КАК­ВО ПРѢД­СТАВ­ЛЯ­ВА ФРЕН­СКО­ТО ПРѢД­ЛО­ЖЕ­НИЕ?

Френ­ско­то прѣд­ло­же­ние е до­ку­ментъ прѣд­ста­венъ отъ френ­ско­то прѣд­се­да­тел­ство на Съ­вѣ­та на ЕС, съ кой­то се уреж­да ре­дътъ, при кой­то Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния мо­же да за­поч­не прѣ­го­во­ри за вли­за­не въ съ­ю­за. То се със­тои отъ три час­ти: прѣ­го­вор­на рам­ка, зак­лю­че­ние и про­то­колъ. Пър­ва­та и вто­ра­та часть се об­ръ­щатъ къмъ тре­та­та, ко­я­то е и клю­чо­ва: то­ва е про­то­ко­лътъ меж­ду вън­шни­тѣ ми­нис­тер­ства на Бъл­га­рия и Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния. Имен­но то­зи про­то­колъ по­соч­ва яс­но, че е нуж­но спаз­ва­не на До­го­во­рътъ за доб­ро­съ­сѣд­ство меж­ду двѣ­тѣ дър­жа­ви. На прак­ти­ка то­ва оз­на­ча­ва, че юго­за­пад­ни­тѣ ни съ­сѣ­ди трѣб­ва да из­пъл­ня­ватъ въп­рос­ни­ятъ до­го­воръ ка­то часть отъ ус­ло­ви­я­та за при­е­ма­не­то имъ въ Ев­ро­пейс­ки­ятъ съ­юзъ. Бъл­гар­ско­то ве­то за за­поч­ва­не на прѣ­го­во­ри от­па­да, но ус­ло­ви­я­та му ос­та­ватъ въ прѣ­го­вор­ни­ятъ про­цесъ и Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния въ край­на смѣт­ка трѣб­ва да из­пъл­ни бъл­гар­ски­тѣ ис­ка­ния.

ПАР­ЛА­МЕН­ТЪТЪ ЗА­ДЪЛ­ЖА­ВА ПРА­ВИ­ТЕЛ­СТВО­ТО

Вън­шна­та по­ли­ти­ка на Бъл­га­рия се осѫ­щес­твя­ва отъ пра­ви­тел­ство­то, но же­ла­ни­е­то на пре­ми­е­рътъ Пет­ковъ бѣ рѣ­ше­ние по френ­ско­то прѣд­ло­же­ние да се гла­су­ва въ На­род­но­то съб­ра­ние. По то­зи на­чинъ де­пу­та­ти­тѣ по­е­матъ из­вѣс­тна от­го­вор­ность за дѣйс­тви­е­то. Та­ка се стиг­на до из­ра­бот­ва­не­то на про­ек­то­рѣ­ше­ния отъ стра­на на „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“, ГЕРБ и БСП. Въ край­на смѣт­ка до гла­су­ва­не дос­тиг­на са­мо про­ек­тътъ на ДБ, кой­то и бѣ­ше при­етъ.

Съ въп­рос­но­то рѣ­ше­ние, под­крѣ­пе­но и отъ ГЕРБ слѣдъ из­каз­ва­не на ли­де­рътъ имъ Бой­ко Бо­ри­совъ, На­род­но­то съб­ра­ние за­дъл­жа­ва бъл­гар­ско­то пра­ви­тел­ство да при­е­ме френ­ско­то прѣд­ло­же­ние, но слѣдъ ка­то въ не­го бѫ­дѫтъ вне­се­ни уточ­не­ния, срѣдъ ко­и­то яс­но по­соч­ва­не на же­ла­ни­е­то за впис­ва­не на бъл­га­ри­тѣ въ ма­ке­дон­ска­та кон­сти­ту­ция и яс­но по­соч­ва­не, че Бъл­га­рия не приз­на­ва сѫ­щес­тву­ва­не­то на ма­ке­дон­ски езикъ.

Мно­го отъ фак­то­ри­тѣ въ дър­жа­ва­та, ко­и­то из­пол­зва­ха френ­ско­то прѣд­ло­же­ние ка­то срѣд­ство за ата­ка срѣ­щу пре­ми­е­рътъ Пет­ковъ, из­вед­нъжъ за­поч­на­ха да хва­лѭтъ до­ку­мен­тътъ. Срѣдъ тѣхъ сѫ имен­но ГЕРБ, но и пре­зи­ден­тътъ Ра­девъ, кой­то мно­го спо­мог­на за под­дър­жа­не­то на те­ма­та въ об­щес­тве­но­то прос­тран­ство и за из­граж­да­не на от­ри­ца­те­ленъ ме­ди­енъ об­разъ на пра­ви­тел­ство­то. Въ то­ва от­но­ше­ние Ра­девъ доп­ри­не­се за за­дъл­бо­ча­ва­не­то на врѣд­на­та за стра­на­та по­ли­ти­чес­ка кри­за.

РЕ­АК­ЦИ­И­ТѢ ВЪ МА­КЕ­ДО­НИЯ

Въ Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния но­ви­на­та не бѣ пос­рѣщ­на­та доб­рѣ. Не­до­вол­ство­то ид­ва глав­но отъ опо­зи­ци­я­та и отъ пре­зи­ден­тътъ Сте­во Пен­да­ров­ски. Френ­ско­то прѣд­ло­же­ние бѣ ока­чес­тве­но ка­то про­бъл­гар­ско. Подъ ло­зунгъ „Не прѣ­го­ва­ря­ме съ фа­шис­ти“ хи­ля­ди про­тес­ти­ра­ха въ Ско­пие съ ис­ка­не пра­ви­тел­ство­то да не при­е­ма френ­ско­то прѣд­ло­же­ние. Ако то­ва се слу­чи, Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния на прак­ти­ка се ли­ша­ва отъ пѫ­тьтъ си за ев­ро­пейс­ка ин­тег­ра­ция.

Още на 19 юни, прѣ­ди рѣ­ше­ни­е­то на бъл­гар­ски­ятъ пар­ла­ментъ, опо­зи­ци­он­ни­ятъ ма­ке­дон­ски ли­деръ Хрис­ти­янъ Миц­кос­ки ока­чес­тви френ­ско­то прѣд­ло­же­ние ка­то пѫть къмъ бъл­га­ри­за­ция на Ма­ке­до­ния. То­ва той за­я­ви прѣдъ де­сет­ки хи­ля­ди про­тес­ти­ра­щи въ сто­ли­ца­та Ско­пие. Ма­ке­дон­ско­то пра­ви­тел­ство сѫ­що ис­ка рѣ­ше­ние отъ пар­ла­мен­тътъ, за да спо­дѣ­ли от­го­вор­ность съ не­го.

Въ единъ мо­ментъ из­глеж­да­ше, че от­но­ше­ни­я­та меж­ду Бъл­га­рия и Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния ще съ­бо­рѭтъ пра­ви­тел­ства­та и въ двѣ­тѣ стра­ни, по­не за прѣдъ об­щес­тве­ность­та. Доб­рѣ из­вѣс­тно е, че въ дѣйс­тви­тел­ность нап­рег­на­ти­тѣ от­но­ше­ния се из­пол­зватъ ка­то па­ра­ванъ въ вѫт­рѣш­но­по­ли­ти­чес­ки­тѣ дрѣз­ги как­то у насъ, та­ка и у ма­ке­дон­ци­тѣ.