БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

31 августъ 2020 | година 2, брой 7

Новооткрититѣ Яворови стихове – истински или фалшификатъ?

Чете се за 4 минути

Проф. Димитъръ Михайловъ: „Стихотворнията не звучатъ по Яворовски“.

Слѣдъ по­ве­че отъ 100 го­ди­ни, об­щес­тве­но дос­то­я­ние ста­ватъ но­во­от­кри­ти три сти­хот­во­ре­ния на Пѣ­йо Яво­ровъ, за­ед­но съ дру­ги до­ку­мен­ти, пи­са­ни отъ по­е­та. Рѫ­ко­пи­си­тѣ се да­ти­ратъ отъ 1912 г., ко­га­то Яво­ровъ е пър­ви кметъ на гр. Нев­ро­копъ (днесъ Го­це Дѣл­чевъ). По­я­ва­та имъ прѣ­диз­ви­ка не­ед­ноз­нач­ни ре­ак­ции у спе­ци­а­лис­ти и об­щес­тво­то ка­то цѣ­ло.

Ис­то­ри­кътъ и ар­хи­вистъ доц. Мил­ка­на Бош­на­ко­ва, дъл­го­го­ди­шенъ рѫ­ко­во­ди­тель на от­дѣлъ „Бъл­гар­ски ис­то­ри­чес­ки ар­хивъ“ къмъ На­ци­о­нал­на­та Биб­ли­о­те­ка и ро­домъ, как­то Яво­ровъ, отъ гр. Чир­панъ, пот­вър­жда­ва ис­тин­ность­та на рѫ­ко­пи­си­тѣ. Са­ми­ятъ ар­хивъ дос­ти­га до рѫ­цѣ­тѣ ѝ бла­го­да­ре­ние на ко­лек­ци­о­не­ра Хрис­то Пав­ловъ, кой­то го на­мѣ­рилъ „въ ко­фи­тѣ за бок­лукъ“.

Ето и от­кѫсъ отъ сти­хот­во­ре­ни­е­то „Братъ за бра­та“ (съ нор­ма­ли­зи­ранъ пра­во­писъ), отъ кой­то чи­та­те­льтъ мо­же да си със­та­ви ма­каръ и бѣг­ло впе­чат­ле­ние за ес­тес­тво­то на ху­до­жес­тве­ни­тѣ тек­сто­ве:

Нѣ­мѣя азъ въвъ смър­тенъ страхъ.
Единъ въп­росъ го­ри ду­ша­та
Въ дос­тойн­ство ли жи­вотъ жи­вѣхъ
и бѣхъ ли братъ за бра­та.

Не е ли тазъ зе­мя ед­на,
въ ко­я­то свой­тѣ близ­ки ще из­пра­тя
и ка­то май­чи­ца ед­на
тя ще ни прѣ­гър­не ка­то бра­тя.

ПЪР­ВИ СЪМ­НѢ­НИЯ

Ско­ро слѣдъ опо­вѣс­тя­ва­не­то на от­кри­ти­е­то оба­че прис­ти­гатъ и пър­ви­тѣ об­ви­не­ния въ не­ис­тин­ность. Пи­са­те­льтъ и из­да­тель Ру­менъ Ле­о­ни­довъ от­кри­то твър­ди, че рѫ­ко­пи­си­тѣ сѫ фал­ши­фи­ка­ти, а въп­рос­ния Хрис­то Пав­ловъ свър­зва и съ прѣ­диш­ни по­доб­ни слу­чаи. По­я­ви­ха се об­стой­ни ста­тии, ко­и­то срав­ня­ватъ по­чер­ка въ но­ви­тѣ до­ку­мен­ти съ до­ка­за­но ав­тен­тич­ни ар­хив­ни еди­ни­ци.

Меж­дув­рѣ­мен­но доц. Бош­на­ко­ва не от­стѫп­ва отъ за­е­то­то си по­ло­же­ние, а из­да­тел­ство „Пер­сей“ въ­об­ще и не ча­ка въп­ро­сътъ да бѫ­де ра­зяс­ненъ, ка­то бъл­гар­ски­тѣ чи­та­те­ли ве­че мо­гатъ да за­ку­пятъ кни­га­та „Не­поз­на­тия Яво­ровъ“ съ всич­ки но­во­от­кри­ти сти­хо­ве и до­ку­мен­ти. Из­да­ни­е­то из­лѣ­зе на рож­де­ния день на по­е­та, 14 яну­а­ри, и съ­дър­жа сним­ки отъ всѣ­ка стра­ни­ца отъ до­ку­мен­ти­тѣ, съп­ро­во­де­ни съ раз­че­те­ния отъ доц. Бош­на­ко­ва текстъ. Съ по­мощь­та на бив­шия пре­зи­дентъ Ге­ор­ги Пър­ва­новъ и съ да­ре­ние отъ биз­нес­ме­на Пе­търъ Ман­джу­ковъ, до­ку­мен­ти­тѣ сѫ от­ку­пе­ни за 27 хил. ле­ва. Из­да­ни­е­то на „Пер­сей“ пъкъ е на цѣ­на отъ 20 лв и ве­че за­е­ма пе­то мѣс­то въ кла­са­ци­я­та на кни­жар­ни­ца „Хер­месъ“ за най-про­да­ва­ни кни­ги.

