Българо-македонскитѣ отношения „во кьоръ-сокакъ“
Чете се за 7 минути
Изказвания и дѣйствия отъ двѣтѣ страни могатъ да заличатъ постигнатия напрѣдъкъ.
Послѣднитѣ два мѣсеца съ сигурность не бѣха най-романтичнитѣ въ отношенията между Скопие и София. Историцитѣ от съвмѣстната българо-македонска комисия сѣкашъ развѣха бѣлото знаме въ търсене на консенсусъ по чувствителнитѣ теми, а научнитѣ академии въ Сѣверна Македония и България осѫществиха своеобразна прѣстрѣлка съ обявяването на свои официални позиции. Политицитѣ отъ двѣтѣ страни на Гюешево втвърдиха тона едни къмъ други, задоволявайки вѫтрѣшнополитическитѣ си нужди.
Хронологията
Първитѣ наченки на проблеми се появиха въ срѣдата на септемврий, когато поредната срѣща на историческата комисия завърши съ признание и отъ двѣтѣ страни, че слѣдъ добритѣ досегашни резултати този пѫть не сѫ осѫществили никакъвъ напрѣдъкъ. Основенъ прѣпъни камъкъ се оказало постигането на консенсусъ за личностьта на Гоце Дѣлчевъ и нейния прочитъ въ двѣтѣ държави. Въпрѣки това, историцитѣ и отъ македонска, и отъ българска страна създаваха усѣщане за умѣренъ оптимизъмъ, че различията могатъ, макаръ и много трудно, да бѫдатъ надминати.
Нѣколко седмици слѣдъ това и само дни прѣди обявяването на рѣшението за покана на Сѣверна Македония за започване на прѣговори за влизане в ЕС, българскиятъ парламентъ гласува една необичайно остра декларация спрѣмо югозападнитѣ ни съсѣди, въ която съ доста твърдъ тонъ заявява, че под-крѣпата на България за евроинтеграцията имъ прѣминава прѣзъ моментално зачитане на опрѣдѣлени члѣнове отъ Договора за добросъсѣдство, подписанъ прѣзъ 2017 год. По този начинъ се намекваше, че македонската страна не спазва споразумението. Странитѣ-члѣн-ки на ЕС не успѣха да постигнатъ консенсусъ и отложиха поканата за Сѣверна Македония, което пъкъ доведе до обявяването на прѣдсрочни парламентарни избори тамъ прѣзъ мѣсецъ априлъ 2020 год. и подкопа и безъ това крѣхкитѣ проевропейски настроения въ страната.
Ноемврийската срѣща на комисията потвърди липсата на какъвто и да е напрѣдъкъ прѣзъ септемврий, а отъ нея стана ясно и че македонскитѣ историци сѫ прѣдложили срѣщитѣ да се прѣус-тановятъ, докато не се проведатъ тѣхни-тѣ избори.
Макаръ този резултатъ да бѣше нѣ-какъ си очакванъ, съвсѣмъ неочаквано бѣ обявяването на „Повѣлба за македонски язикъ“ отъ страна на Македонската академия за наука и изкуства. Въпросниятъ документъ съдържа извѣстни отъ прѣди това официални позиции на маке-донскитѣ научни срѣди относно сѫщес-твуването на македонския езикъ като от-дѣленъ и въ този смисълъ остана неясна нуждата отъ публикуването на документа въ деликатенъ моментъ отъ диплома-тическитѣ отношения между двѣтѣ държави. Реакцията на БАН не закъснѣ: отъ тамъ обявиха, че „Повѣлбата“ на колегитѣ имъ отъ Македония е пълна съ невѣрни твърдения и потвърдиха приетата българска позиция, че „официал-ниятъ езикъ въ Република Сѣверна Македония е писмено-регионална норма на българския езикъ“.
Междувременно зачестиха и по-остритѣ коментари на политици отъ двѣтѣ страни. Дори и премиерътъ на Сѣверна Македония г-нъ Зоранъ Заевъ, който въ изказванията си досега винаги е билъ позитивенъ спрѣмо отношенията „со приятелска Бугария“, заяви, че е недопустимо въ ΧΧΙ вѣкъ да се водятъ дискусии за езикъ и проблеми на идентичностьта. Той сѫщо така обяви прѣдстояща прѣзъ януарий своя срѣща съ г-нъ Бойко Борисов, за да могатъ открито да обсѫдятъ натежалитѣ проблеми. Срѣща, която не е ясно въ качеството си на какъвъ ще проведе съ премиера на България, тъй като споредъ договоре-ноститѣ въ югозападната ни съсѣдка, 100 дни прѣди провеждането на избори се съставя ново правителство съ прѣд-ставители отъ двѣтѣ най-голѣми партии – СДСМ и ВМРО–ДПМНЕ. Г-нъ Заевъ нѣма гаранция, че ще остане министъръ-прѣдседатель прѣзъ януарий.
Крие ли се нѣщо друго подъ повърхностьта?
