Хро­но­ло­ги­я­та

Пър­ви­тѣ на­чен­ки на проб­ле­ми се по­я­ви­ха въ срѣ­да­та на сеп­тем­врий, ко­га­то по­ред­на­та срѣ­ща на ис­то­ри­чес­ка­та ко­ми­сия за­вър­ши съ приз­на­ние и отъ двѣ­тѣ стра­ни, че слѣдъ доб­ри­тѣ до­се­гаш­ни ре­зул­та­ти то­зи пѫть не сѫ осѫ­щес­тви­ли ни­ка­къвъ нап­рѣ­дъкъ. Ос­но­венъ прѣ­пъ­ни ка­мъкъ се ока­за­ло пос­ти­га­не­то на кон­сен­сусъ за лич­ность­та на Го­це Дѣл­чевъ и ней­ния про­читъ въ двѣ­тѣ дър­жа­ви. Въп­рѣ­ки то­ва, ис­то­ри­ци­тѣ и отъ ма­ке­дон­ска, и отъ бъл­гар­ска стра­на съз­да­ва­ха усѣ­ща­не за умѣ­ренъ оп­ти­ми­зъмъ, че раз­ли­чи­я­та мо­гатъ, ма­каръ и мно­го труд­но, да бѫ­датъ над­ми­на­ти.

Нѣ­кол­ко сед­ми­ци слѣдъ то­ва и са­мо дни прѣ­ди обя­вя­ва­не­то на рѣ­ше­ни­е­то за по­ка­на на Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния за за­поч­ва­не на прѣ­го­во­ри за вли­за­не в ЕС, бъл­гар­ски­ятъ пар­ла­ментъ гла­су­ва ед­на не­о­би­чай­но ос­тра дек­ла­ра­ция спрѣ­мо юго­за­пад­ни­тѣ ни съ­сѣ­ди, въ ко­я­то съ дос­та твърдъ тонъ за­я­вя­ва, че под-крѣ­па­та на Бъл­га­рия за ев­ро­ин­тег­ра­ци­я­та имъ прѣ­ми­на­ва прѣзъ мо­мен­тал­но за­чи­та­не на оп­рѣ­дѣ­ле­ни члѣ­но­ве отъ До­го­во­ра за доб­ро­съ­сѣд­ство, под­пи­санъ прѣзъ 2017 год. По то­зи на­чинъ се на­мек­ва­ше, че ма­ке­дон­ска­та стра­на не спаз­ва спо­ра­зу­ме­ни­е­то. Стра­ни­тѣ-члѣн-ки на ЕС не ус­пѣ­ха да пос­тиг­натъ кон­сен­сусъ и от­ло­жи­ха по­ка­на­та за Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния, ко­е­то пъкъ до­ве­де до обя­вя­ва­не­то на прѣд­сроч­ни пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри тамъ прѣзъ мѣ­сецъ ап­рилъ 2020 год. и под­ко­па и безъ то­ва крѣх­ки­тѣ про­ев­ро­пейс­ки нас­тро­е­ния въ стра­на­та.

Но­ем­врийс­ка­та срѣ­ща на ко­ми­си­я­та пот­вър­ди лип­са­та на ка­къв­то и да е нап­рѣ­дъкъ прѣзъ сеп­тем­врий, а отъ нея ста­на яс­но и че ма­ке­дон­ски­тѣ ис­то­ри­ци сѫ прѣд­ло­жи­ли срѣ­щи­тѣ да се прѣ­ус-та­но­вятъ, до­ка­то не се про­ве­датъ тѣх­ни-тѣ из­бо­ри.

Ма­каръ то­зи ре­зул­татъ да бѣ­ше нѣ-какъ си очак­ванъ, съв­сѣмъ не­о­чак­ва­но бѣ обя­вя­ва­не­то на „По­вѣл­ба за ма­ке­дон­ски язикъ“ отъ стра­на на Ма­ке­дон­ска­та ака­де­мия за на­у­ка и из­кус­тва. Въп­рос­ни­ятъ до­ку­ментъ съ­дър­жа из­вѣс­тни отъ прѣ­ди то­ва офи­ци­ал­ни по­зи­ции на ма­ке-дон­ски­тѣ на­уч­ни срѣ­ди от­нос­но сѫ­щес-тву­ва­не­то на ма­ке­дон­ския езикъ ка­то от-дѣ­ленъ и въ то­зи сми­сълъ ос­та­на не­яс­на нуж­да­та отъ пуб­ли­ку­ва­не­то на до­ку­мен­та въ де­ли­ка­тенъ мо­ментъ отъ дип­ло­ма-ти­чес­ки­тѣ от­но­ше­ния меж­ду двѣ­тѣ дър­жа­ви. Ре­ак­ци­я­та на БАН не за­къс­нѣ: отъ тамъ обя­ви­ха, че „По­вѣл­ба­та“ на ко­ле­ги­тѣ имъ отъ Ма­ке­до­ния е пъл­на съ не­вѣр­ни твър­де­ния и пот­вър­ди­ха при­е­та­та бъл­гар­ска по­зи­ция, че „офи­ци­ал-ни­ятъ езикъ въ Ре­пуб­ли­ка Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния е пис­ме­но-ре­ги­о­нал­на нор­ма на бъл­гар­ския езикъ“.