Съ­дър­жа­ни­е­то е три сти­хот­во­ре­ния и нѣ­кол­ко пис­ма, ед­но отъ ко­и­то е къмъ То­доръ Алек­сан­дровъ, то­га­ваш­ния во­дачъ на ВМРО и бли­зъкъ спод­виж­никъ на Яво­ровъ. Въ не­го по­е­тътъ из­каз­ва не­съг­ла­сие от­нос­но „Кръс­тил­ка­та“ – ма­со­во пок­ръс­тва­не на по­ма­ци­тѣ прѣзъ 1912 и 1913 г.

РИ­МИ И ПРА­ВО­ПИСЪ

„Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ по­тър­си мнѣ­ни­е­то на проф. Ди­ми­търъ Ми­хай­ловъ, зам.-прѣд­се­да­тель на фон­да­ция „Яво­ровъ“. Той е прѣ­по­да­ва­тель въ Ве­ли­ко­тър­нов­ския уни­вер­си­тетъ и ав­торъ на мно­жес­тво из­слѣд­ва­ния вър­ху твор­чес­тво­то и жи­во­та на Яво­ровъ, как­то и със­та­ви­тель на сбор­ни­ка „Яво­ровъ: 140 го­ди­ни отъ рож­де­ни­е­то на по­е­та“ пуб­ли­ку­ванъ прѣзъ 2018 г.

Проф. Ми­хай­ловъ не за­е­ма ка­те­го­рич­на по­зи­ция от­нос­но ав­тен­тич­ность­та на рѫ­ко­пи­си­тѣ. Съм­нѣ­ни­я­та си той ос­но­ва­ва не на ма­те­ри­ал­ни­тѣ еле­мен­ти, ка­то по­черкъ, хар­тия и мас­ти­ло, а на сти­ла на тек­сто­ве­тѣ. Чу­дес­но за­поз­натъ съ лич­ни­тѣ бѣ­лѣж­ни­ци на по­е­та, проф. Ми­хай­ловъ увѣ­ря­ва, че до­ри и въ сти­хо­ве­тѣ, ко­и­то ни­ко­га не сѫ би­ли пуб­ли­ку­ва­ни, не се срѣ­щатъ не­точ­ни („звънъ“ – „гръмъ“) или ба­нал­ни ри­ми („зе­мя­та“ – „вой­на­та“). Той по­соч­ва, че пос­лѣд­на­та прѣ­ра­бот­ка, ко­я­то Яво­ровъ пра­ви на сво­я­та сти­хос­бир­ка „По­диръ сѣн­ки­тѣ на об­ла­ци­тѣ“, приб­ли­зи­тел­но по сѫ­що­то врѣ­ме, не съ­дър­жа ни­как­ви без­по­мощ­нос­ти отъ ро­да на по­со­че­ни­тѣ. Прѣзъ 1912 г., въ края на жи­во­та си, Яво­ровъ е на­пъл­но зрѣлъ по­етъ, при ко­го­то всѣ­ки еле­ментъ отъ тек­ста е из­пи­панъ до съ­вър­шен­ство.

Въ чис­то пра­во­пис­но от­но­ше­ние тек­сто­ве­тѣ сѫ­що бу­дятъ не­до­у­мѣ­ние. Та­ка нап­ри­мѣръ ав­тен­тич­ни­ятъ под­писъ на по­е­та е „П.К.Явор“, до­ка­то въ но­во­от­кри­ти­тѣ рѫ­ко­пи­си се пол­зва „П.К.Яво­ров“ и то съ осо­бе­но из­пис­ва­не на бук­ва­та Я. Ма­каръ и Яво­ро­ви­ятъ пра­во­писъ да се от­кло­ня­ва отъ ус­та­но­ве­на­та то­га­ва нор­ма, из­пис­ва­ни­я­та „тръ­ба­та“ (трѣб­ва да е „трѫ­ба­та“) и „по­ра­зѣнъ“ (трѣб­ва да бѫ­де „по­ра­зенъ“) сѫ край­но не­о­чак­ва­ни; лип­са­та на прѣ­пи­на­тел­ни зна­ци – за­пе­таи, ти­ре­та – до­ба­ве­ни отъ доц. Бош­на­ко­ва въ раз­че­те­ния текстъ, сѫ­що е учуд­ва­ща – проф. Ми­хай­ловъ под­чер­та­ва, че Яво­ровъ е бе­зуп­рѣ­ченъ въ пун­кту­а­ци­я­та.

Уче­ни­ятъ е увѣ­ренъ въ ед­но: „до­ри и да не сѫ фал­ши­фи­катъ, тѣ­зи та­ка на­ре­че­ни сти­хот­вор­ния нѣ­матъ стой­ность, не зву­чатъ по Яво­ров­ски“.