Европейскиятъ сѫдъ по правата на човѣкътъ отхвърли жалба на социалистътъ Валери Жабляновъ, който си бѣше позволилъ да защитава Народниятъ сѫдъ отъ парламентарната трибуна

Въ кра­ятъ на юни ста­на яс­но, че Ев­ро­пейс­ки­ятъ сѫдъ по пра­ва­та на чо­вѣ­кътъ (ЕСПЧ) е от­хвър­лилъ жал­ба на бъл­гар­ски­ятъ со­ци­а­лис­тътъ Ва­ле­ри Жаб­ля­новъ срѣ­щу от­стра­ня­ва­не­то му отъ пос­тътъ зам.-прѣд­се­да­тель на На­род­но­то съб­ра­ние слѣдъ ка­то си бѣ­ше поз­во­лилъ да за­щи­та­ва срам­ни­ятъ „На­ро­денъ“ сѫдъ отъ пар­ла­мен­тар­на­та три­бу­на. Сѫ­дътъ за­я­вя­ва, че „за­щи­та­та на На­род­ни­ятъ сѫдъ не е сво­бо­да на из­ра­зя­ва­не­то“.

Сгра­да­та на Ев­ро­пейс­ки­ятъ сѫдъ по пра­ва­та на чо­вѣ­кътъ въ Страс­бургъ.

Въп­рос­но­то съ­би­тие да­ти­ра отъ 1 фев­ру­а­ри 2018 г. На та­зи да­та, от­ре­де­на за по­чи­та­не на па­меть­та на жер­тви­тѣ на ко­му­нис­ти­чес­ки­ятъ ре­жимъ, Жаб­ля­новъ бѣ про­челъ дек­ла­ра­ция отъ пар­ла­мен­тар­на­та три­бу­на, съ ко­я­то за­щи­та­ва­ше дѣйс­тви­я­та на ко­му­нис­ти­чес­ка­та на­сил­ни­чес­ка власть. Въ ре­зул­татъ, ГЕРБ и дру­ги пар­ла­мен­тар­ни гру­пи, бѣхъ гла­су­ва­ли за от­стра­ня­ва­не­то на Жаб­ля­новъ отъ пос­тътъ му на зам.-прѣд­се­да­тель на НС. По-къс­но Кон­сти­ту­ци­он­ни­ятъ ни сѫдъ от­хвър­ли жал­ба срѣ­щу то­ва рѣ­ше­ние на НС и Жаб­ля­новъ се е обър­налъ къмъ ЕСПЧ.

Въ рѣ­ше­ни­е­то си ЕСПЧ по­соч­ва, че въ Бъл­га­рия сѫ­щес­тву­ва за­конъ, съ кой­то ко­му­нис­ти­чес­ки­ятъ ре­жимъ е обя­венъ за прѣс­тѫ­пенъ, слѣ­до­ва­тел­но въз­хва­ля­ва­не­то му е въз­хва­ля­ва­не на прѣс­тѫп­ле­ние.

На­род­ни­ятъ сѫдъ е три­бу­налъ, кой­то про­ти­во­рѣ­чи на най-ба­зо­ви­тѣ изис­ква­ния за спра­вед­ливъ про­цесъ, и се въз­при­е­ма въ Бъл­га­рия ка­то не­раз­рив­но свър­занъ съ реп­ре­си­и­тѣ, из­вър­ше­ни отъ ко­му­нис­ти­чес­ки­ятъ ре­жимъ.

– Рѣ­ше­ни­е­то на ЕСПЧ.

Нѣ­кол­ко дни прѣ­ди да из­лѣ­зе рѣ­ше­ни­е­то на ЕСПЧ, ста­на яс­но, че бъл­гар­ска граж­дан­ка, чий­то съп­ругъ е билъ убитъ отъ ко­му­нис­ти­чес­ки­ятъ ре­жимъ прѣзъ 1944 г., е за­ве­ла дѣ­ло срѣ­щу „жур­на­лис­тътъ“ Пе­търъ Вол­гинъ за нос­тал­ги­я­та му по въп­рос­ни­ятъ „На­ро­денъ“ сѫдъ.

На 1 фев­ру­а­ри 2023 г., въ Фейс­букъ Вол­гинъ бѣ за­я­вилъ „Дос­та­тъч­но е да пог­ле­дашъ са­мо де­се­ти­на ми­ну­ти нѣ­кой на­ха­ленъ и не­у­менъ бо­га­ташъ ка­то Хам­пар­цу­мянъ, за да раз­бе­решъ за­що е трѣб­ва­ло да има На­ро­денъ сѫдъ“. Граж­дан­ка­та, по­нас­то­я­щемъ на 102-го­диш­на въз­расть, за­ве­ща дѣ­ло за не­и­му­щес­тве­ни врѣ­ди и ис­ка за­поръ на смѣт­ка­та на Вол­гинъ.

За­се­га дѣ­ло­то не се раз­ви­ва въ ней­на пол­за. Сѫ­дътъ ис­ка отъ граж­дан­ка­та да при­ло­жи тру­до­ви­ятъ до­го­воръ на Вол­гинъ, за да до­ка­же, че ис­тин­ско­то му име е Пе­търъ Пет­ровъ Ге­ор­ги­евъ и имен­но той е ли­це­то, пуб­ли­ку­валъ скан­дал­но­то съ­об­ще­ние въ Фейс­букъ. Стран­но­то по­ве­де­ние не е нѣ­що но­во за бъл­гар­ски­ятъ сѫдъ.

При­пом­ня­ме, че 1 фев­ру­а­ри е да­та­та на ко­я­то сѫ про­из­не­се­ни и из­пъл­не­ни пър­ви­тѣ смър­тни при­сѫ­ди на „На­род­ни­ятъ“ сѫдъ. Раз­стрѣ­ля­ни сѫ мно­жес­тво по­ли­ти­ци, срѣдъ ко­и­то и бра­тътъ на по­кой­ни­ятъ царь, князъ Ки­рилъ.