БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

18 априлъ 2023 | година 5, брой 1

Статии отбелѣзани съ ключовата дума „машинно гласуване“

Нови избори, нова парламентарна безизходица?

Изборитѣ на 2 априлъ 2023 г. върнаха партията на Слави въ парламентътъ, но не дадоха надежда за съставяне на правителство.

Пар­ла­мен­тар­ни­тѣ из­бо­ри на 2 ап­рилъ 2023 г. до­не­со­ха са­мо ед­на из­не­на­да – връ­ща­не­то въ пар­ла­мен­тътъ на пар­ти­я­та на Сла­ви Три­фо­новъ, „Има та­къвъ на­родъ“. ИТН ми­на­ха че­ти­рип­ро­цен­то­ва­та ба­ри­е­ра съ ед­ва 0,11% или 2 806 гла­са. Та­ка Сла­ви ще мо­же от­но­во да пра­ви стран­ни об­ръ­ще­ния въ фейс­букъ, тъй ка­то ще кон­тро­ли­ра 11 де­пу­та­ти.

БЕЗЪ ИЗ­ГЛЕ­ДИ ЗА МНО­ЗИН­СТВО

Раз­прѣ­дѣ­ле­ни­е­то на ман­да­ти­тѣ меж­ду но­ви­тѣ шесть пар­ла­мен­тар­но прѣд­ста­ве­ни по­ли­ти­чес­ки фор­ма­ции не но­си на­деж­ди за със­та­вя­не на мно­зин­ство и на пра­ви­тел­ство, ко­е­то да бѫ­де под­крѣ­пе­но отъ то­ва мно­зин­ство. Пър­ви­тѣ двѣ мѣс­та се за­е­матъ отъ двѣ ко­а­ли­ции – ГЕРБ-СДС съ 69 де­пу­та­ти и „Про­дъл­жа­ва­ме про­мѣ­на­та-Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“ съ 64. Слѣдъ тѣхъ, сѫ­що съ мно­го близ­ки ре­зул­та­ти, сѫ про­рус­ка­та и ан­ти­ев­ро­пейс­ка „Въз­раж­да­не“ съ 37 ман­да­та и ДПС съ 36. На пе­то мѣс­то е БСП съ 23 на­род­ни прѣд­ста­ви­те­ли.

/media/2023/04/ns49_O0OYiDR.jpg

Раз­прѣ­дѣ­ле­ние на ман­да­ти­тѣ въ LIX На­род­но съб­ра­ние слѣдъ из­бо­ри­тѣ на 2 ап­рилъ 2023 г. …

Вижъ статията

Три мѣсеца слѣдъ 4 априлъ – отново парламентарни избори

На 11 юли ще се проведѫтъ вторитѣ парламентарни избори за годината. Въпросътъ е само единъ: ще иматъ ли „партиитѣ на промѣната“ абсолютно мнозинство?

Ре­дов­ни­тѣ пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри отъ 4 ап­рилъ до­ве­до­ха до па­то­ва си­ту­а­ция: най-ви­сокъ ре­зул­татъ от­но­во има­ше пар­ти­я­та на Бой­ко Бо­ри­совъ ГЕРБ, но ни­кой не по­же­ла да се ко­а­ли­ра съ нея, за да ѝ оси­гу­ри пар­ла­мен­тар­но мно­зин­ство. Про­тив­но на очак­ва­ни­я­та на всич­ки со­ци­о­ло­зи, на вто­ро мѣс­то бѣ не БСП, а пар­ти­я­та на Сла­ви Три­фо­новъ – „Има та­къвъ на­родъ“. Имен­но ней­ни­ятъ от­казъ да прѣ­го­ва­ря за как­во­то и да е съ ГЕРБ, БСП и ДПС („пар­ти­и­тѣ на ста­тук­во­то“) до­ве­де и до но­ви­тѣ из­бо­ри, ко­и­то прѣд­сто­ѭтъ на 11 юли.

ПО­ЛИ­ТИ­ЧЕС­КИ­ТѢ ЛА­ГЕ­РИ

Бъл­гар­ска­та по­ли­ти­чес­ка сце­на ве­че не се до­ми­ни­ра отъ от­дѣл­ни пар­ти­и­тѣ, а отъ ко­а­ли­ции и „ла­ге­ри“ – тъй ка­то ни­кой не е дос­та­тъч­но си­ленъ, за да бѫ­де фак­торъ самъ, по­ли­ти­чес­ки­тѣ иг­ра­чи се гру­пи­ратъ по­ве­че или по-мал­ко фор­мал­но. ГЕРБ сѫ въ ко­а­ли­ция съ мар­ги­на­ли­зи­ра­ни­тѣ ос­та­тъ­ци отъ СДС, БСП сѫ въ ко­а­ли­ция съ единъ купъ пар­тий­ки, ко­и­то ни­кой не е чу­валъ; ко­а­ли­ции сѫ и „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“ и „Из­пра­ви се! Мут­ри, вънъ!“. Един­стве­но ДПС и „Има та­къвъ на­родъ“ на Сла­ви Три­фо­новъ сѫ са­мос­то­я­тел­ни пар­тии съ те­жесть въ по­ли­ти­ка­та.