Меж­дув­ре­мен­но за­чес­ти­ха и по-ос­три­тѣ ко­мен­та­ри на по­ли­ти­ци отъ двѣ­тѣ стра­ни. До­ри и пре­ми­е­рътъ на Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния г-нъ Зо­ранъ За­евъ, кой­то въ из­каз­ва­ни­я­та си до­се­га ви­на­ги е билъ по­зи­ти­венъ спрѣ­мо от­но­ше­ни­я­та „со при­я­тел­ска Бу­га­рия“, за­я­ви, че е не­до­пус­ти­мо въ ΧΧΙ вѣкъ да се во­дятъ дис­ку­сии за езикъ и проб­ле­ми на иден­тич­ность­та. Той сѫ­що та­ка обя­ви прѣд­сто­я­ща прѣзъ яну­а­рий своя срѣ­ща съ г-нъ Бой­ко Бо­ри­сов, за да мо­гатъ от­кри­то да об­сѫ­дятъ на­те­жа­ли­тѣ проб­ле­ми. Срѣ­ща, ко­я­то не е яс­но въ ка­чес­тво­то си на ка­къвъ ще про­ве­де съ пре­ми­е­ра на Бъл­га­рия, тъй ка­то спо­редъ до­го­во­ре-нос­ти­тѣ въ юго­за­пад­на­та ни съ­сѣд­ка, 100 дни прѣ­ди про­веж­да­не­то на из­бо­ри се със­та­вя но­во пра­ви­тел­ство съ прѣд-ста­ви­те­ли отъ двѣ­тѣ най-го­лѣ­ми пар­тии – СДСМ и ВМРО–ДПМНЕ. Г-нъ За­евъ нѣ­ма га­ран­ция, че ще ос­та­не ми­нис­търъ-прѣд­се­да­тель прѣзъ яну­а­рий.

Крие ли се нѣ­що дру­го подъ по­вър­хность­та?

