ПО­ЛИ­ТИ­ЧЕС­КИ­ТѢ ЛА­ГЕ­РИ

Бъл­гар­ска­та по­ли­ти­чес­ка сце­на ве­че не се до­ми­ни­ра отъ от­дѣл­ни пар­ти­и­тѣ, а отъ ко­а­ли­ции и „ла­ге­ри“ – тъй ка­то ни­кой не е дос­та­тъч­но си­ленъ, за да бѫ­де фак­торъ самъ, по­ли­ти­чес­ки­тѣ иг­ра­чи се гру­пи­ратъ по­ве­че или по-мал­ко фор­мал­но. ГЕРБ сѫ въ ко­а­ли­ция съ мар­ги­на­ли­зи­ра­ни­тѣ ос­та­тъ­ци отъ СДС, БСП сѫ въ ко­а­ли­ция съ единъ купъ пар­тий­ки, ко­и­то ни­кой не е чу­валъ; ко­а­ли­ции сѫ и „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“ и „Из­пра­ви се! Мут­ри, вънъ!“. Един­стве­но ДПС и „Има та­къвъ на­родъ“ на Сла­ви Три­фо­новъ сѫ са­мос­то­я­тел­ни пар­тии съ те­жесть въ по­ли­ти­ка­та.

Пар­ла­мен­тар­ни­тѣ из­бо­ри на 11 юли трѣб­ва да да­дѫтъ от­го­воръ на единъ-един­ственъ въп­росъ: ще иматъ ли „Има та­къвъ на­родъ“, „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“ и „Из­пра­ви се! Мут­ри, вънъ!“ по­ве­че отъ 50% отъ мѣс­та­та въ пар­ла­мен­та? Ус­лов­но гру­пи­ра­ни за­ед­но, тѣ­зи три по­ли­ти­чес­ки су­бек­та днесъ се на­ри­чатъ „пар­тии на про­мѣ­на­та“; срѣ­щу тѣхъ сто­ѫтъ „пар­ти­и­тѣ на ста­тук­во­то“ ГЕРБ, БСП и ДПС, ко­и­то сѫ учас­тва­ли въ всич­ки уп­рав­ле­ния въ пос­лѣд­ни­тѣ 20 го­ди­ни, но ка­то по ма­гия все сѫ та­ка не­вин­ни.

Нѣ­ма страш­но да има и тре­ти, и чет­вър­ти из­бо­ри.

– Тош­ко Йор­да­новъ, „Има та­къвъ на­родъ“

Ако „пар­ти­и­тѣ на про­мѣ­на­та“ съ­бе­рѫтъ нуж­ни­тѣ имъ 121 де­пу­та­ти и ако ус­пѣ­ѭтъ да се раз­бе­рѫтъ по­меж­ду си, тѣ ще об­ра­зу­ватъ пра­ви­тел­ство и ще уп­рав­ля­ватъ безъ да има нуж­да да об­ръ­щатъ вни­ма­ние на ста­ри­тѣ иг­ра­чи. Ако оба­че не съ­бе­рѫтъ мно­зин­ство, не е из­клю­че­но да има от­но­во пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри. На 7 юли, въ ефи­ра на „Но­ва Те­ле­ви­зия“ Тош­ко Йор­да­новъ отъ ИТН за­я­ви въ правъ текстъ, че „нѣ­ма страш­но да има и тре­ти, и чет­вър­ти из­бо­ри“.

РАЗ­ЛИЧ­НО­ТО НА 11 ЮЛИ

Как­во изоб­що да­ва ос­но­ва­ние да се мис­ли, че из­бор­ни­тѣ ре­зул­та­ти на 11 юли ще сѫ раз­лич­ни отъ ре­зул­та­ти­тѣ на 4 ап­рилъ?