Пар­ла­мен­тар­ни­тѣ из­бо­ри на 11 юли трѣб­ва да да­дѫтъ от­го­воръ на единъ-един­ственъ въп­росъ: ще иматъ ли „Има та­къвъ на­родъ“, „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“ и „Из­пра­ви се! Мут­ри, вънъ!“ по­ве­че отъ 50% отъ мѣс­та­та въ пар­ла­мен­та? Ус­лов­но гру­пи­ра­ни за­ед­но, тѣ­зи три по­ли­ти­чес­ки су­бек­та днесъ се на­ри­чатъ „пар­тии на про­мѣ­на­та“; срѣ­щу тѣхъ сто­ѫтъ „пар­ти­и­тѣ на ста­тук­во­то“ ГЕРБ, БСП и ДПС, ко­и­то сѫ учас­тва­ли въ всич­ки уп­рав­ле­ния въ пос­лѣд­ни­тѣ 20 го­ди­ни, но ка­то по ма­гия все сѫ та­ка не­вин­ни.

Нѣ­ма страш­но да има и тре­ти, и чет­вър­ти из­бо­ри.

– Тош­ко Йор­да­новъ, „Има та­къвъ на­родъ“

Ако „пар­ти­и­тѣ на про­мѣ­на­та“ съ­бе­рѫтъ нуж­ни­тѣ имъ 121 де­пу­та­ти и ако …

Вижъ статията

Кметскитѣ избори въ Благоевградъ – първа побѣда за ИТН

Вториятъ туръ на кметскитѣ избори бѣ спечеленъ отъ Илко Стояновъ (ИТН). ГЕРБ отпаднаха още на първия туръ.

На 27 юни и 4 юли се про­ве­до­ха час­тич­ни из­бо­ри за кметъ на об­щи­на­та Бла­го­ев­градъ. При­чи­на­та е, че из­бра­ни­ятъ прѣзъ есень­та на 2019 г. Ру­менъ То­мовъ бѣ от­стра­ненъ отъ длъж­ность, тъй ка­то не бѣ из­лѣ­зълъ отъ всич­ки фир­ми, въ ко­и­то е учас­твалъ.

Как­то ви­на­ги се случ­ва при час­тни мѣс­тни из­бо­ри, из­би­ра­тел­на­та ак­тив­ность бѣ не­вѣ­ро­ят­но нис­ка – 27,7% на пър­вия туръ, 28,5% на вто­рия. За срав­не­ние, на час­тич­ни­те кмет­ски из­бо­ри въ Вар­на прѣзъ …

Вижъ статията

Любомиръ Гавриловъ: Бихъ останалъ въ ЦИК, ако виждахъ нѣкаква надежда да промѣнѭ нѣщо.

Споредъ бившия вече членъ на ЦИК комисията трѣбва не да се реформира, а да се разформира, защото самата ѝ сѫщность води не до експерность, а до изпълняване на партийни порѫчки.

Лю­бо­миръ Гав­ри­ловъ е про­фе­соръ по ма­те­ма­ти­ка въ уни­вер­си­те­та въ Ту­лу­за (Фран­ция). Отъ мно­го го­ди­ни се за­ни­ма­ва съ ор­га­ни­зи­ра­не на бъл­гар­ски­тѣ из­бо­ри въ чуж­би­на. На 11 май 2021 е наз­на­ченъ за членъ на Цен­трал­на­та из­би­ра­тел­на ко­ми­сия (ЦИК) отъ кво­та­та на „Има та­къвъ на­родъ“. По­да­ва ос­тав­ка на 15 ав­густъ и е за­мѣс­тенъ въ ко­ми­си­я­та отъ Гер­га­на Сто­я­но­ва на 10 сеп­тем­ври, ко­я­то е юристъ.

„Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“: Г-нъ Гав­ри­ловъ, за пръвъ пѫть сте членъ на ЦИК. Какъ дой­де прѣд­ло­же­ни­е­то да учас­тва­те въ ко­ми­си­я­та?

