Отново съ редовно правителство!
Чете се за 5 минути
Двама премиери ще се редуватъ на всѣки деветь мѣсеца. Уговоркитѣ за ротации въ Народното събрание бѣха прѣработени въ срѣдата на юли въ посока синхронизация.
Акад. Николай Денковъ и Мария Габриелъ ще се редуватъ на постътъ министъръ-прѣдседатель. Смѣната ще се извършва на всѣки деветь мѣсеца, а докато единиятъ е премиеръ, другиятъ ще му е замѣстникъ. Това изключително необичайно рѣшение на слѣдизборното уравнение намѣриха отъ ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Двѣтѣ парламентарни групи разполагатъ заедно съ 132 народни прѣдставители, но официално не сѫ въ коалиция.
РОТАЦИИ
Два държавни органа ще се управляватъ на ротационенъ принципъ – Народното събрание и Министерскиятъ съвѣтъ. За прѣдседателстването на НС договорка бѣше постигната още прѣзъ априлъ мѣсецъ. На 19 априлъ двѣтѣ най-голѣми парламентарни групи избраха Росенъ Желѣзковъ отъ ГЕРБ, който обѣща, че ще подаде оставка слѣдъ три мѣсеца, за да бѫде избранъ на негово мѣсто Никола Минчевъ отъ ПП-ДБ. До договорка за ротацията на премиеритѣ се стигна едва въ началото на юни.
Събитията протекоха по необичаенъ начинъ. Мария Габриелъ отъ ГЕРБ бѣ получила първиятъ мандатъ за съставяне на правителство. Тя обаче го върна неизпълненъ на президентътъ Радевъ на 22 май, защото вече бѣ постигнато съгласие за ротация. Неуточненъ оставаше съставътъ на новото правителство. Седмица по-късно, на 28 май, президентътъ Радевъ врѫчи вториятъ мандатъ за съставяне на правителство на акад. Николай Денковъ отъ ПП.
При врѫчването на вториятъ мандатъ президентътъ Радевъ си позволи изключително недостойно поведение. Той призова Денковъ да не изпълнява мандатътъ и на практика да тласне страната къмъ нови парламентарни избори и ново служебно правителство на президентътъ.
Призовавамъ да преосмислите изцѣло цѣлесъобразностьта отъ оползотворяването на този мандатъ, който споредъ менъ вече е дискредитиранъ.
– Руменъ Радевъ къмъ акад. Денковъ на 29 май.
За всички бѣше ясно, че Радевъ иска да съхрани властьта въ свои рѫцѣ и да продължи съ проруската политика, която той прокарваше чрѣзъ служебниятъ премиеръ Гълѫбъ Доневъ. Призивитѣ му, разбира се, останаха безъ послѣдствия. Въпрѣки гнѣвната реакция на по-малкитѣ партии („Възраждане“, ДПС, БСП и партията на Слави), Народното събрание гласува правителството на акад. Денковъ на 6 юни.
Междуврѣменно, все въ рамкитѣ на ротационнитѣ договорки между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, на 17 май за прѣдседатель на парламентарната правна комисия бѣ избранъ юристътъ отъ ПП Стою Стоевъ. Когато Росенъ Желѣзковъ бѫде замѣненъ отъ Никола Минчевъ начело на парламентътъ, Стоевъ ще бѫде замѣненъ отъ прѣдставитель на ГЕРБ-СДС.
На 19 юли, когато изтече срокътъ за първо завъртане на прѣдседателитѣ на НС и на правната му комисия, отъ двѣтѣ управляващи парламентарни групи заявиха, че срокътъ на тѣзи ротации ще бѫде сѫщо деветь мѣсеца, а процесътъ ще бѫде синхронизира съ смѣнитѣ начело на Министерскиятъ съвѣтъ.
РАЗДѢЛЕНИЕ НА ВЛАСТИТѢ
Странната договорка между двѣтѣ най-голѣми парламентарни групи на практика доведе до повече раздѣление между изпълнителната и законодателната власть. Тѣзи двѣ власти сѫ всѫщность прѣкалено тѣсно свързани при нормалното функциониране на парламентарната република. Всички помни до каква степень се бѣше обезличилъ парламентътъ по врѣме на третото правителство на Бойко Борисовъ. Нѣкои дори обобщаваха, че Народното събрание е сведено до печатъ за валидиране на рѣшенията на Борисовъ. Коренно различно е положението сега – макаръ ГЕРБ-СДС да подкрѣпиха правителството на акад. Денковъ, тѣ съвсѣмъ не координиратъ всичкитѣ си дѣйствия съ него. На нѣколко пѫти бѣха вземани парламентарни рѣшения съ гласоветѣ на ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“.
ГОЛѢМИЯТЪ ГУБЕЩЪ: РАДЕВЪ
Голѣмиятъ губещъ се оказва президентътъ Радевъ. Точно въ рамкитѣ на единъ день той изгуби огромното си влияние върху вѫтрѣшната и външната политика на страната. Това пролича особено ясно на срѣщата на НАТО въ Вилнюсъ отъ 11 до 12 юли. Традиционно именно президентътъ прѣдставлява България на подобни срѣщи. Този пѫть, прѣвдивъ откровено прорускитѣ позиции на Радевъ, страната ни бѣше прѣдставлявана отъ премиеръръ акад. Денковъ. На 17 юли, докато бѣше въ Брюкселъ, премиерътъ заяви ясно, че България има една външна политика и тя се опрѣдѣля отъ НС и МС.
България има външна политика, формулирана въ рѣшенията на Народното събрание и Министерскиятъ съвѣтъ.
– Акад. Николай Денковъ въ Брюкселъ на 17 юли.
По този начинъ акад. Денковъ върна нѣщата въ конституционната имъ рамка. Чл. 105 отъ основниятъ законъ ясно посочва, че именно Министерскиятъ съвѣтъ, а не президентътъ, осѫществяватъ външната и вѫтрѣшната политика на страната.
ЗАМ.-МИНИСТРИ И ОБЛАСТНИ УПРАВИТЕЛИ
При смѣната на служебното правителство съ редовно възникна извѣстно напрежение около зам.-министритѣ и областнитѣ управители. По-малко отъ седмица слѣдъ избирането на кабинетътъ Денковъ, на 12 юни, всички областни управители подадоха оставки. По този начинъ тѣ прѣпотвърдиха вѣрностьта си къмъ Радевъ, отъ чието служебно правителство бѣха назначени. Кабинетътъ Денковъ обаче не прие оставки, а къмъ назначения на нови областни управители пристѫпи едва мѣсецъ по-късно. Междуврѣменно двама отъ областнитѣ управители на Радевъ обявиха, че ще участватъ въ мѣстнитѣ изори на есень: Минчо Афузовъ въ Сливенъ и Трендафилъ Величковъ въ Пазарджикъ; настоящиятъ кметъ на Видинъ Цвѣтанъ Ценковъ, който подкрѣпя Радевъ, вѣроятно отново ще е кандидатъ.
При зам.-министритѣ схемата бѣше подобна. День прѣди встѫпването въ длъжность на редовното правителство, служебниятъ премиеръ Гълѫбъ Доневъ освободи всички замѣстникъ-министри. Прѣзъ юни, на вълни, акад. Денковъ започна да назначава нови зам.-министри. Отъ ГЕРБ ревнаха, че нѣмало тѣхни хора, но премиерътъ бързо реагира, като заяви, че всички назначения сѫ консултирани съ ГЕРБ-СДС.