На пър­во мѣс­то, из­бо­ри­тѣ се ор­га­ни­зи­ратъ отъ но­ва Цен­трал­на из­би­ра­тел­на ко­ми­сия (ЦИК). Ма­каръ да за­се­да­ва са­мо де­веть пѫ­ти, XLV На­род­но съб­ра­ние про­мѣ­ни пра­ви­ла­та на Из­бор­ния ко­дексъ (ИК) и ли­ши ГЕРБ отъ бло­ки­ра­ща кво­та въ ЦИК, кѫ­дѣ­то всич­ки рѣ­ше­ния ще взе­матъ съ мно­зин­ство отъ 2/3. Ма­каръ по­ве­че­то чле­но­ве на но­ва­та ЦИК да сѫ учас­тва­ли и въ прѣ­диш­ни­тѣ ѝ със­та­ви, сѫ­щес­тве­на раз­ли­ка е при­сѫт­стви­е­то на „Има та­къвъ на­родъ“, отъ ко­я­то пар­тия е из­лѫ­че­на и прѣд­се­да­тел­ка­та на ЦИК, Ка­ме­лия Ней­ко­ва. Дру­га, по-ско­ро сим­во­лич­на раз­ли­ка, е от­сѫт­стви­е­то на са­моз­ва­ни­тѣ пат­ри­о­ти отъ ВМРО, НФСБ, ВО­ЛЯ и дру­ги аб­сур­дни пар­тий­ки.

На вто­ро мѣс­то, из­бо­ри­тѣ се про­веж­датъ при уп­рав­ля­ва­що слу­жеб­но пра­ви­тел­ство, наз­на­че­но отъ пре­зи­ден­та Ру­менъ Ра­девъ. По врѣ­ме на из­бо­ри­тѣ на 4 ап­рилъ уп­рав­ля­ва­ше Бой­ко Бо­ри­совъ и щед­ро пръс­ка­ше дър­жав­ни па­ри, за да под­ма­ми по­ве­че из­би­ра­те­ли. Днесъ слу­жеб­но­то пра­ви­тел­ство пра­ви ежед­нев­ни раз­кри­тия на мръс­ни­тѣ ко­руп­ци­он­ни схе­ми на ГЕРБ. Бо­ри­совъ не е по­бѣ­денъ, но съ си­гур­ность е по-слабъ – ед­но е да ръ­сишъ глу­пос­ти прѣдъ из­би­ра­те­ли, нѣ­що ко­е­то той ви­на­ги е пра­вилъ, дру­го е да ръ­сишъ и па­ри, нѣ­що, ко­е­то той днесъ не мо­же да пра­ви.

На тре­то мѣс­то, от­мѣ­не­ни сѫ ог­ра­ни­че­ни­я­та за брой из­би­ра­тел­ни сек­ции въ чуж­би­на. На 4 ап­рилъ бъл­га­ри­тѣ из­вънъ Ев­ро­пейс­кия съ­юзъ има­ха пра­во на най-мно­го 35 из­би­ра­тел­ни сек­ции въ стра­на. На 11 юли въ Ве­ли­коб­ри­та­ния ще има 130 сек­ции, въ Тур­ция – 110, въ САЩ – надъ 50. Об­щи­ятъ брой сек­ции въ чуж­би­на ще е поч­ти 600. Прѣзъ ап­рилъ тѣ бѣ­ха 465.

На пос­лѣд­но мѣс­то по зна­че­ние, но не и по зрѣ­лищ­ность, е въ­веж­да­не­то на за­дъл­жи­тел­но ма­шин­но гла­су­ва­не въ всич­ки сек­ции съ по­ве­че отъ 300 из­би­ра­те­ли. Твър­ди се, че лип­са­та на хар­ти­е­ни бю­ле­ти­ни ще до­ве­де до по-чес­тни из­бо­ри? Ни­ма до­се­га сѫ би­ли не­чес­тни? Не е яс­но. Ед­но оба­че е яс­но – не­ва­лид­ни гла­со­ве прак­ти­чес­ки нѣ­ма да има. На ма­ши­на­та се на­тис­ка бу­тонъ – нѣ­ма какъ да не на­тис­нешъ ни­то единъ или пъкъ два, нѣ­ма какъ да обър­кашъ зна­ка въ квад­рат­че­то или цвѣ­та на хи­ми­ка­ла, съ кой­то го пра­вишъ.