Лю­бо­миръ Гав­ри­ловъ: Съ менъ се свър­за прѣд­се­да­те­льтъ на XLV На­род­но съб­ра­ние, г-жа Ива Ми­те­ва. Тя ме по­тър­си по Вай­бъръ. Ка­то ви­дѣхъ сним­ка­та, по­мис­лихъ си, че нѣ­кой я е хак­налъ и до­ри не от­го­во­рихъ. На слѣд­ва­щия день все пакъ пи­сахъ и се ока­за, че на­ис­ти­на г-жа Ми­те­ва ми прѣд­ла­га да ста­на членъ на ЦИК.

Слѣдъ наз­на­ча­ва­не­то Ви „Има та­къвъ на­родъ“ под­дър­жа­ше ли връз­ка съ Васъ? Хо­ра­та смѣ­татъ, че ко­га­то нѣ­кой е прѣд­ло­женъ отъ пар­тия, той па­зи ней­ни­тѣ ин­те­ре­си. Та­ка ли се по­лу­чи при Васъ?

Хо­ра­та съ пра­во мис­лѭтъ та­ка. Въ моя слу­чай оба­че нѣ­ма­ше та­ко­ва нѣ­що. Отъ наз­на­че­ни­е­то до ос­тав­ка­та си съмъ ималъ ед­на срѣ­ща съ г-жа Ми­те­ва, прѣ­ди да се про­ве­дѫтъ из­бо­ри­тѣ на 11 юли. Срѣ­ща­та бѣ­ше петь ми­ну­ти, мно­го лю­бе­зенъ раз­го­воръ, съ цѣль да се за­поз­на­емъ на­жи­во.

Не бихъ ка­залъ, че е та­ко­ва по­ло­же­ни­е­то съ ос­та­на­ли­тѣ пар­ла­мен­тар­ни гру­пи. Има двѣ пар­ла­мен­тар­ни гру­пи, чи­и­то чле­но­ве рѣз­ко се от­ли­ча­ва­ха въ по­ве­де­ни­е­то си. Прѣ­ди всич­ко, прѣд­ста­ви­те­ли­тѣ на ГЕРБ, ко­и­то сѫ че­ти­ри­ма отъ пет­най­сеть, тѣ до­ри въ за­ла­та се­дѭтъ единъ до другъ, как­то всѣ­ки …

Вижъ статията

Конституционниятъ сѫдъ потвърди машинното гласуване

Депутати отъ ГЕРБ бѣха сезирали КС съ искане да отмѣни машинното гласуване, както и неясенъ текстъ за отмѣна на пропоционалната система на „слѣдващитѣ редовни парламентарни избори“.

На 2 юли, мал­ко по­ве­че отъ сед­ми­ца прѣ­ди но­ви­тѣ пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри нас­ро­че­ни за 11 юли, Кон­сти­ту­ци­он­ни­ятъ сѫдъ се про­из­не­се по жал­ба на 66 де­пу­та­ти отъ ГЕРБ. Тѣ ис­ка­ха сѫ­дътъ да обя­ви за про­ти­во­кон­сти­ту­ци­он­но ма­шин­но­то гла­су­ва­не, но сѫ­що та­ка и не­я­сенъ текстъ въ прѣ­ход­ни­тѣ раз­по­ред­би на Из­бор­ния ко­дексъ (ИК), спо­редъ кой­то „Про­пор­ци­о­нал­на­та из­бор­на сис­те­ма за из­бо­ри за на­род­ни прѣд­ста­ви­те­ли по чл. 246 се при­ла­га до про­из­веж­да­не­то на пър­ви­тѣ ре­дов­ни из­бо­ри за на­род­ни прѣд­ста­ви­те­ли слѣдъ вли­за­не­то въ си­ла на то­зи за­конъ.“

МА­ШИН­НО­ТО ГЛА­СУ­ВА­НЕ ОС­ТА­ВА, НО СЪ МНО­ГО ОСО­БЕ­НИ МНѢ­НИЯ

Ма­шин­но­то гла­су­ва­не не е про­ти­во­кон­сти­ту­ци­он­но спо­редъ се­демь отъ два­на­де­сет­тѣ кон­сти­ту­ци­он­ни сѫ­дии. Съ осо­бе­но мнѣ­ние рѣ­ше­ни­е­то е под­пи­са­но отъ пе­ти­ма тѣх­ни ко­ле­ги. Трѣб­ва да се от­бѣ­лѣ­жи, че ста­ва въп­росъ за ми­ни­мал­но мно­зин­ство. Ако единъ сѫ­дия въ по­ве­че бѣ из­ра­зилъ осо­бе­но мнѣ­ние, рѣ­ше­ние по дѣ­ло­то нѣ­ма­ше да бѫ­де взе­то.

Съ рѣ­ше­ни­е­то си кон­сти­ту­ци­он­ни­тѣ сѫ­дии при­е­матъ, че тех­но­ло­ги­я­та на гла­су­ва­не не пос­та­вя по …

Вижъ статията