Въз­раж­да­не­то на бъл­гар­ско-ма­ке­дон-ски­тѣ от­но­ше­ния отъ 2017 год. на­самъ въ­об­ще не прѣд­вѣ­ща­ва­ше раз­ра­зи­ла­та се прѣзъ пос­лѣд­ни­тѣ мѣ­се­ци кри­за. Имен­но за­то­ва из­глеж­да­ше не­о­чак­ва­на по­зи­ци­я­та на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва, офи­ци­а­ли­зи­ра­на съ дек­ла­ра­ция на На­род­но­то съб­ра­ние, ко­я­то хро­но­ло­гич­но слѣд­ва­ше яло­ви­тѣ ре­зул­та­ти отъ сеп­тем­врийс­ко­то ра­бот­но съ­би­ра­не на ис­то­ри­ци­тѣ. Въ ин­тер­вю за ма­ке­дон­ска­та „Те­ле­ви­зия 24“, съп­рѣд­се­да­те­льтъ на ко­ми­си­я­та г-нъ Дра­ги Ге­ор­ги­евъ раз­кри­ва, че ма­ке­дон­ски­тѣ учас­тни­ци сѫ усѣ-ти­ли по-раз­лич­но от­но­ше­ние отъ бъл­гар­ски­тѣ си ко­ле­ги по врѣ­ме на въп­рос­на­та срѣ­ща. Той спо­дѣ­ля, че бъл­гар-ски­тѣ ис­то­ри­ци сѫ нас­то­я­ва­ли да се от-бѣг­ва при­ла­га­тел­но­то „ма­ке­дон­ски“ въ про­то­кол­ни­тѣ за­пис­ки, нап­ри­мѣръ „ма-ке­дон­ски ко­ле­ги“, „ма­ке­дон­ска ко­ми­сия“ и т.н. – нѣ­що, ко­е­то по ду­ми­тѣ му до­то­га­ва не е би­ло проб­лемъ. По­ви­ша­ва­не­то на нап­рѣ­же­ни­е­то по ось­та Ско­пие – Со­фия, въ ком­би­на­ция съ не­със­то­я­ла­та се по­ка­на въ ЕС за Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния, глав­но за­ра­ди съп­ро­ти­ва­та на френ­ския пре­зи­дентъ г-нъ Ема­ню­елъ Мак­ронъ, спо­мог­на за под­сил­ва­не­то на заг­лу­ше-ни­тѣ ан­ти­ев­ро­пейс­ки гла­со­ве въ Сѣ­вер-на Ма­ке­до­ния. Тамъ бъл­гар­ски­тѣ кри­ти­ки бѣ­ха при­е­ти ка­то из­нуд­ва­не и то­ва да­де по­водъ на опо­зи­ци­он­на­та ВМРО-ДПМНЕ да на­пом­ни по­зи­ци­я­та си за „щет­ни­отъ до­го­воръ со Бу­га­рия“. До­ри и бив­ши­ятъ пре­ми­еръ г-нъ Люб­чо Ге­ор­ги­ев­ски, из­вѣс­тенъ съ кри­тич­ния си тонъ къмъ во­де­на­та дос­ко­ро по­ли­ти­ка на офи­ци­ал­ни­тѣ влас­ти въ Ско­пие спрѣ­мо Бъл­га­рия, оцѣ­ни не­га­тив­но по­ве­де­ни­е­то на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва и члѣ­но­ве­те ѝ въ ко­ми­си­я­та, от­бѣ­лѣз­вай­ки, че от­стѫп-ки­тѣ, ко­и­то е нап­ра­ви­ла Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния за кра­тъкъ пе­ри­одъ отъ врѣ­ме, не сѫ оцѣ­не­ни по­до­ба­ва­що.

Отъ дру­га стра­на, рѣ­ше­ни­е­то на Фран­ция (под­дър­жа­ща отъ дъл­го врѣ­ме от­лич­ни дип­ло­ма­ти­чес­ки от­но­ше­ния съ Сър­бия) да бло­ки­ра ев­ро­ин­тег­ра­ци­я­та на Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния и Ал­ба­ния да­де въз­мож­ность на дру­ги дър­жа­ви въ ра­йо­на да се опи­татъ да из­ве­датъ се­бе си ка­то ре­ги­о­нал­ни ли­де­ри. Въ рам­ки­тѣ на нѣ­кол­ко дни отъ то­ва съ­би­тие, сръб­ски­ятъ пре­зи­дентъ г-нъ Алек­сан­дъръ Ву­чичъ за­поч­на все по-нас­то­я­тел­но да лан­си­ра иде­я­та за Ми­ни-Шен­генъ зо­на меж­ду Сър­бия, Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния и Ал­ба­ния, опит­вай­ки се да за­пъл­ни ва­ку­у­ма, кой­то ЕС ос­та­ви съ рѣ­ше­ни­е­то си за За­пад­ни­тѣ Бал­ка­ни. Важ­на въ то­зи слу­чай е по­зи­ци­я­та на ма­ке­дон­ския пре­зи­дентъ г-нъ Сте­во Пен­да­ров­ски, кой­то каз­ва въ ин­тер­вю за бъл­гар­ска­та аген­ция БГНЕС, че не­го­ва­та дър­жа­ва не би при­е­ла да учас­тва въ по­до­бен фор­матъ, ако той ѝ е прѣд­ло­женъ ка­то ком­пен­са­ция за лип­са­та на по­ка­на за ЕС.

