Въ търсене на прѣдседатель на НС
Чете се за 4 минути
ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ рѣшиха първо да обсѫждатъ закони и едва слѣдъ това да изберѫтъ прѣдседатель
Новото народно събрание започна работата си на 12 априлъ, само десеть дни слѣдъ изборитѣ, и се изправи веднага прѣдъ единъ прѣдизвѣстенъ проблемъ: липсата на естествено мнозинство прави невъзможенъ изборътъ на прѣдседатель на институцията. Формално постътъ се заема отъ най-стариятъ депутатъ, Вежди Рашидовъ (ГЕРБ-СДС).
НѢМА ПРѢДСЕДАТЕЛЬ. Е, И?
Безъ изборъ на прѣдседатель, народното събрание не може да върши почти нищо. Формално се счита, че парламентарнитѣ групи не сѫ образувани. Не могѫтъ да бѫдѫтъ формирани и парламентарни комисии, а безъ комисии не могѫтъ да се обсѫждатъ и приематъ закони. Безъ прѣдседатель народното събрание не може и да приема рѣшения и декларации.
Липсата на парламентарни групи води и до невъзможность президентътъ да започне консултации и врѫчване на мандати за съставяне на правителство. Това означава, че докато нѣма прѣдседатель на НС, Руменъ Радевъ не може да влияе на скоростьта на процедурата по съставяне на кабинетъ.
Първото заседание на НС бѣ свикано отъ президентътъ Радевъ на 12 априлъ. То отново бѣ открито отъ надъ 70-годишниятъ Рашидовъ. Кандидати за неговото мѣсто имаше само отъ ГЕРБ (Росенъ Желѣзковъ) и отъ антиевропейската „Възраждане“ (Петъръ Петровъ), но никой отъ тѣхъ не успѣ да се доближи до нужнитѣ гласове, за да бѫде избранъ. Прѣдложение за ротационно прѣдседателство отново дойде, този пѫть отъ коалицията ПП-ДБ. Асѣнъ Василевъ прѣдложи неговата група и групата на ГЕРБ да се редуватъ въ прѣдседателстването на парламентътъ на всѣки два мѣсеца, като подобно редуване да има и въ рѫководството на важната правна комисия въ парламентътъ.
Първото заседание на НС продължи въ четвъртъкъ 13 априлъ, но продължи само нѣколко минути, тъй като номинации за парламентаренъ шефъ нѣмаше. Слѣдъ това депутатитѣ излѣзоха въ почивни дни покрай Великдень.
Впечатление направи пасивното поведение на всички партии, освѣнъ първитѣ двѣ.
РАЗГОВОРИ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛНА ПРОГРАМА
Въпрѣки формалната безизходица ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ проявиха учудващо разбирателство. Двѣтѣ формации започнаха прѣговори за очертаване на законодателна програма за новото народно събрание. Стигна се и до съвмѣстници брифинги прѣдъ медиитѣ и съобщения, че нѣкои проектозакони ще бѫдѫтъ внесени заедно отъ двѣтѣ формации. На тѣзи брифинги всѣка формация бѣше прѣдставяна отъ двама свои членове, обикновено Десислава Атанасова и Росенъ Желѣзковъ отъ ГЕРБ и Христо Ивановъ и Николай Денковъ отъ ПП-ДБ.
На 18 априлъ стана ясно, че намѣрението на двѣтѣ най-голѣми парламентарни групи е да си подѣлѭтъ прѣдседателскитѣ мѣста въ НС и въ правната комисия на ротационенъ принципъ.
Законодателната програма, около която явно ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ сѫ близко до съгласие, включва слѣднитѣ закони: (1) за реформи въ антикорупционната комисия (КПКОНПИ); (2) за въвеждане на механизъмъ за разслѣдване на главниятъ прокуроръ; (3) за усилване на защитата отъ домашно насилие.
Двѣтѣ формации искатъ да приематъ и законитѣ, които сѫ нужни за получаване на пари отъ ЕС по Планътъ за възстановяване и устойчивость. По тази точка нѣщата боксуватъ още отъ пролѣтьта на 2021 г. Приоритетъ сѫ и закони свързани съ приемането на България въ Шенгенъ и въ Еврозоната.
По-конкретни свѣдѣния за съдържанието на разговоритѣ между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ липсватъ, но резултатътъ отъ тѣхъ е избутване въ периферията на всички останали парламентарно прѣдставени формации – „Възраждане“, ДПС, БСП и ИТН.
Допълнение: късно вечерьта на 18 априлъ бѣ разпространенъ списъкъ съ закони, за които ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ сѫ постигнали съгласие. Очаквайте подробности!
КАКТО ПРѢДИ ШЕСТЬ МѢСЕЦА, НО НЕ СЪВСѢМЪ
Слѣдъ изборитѣ на 2 октомври 2022 г., прѣдното народно събрание бѣ открито отъ Вежди Рашиводъ, въ качеството му на най-възрастенъ депутатъ. Първото заседание трая три дни, прѣзъ които партиитѣ не можеха да се споразумѣѭтъ кой да бѫде прѣдседатель на законодателниятъ органъ. Въ крайна смѣтка, мѣстото остана за Вежди Рашидовъ, слѣдъ като ГЕРБ, БСП и ДПС се разбраха за такъвъ компромисенъ вариантъ. На практика Рашидовъ прѣдседателстваше много рѣдко; въ по-голѣмата часть отъ случаитѣ той отстѫпваше столътъ си на своя съпартиецъ отъ ГЕРБ Росенъ Желѣзковъ или на депесарьтъ Йорданъ Цоневъ. Прѣдложението за ротационно прѣдседателство, което тогава бѣ отправено отъ „Демократична България“, не бѣ прието.