Възраждането на българско-македон-скитѣ отношения отъ 2017 год. насамъ въобще не прѣдвѣщаваше разразилата се прѣзъ послѣднитѣ мѣсеци криза. Именно затова изглеждаше неочаквана позицията на българската държава, официализирана съ декларация на Народното събрание, която хронологично слѣдваше яловитѣ резултати отъ септемврийското работно събиране на историцитѣ. Въ интервю за македонската „Телевизия 24“, съпрѣдседательтъ на комисията г-нъ Драги Георгиевъ разкрива, че македонскитѣ участници сѫ усѣ-тили по-различно отношение отъ българскитѣ си колеги по врѣме на въпросната срѣща. Той сподѣля, че българ-скитѣ историци сѫ настоявали да се от-бѣгва прилагателното „македонски“ въ протоколнитѣ записки, напримѣръ „ма-кедонски колеги“, „македонска комисия“ и т.н. – нѣщо, което по думитѣ му дотогава не е било проблемъ. Повишаването на напрѣжението по осьта Скопие – София, въ комбинация съ несъстоялата се покана въ ЕС за Сѣверна Македония, главно заради съпротивата на френския президентъ г-нъ Еманюелъ Макронъ, спомогна за подсилването на заглуше-нитѣ антиевропейски гласове въ Сѣвер-на Македония. Тамъ българскитѣ критики бѣха приети като изнудване и това даде поводъ на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ да напомни позицията си за „щетниотъ договоръ со Бугария“. Дори и бившиятъ премиеръ г-нъ Любчо Георгиевски, извѣстенъ съ критичния си тонъ къмъ водената доскоро политика на официалнитѣ власти въ Скопие спрѣмо България, оцѣни негативно поведението на българската държава и члѣновете ѝ въ комисията, отбѣлѣзвайки, че отстѫп-китѣ, които е направила Сѣверна Македония за кратъкъ периодъ отъ врѣме, не сѫ оцѣнени подобаващо.
Отъ друга страна, рѣшението на Франция (поддържаща отъ дълго врѣме отлични дипломатически отношения съ Сърбия) да блокира евроинтеграцията на Сѣверна Македония и Албания даде възможность на други държави въ района да се опитатъ да изведатъ себе си като регионални лидери. Въ рамкитѣ на нѣколко дни отъ това събитие, сръбскиятъ президентъ г-нъ Александъръ Вучичъ започна все по-настоятелно да лансира идеята за Мини-Шенгенъ зона между Сърбия, Сѣверна Македония и Албания, опитвайки се да запълни вакуума, който ЕС остави съ рѣшението си за Западнитѣ Балкани. Важна въ този случай е позицията на македонския президентъ г-нъ Стево Пендаровски, който казва въ интервю за българската агенция БГНЕС, че неговата държава не би приела да участва въ подобен форматъ, ако той ѝ е прѣдложенъ като компенсация за липсата на покана за ЕС.
Българскитѣ политици сѫщо не пропуснаха да се опитатъ да спечелятъ дивиденти отъ влошената дипломатическа обстановка. Г-нъ Каракачановъ, министъръ на отбраната отъ квотата на „Обединени патриоти“, на нѣколко пѫти подчерта, че македонската страна се подиграва съ българската и трѣбва да се взематъ мѣрки. Г-нъ Б. Борисовъ пъкъ, на срѣщата на Европейската Народна Партия (ЕНП) въ Загребъ прѣзъ ноемврий, демонстративно застана на импровизирана маса прѣдъ журналисти съ лидера на сестринската на ГЕРБ партия въ Сѣверна Македония – г-нъ Християн Мицковски, и почти го застави публично да отговори на въпроситѣ дали подкрѣпя европейската интеграция на държавата си и дали подкрѣпя договора за добросъсѣдство съ България. Това на свой редъ донесе негативи и подигравки на вѫтрѣшнополитическата сцена за прѣдседателя на ВМРО–ДПМНЕ, който бѣше обвиненъ, че прѣдъ Борисовъ говори едно, а прѣдъ избирателитѣ си – съв-сѣмъ друго.
А сега накѫдѣ?
Прѣкратяването на работата на комисията и липсата на диалогъ не е отъ полза за никого, който желае истински двѣтѣ държави да надмогнатъ разминаванията си по историческитѣ и езиковитѣ въпроси и да продължатъ да вървятъ напрѣдъ. Въ името на рѣшаването на проблема е важно да има ясни гаранции за необратимостьта на процеса на сближаване на позициитѣ.
Въ този контекстъ, макар и извършено по доста недипломатиченъ начинъ, дѣйствието на г-нъ Борисов спрѣмо лидера на ВМРО-ДПМНЕ на срѣщата въ Загребъ му подсигури публични изявления и от управляващи, и от опозиция, че официалнитѣ прѣдставители на Сѣверна Македония, които и да сѫ тѣ слѣдъ изборитѣ прѣзъ априлъ, ще трѣбва да продължатъ да търсятъ допирнитѣ точки въ отношенията съ София.
Не на послѣдно мѣсто, българската страна трѣбва да направи внимателенъ анализъ на това, което може да се постигне въ прѣговоритѣ съ югозападнитѣ съсѣди. Българскиятъ политически елитъ и излѫченитѣ члѣнове на историческата комисия трѣбва да се постараятъ да не се поддаватъ на изкушението за поставяне на ултиматуми отъ позицията на държава-члѣнка на ЕС, а вмѣсто това да се опитатъ зрѣло да оцѣнятъ възможнитѣ компромиси и да откриятъ тѣзи моменти отъ историята, които обединяватъ двѣтѣ държави. Въ този духъ е и изказването на президента г-нъ Пендаровски: „Ако пишува во договоротъ дека е сподѣлена историята, а ти сакашъ да биде Гоце Дѣлчевъ пишанъ како чистъ бугаринъ, кой e резонотъ я да го славамъ тогашъ, ако е само твой?“