Бъл­гар­ски­тѣ по­ли­ти­ци сѫ­що не про­пус­на­ха да се опи­татъ да спе­че­лятъ ди­ви­ден­ти отъ вло­ше­на­та дип­ло­ма­ти­чес­ка об­ста­нов­ка. Г-нъ Ка­ра­ка­ча­новъ, ми­нис­търъ на от­бра­на­та отъ кво­та­та на „Обе­ди­не­ни пат­ри­о­ти“, на нѣ­кол­ко пѫ­ти под­чер­та, че ма­ке­дон­ска­та стра­на се по­диг­ра­ва съ бъл­гар­ска­та и трѣб­ва да се взе­матъ мѣр­ки. Г-нъ Б. Бо­ри­совъ пъкъ, на срѣ­ща­та на Ев­ро­пейс­ка­та На­род­на Пар­тия (ЕНП) въ Заг­ребъ прѣзъ но­ем­врий, де­мон­стра­тив­но зас­та­на на им­про­ви­зи­ра­на ма­са прѣдъ жур­на­лис­ти съ ли­де­ра на сес­трин­ска­та на ГЕРБ пар­тия въ Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния – г-нъ Хрис­ти­ян Миц­ков­ски, и поч­ти го зас­та­ви пуб­лич­но да от­го­во­ри на въп­ро­си­тѣ да­ли под­крѣ­пя ев­ро­пейс­ка­та ин­тег­ра­ция на дър­жа­ва­та си и да­ли под­крѣ­пя до­го­во­ра за доб­ро­съ­сѣд­ство съ Бъл­га­рия. То­ва на свой редъ до­не­се не­га­ти­ви и по­диг­рав­ки на вѫт­рѣш­но­по­ли­ти­чес­ка­та сце­на за прѣд­се­да­те­ля на ВМРО–ДПМНЕ, кой­то бѣ­ше об­ви­ненъ, че прѣдъ Бо­ри­совъ го­во­ри ед­но, а прѣдъ из­би­ра­те­ли­тѣ си – съв-сѣмъ дру­го.

А се­га на­кѫ­дѣ?

Прѣк­ра­тя­ва­не­то на ра­бо­та­та на ко­ми­си­я­та и лип­са­та на ди­а­логъ не е отъ пол­за за ни­ко­го, кой­то же­лае ис­тин­ски двѣ­тѣ дър­жа­ви да над­мог­натъ раз­ми­на­ва­ни­я­та си по ис­то­ри­чес­ки­тѣ и ези­ко­ви­тѣ въп­ро­си и да про­дъл­жатъ да вър­вятъ нап­рѣдъ. Въ име­то на рѣ­ша­ва­не­то на проб­ле­ма е важ­но да има яс­ни га­ран­ции за не­об­ра­ти­мость­та на про­це­са на сбли­жа­ва­не на по­зи­ци­и­тѣ.

Въ то­зи кон­текстъ, ма­кар и из­вър­ше­но по дос­та не­дип­ло­ма­ти­ченъ на­чинъ, дѣйс­тви­е­то на г-нъ Бо­ри­сов спрѣ­мо ли­де­ра на ВМРО-ДПМНЕ на срѣ­ща­та въ Заг­ребъ му под­си­гу­ри пуб­лич­ни изяв­ле­ния и от уп­рав­ля­ва­щи, и от опо­зи­ция, че офи­ци­ал­ни­тѣ прѣд­ста­ви­те­ли на Сѣ­вер­на Ма­ке­до­ния, ко­и­то и да сѫ тѣ слѣдъ из­бо­ри­тѣ прѣзъ ап­рилъ, ще трѣб­ва да про­дъл­жатъ да тър­сятъ до­пир­ни­тѣ точ­ки въ от­но­ше­ни­я­та съ Со­фия.

Не на пос­лѣд­но мѣс­то, бъл­гар­ска­та стра­на трѣб­ва да нап­ра­ви вни­ма­те­ленъ ана­лизъ на то­ва, ко­е­то мо­же да се пос­тиг­не въ прѣ­го­во­ри­тѣ съ юго­за­пад­ни­тѣ съ­сѣ­ди. Бъл­гар­ски­ятъ по­ли­ти­чес­ки елитъ и из­лѫ­че­ни­тѣ члѣ­но­ве на ис­то­ри­чес­ка­та ко­ми­сия трѣб­ва да се пос­та­ра­ятъ да не се под­да­ватъ на из­ку­ше­ни­е­то за пос­та­вя­не на ул­ти­ма­ту­ми отъ по­зи­ци­я­та на дър­жа­ва-члѣн­ка на ЕС, а вмѣс­то то­ва да се опи­татъ зрѣ­ло да оцѣ­нятъ въз­мож­ни­тѣ ком­про­ми­си и да от­кри­ятъ тѣ­зи мо­мен­ти отъ ис­то­ри­я­та, ко­и­то обе­ди­ня­ватъ двѣ­тѣ дър­жа­ви. Въ то­зи духъ е и из­каз­ва­не­то на пре­зи­ден­та г-нъ Пен­да­ров­ски: „Ако пи­шу­ва во до­го­во­ротъ де­ка е спо­дѣ­ле­на ис­то­ри­я­та, а ти са­кашъ да би­де Го­це Дѣл­чевъ пи­шанъ ка­ко чистъ бу­га­ринъ, кой e ре­зо­нотъ я да го сла­вамъ то­гашъ, ако е са­мо твой?“