Държавата не вини НАП за теча на данни
Чете се за 2 минути
Слѣдъ като на 15-ти юлий личнитѣ данни на повече от петь милиона българи бѣха източени отъ НАП и разпратени до медии, министърътъ на финанситѣ Владиславъ Горановъ побърза да каже, че причината това да се случи е, че НАП прѣдлага онлайнъ услуги за гражданитѣ. Оправданието, колкото и несериозно да звучи, всѣ още се използва отъ държавнитѣ институции. Мѣсецъ и половина по-късно, прѣдсѣдательтъ на комисията за защита на личнитѣ данни (КЗЛД) Венциславъ Караджовъ заяви прѣдъ анкетна комисия на Народното събрание, че НАП е отдѣлила твърдѣ срѣдства и усилия, за да улесни гражданитѣ съ онлайнъ услуги, прѣнебрѣгвайки сигурностьта на системитѣ си. Вѫтрѣшнитѣ правила въ НАП сѫ били неясни, твърдѣ общи, не е имало отчетность за влизане въ системата и за извършвани дѣйствия, не е правена оцѣнка на риска отъ киберъ атака.
Въпрѣки строгостьта на доклада си, на 29-ти августъ КЗЛД наложи на НАП глоба отъ едва малко повече отъ 5 млн. лева, което е четири пѫти по-малко отъ максималния законовъ размѣръ или, смѣтнато иначе, по единъ левъ на гражданинъ съ изтекли данни. Г-нъ Караджовъ твърди, че служителитѣ на приходната агенция сѫ компетентни и че самитѣ тѣ сѫ съобщавали за проблеми и сѫ искали промѣна въ работата на учреждението.
Никоя институция не възнамѣрява да търси отговорность отъ НАП. Прокуратурата насочва вниманието къмъ извършителитѣ на източването, които се разслѣдватъ за тероризъмъ. Отъ НАП дори заявиха, че ще сѫдятъ „хакеритѣ“, за да изкаратъ пари за изплащане на глобата, макаръ на 23-ти августъ министърътъ на финанситѣ вече да бѣше успокоилъ обществото, че глобата нѣма да доведе до орѣзване на заплати или бонуси.
Колкото до министъръ-прѣдсѣдательтъ, откакто обяви извършилия източването за „вълшебникъ“, той изгуби интересъ къмъ тема, която явно не носи политически дивиденти.