БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

8 юли 2021 | година 3, брой 3

Относно Петъръ Недѣлевъ

Пе­търъ Не­дѣ­левъ ра­бо­ти въ ИТ сфе­ра­та. Ос­вѣнъ отъ прог­рам­ни ези­ци се ин­те­ре­су­ва и отъ чо­вѣш­ки та­ки­ва.

Статии от Петъръ Недѣлевъ

БДС на клавиатурната подредба за XXI в.

Прѣдложение за промѣна на БДС клавиатурата съ добавяне на Ѣ и Ѫ прѣдизвика спорове около 24 май.

Ми­на­ла­та сед­ми­ца (22 май) гру­па ини­ци­а­то­ри при­чи­ни­ха об­щес­твенъ смутъ съ от­во­ре­но­то си пис­мо къмъ ми­нис­тъ­ра на тран­спор­та и ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии, съ ко­е­то прѣд­ла­гатъ про­мѣ­на на БДС за кла­ви­а­тур­на­та под­ред­ба. Ши­ро­ка па­лит­ра отъ от­зву­ци, ко­и­то се наб­лю­да­ва­ха, дой­де отъ всич­ки об­щес­тве­ни прос­лой­ки, а раз­ноц­вѣт­ни по­ло­же­ния има и до­ри въ най-ед­но­род­ни­тѣ гру­пи по про­фе­си­о­на­ленъ, по­ли­ти­чес­ки, кул­ту­ренъ и про­чие със­тавъ.

КАК­ВО СЕ ПРѢД­ЛА­ГА?

Как­во всѫщ­ность е прѣд­ло­же­ни­е­то и цѣль­та му? На пър­во мѣс­то е осъв­рѣ­ме­ня­ва­не­то на кла­ви­а­тур­на­та под­ред­ба, та­ка че да се въз­пол­зва отъ въз­мож­нос­ти­тѣ на се­гаш­ни­тѣ ус­тройс­тва, а не да бѫ­де „стѣс­не­на“ …

Вижъ статията

Новооткрититѣ Яворови стихове – истински или фалшификатъ?

Проф. Димитъръ Михайловъ: „Стихотворнията не звучатъ по Яворовски“.

Слѣдъ по­ве­че отъ 100 го­ди­ни, об­щес­тве­но дос­то­я­ние ста­ватъ но­во­от­кри­ти три сти­хот­во­ре­ния на Пѣ­йо Яво­ровъ, за­ед­но съ дру­ги до­ку­мен­ти, пи­са­ни отъ по­е­та. Рѫ­ко­пи­си­тѣ се да­ти­ратъ отъ 1912 г., ко­га­то Яво­ровъ е пър­ви кметъ на гр. Нев­ро­копъ (днесъ Го­це Дѣл­чевъ). По­я­ва­та имъ прѣ­диз­ви­ка не­ед­ноз­нач­ни ре­ак­ции у спе­ци­а­лис­ти и об­щес­тво­то ка­то цѣ­ло.

Ис­то­ри­кътъ и ар­хи­вистъ доц. Мил­ка­на Бош­на­ко­ва, дъл­го­го­ди­шенъ рѫ­ко­во­ди­тель на от­дѣлъ „Бъл­гар­ски ис­то­ри­чес­ки ар­хивъ“ къмъ На­ци­о­нал­на­та Биб­ли­о­те­ка и ро­домъ, как­то Яво­ровъ, отъ гр. Чир­панъ, пот­вър­жда­ва ис­тин­ность­та на рѫ­ко­пи­си­тѣ. Са­ми­ятъ ар­хивъ дос­ти­га до рѫ­цѣ­тѣ ѝ бла­го­да­ре­ние на ко­лек­ци­о­не­ра Хрис­то Пав­ловъ, кой­то го на­мѣ­рилъ „въ ко­фи­тѣ за бок­лукъ“.

Ето и от­кѫсъ отъ сти­хот­во­ре­ни­е­то …

Вижъ статията

Въ душата на прѣводача

На 13-ти сеп­тем­врий въ сто­лич­ния ли­те­ра­ту­ренъ клубъ „Пе­ро­то“ бѣ прѣд­ста­ве­на но­ва­та кни­га на г-нъ Пет­ко Хи­новъ „Бъл­гар­ско на­род­ноз­на­ние и прѣ­водъ“. Пет­ко Хи­новъ е нашъ прѣ­во­дачъ, пи­са­тель и по­етъ, вла­дѣ­ещъ от­лич­но мно­жес­тво ези­ци, из­меж­ду ко­и­то ста­ро­ки­тайс­ки, съв­рѣ­ме­ненъ ки­тайс­ки, ста­ро­бъл­гар­ски, ан­глийс­ки, ру­мън­ски и дру­ги. Осо­бе­но по­чи­танъ как­то отъ род­на­та, та­ка и от меж­ду­на­род­на­та ли­те­ра­тур­на об­щность е за сво­и­тѣ прѣ­во­ди отъ ки­тайс­ки на бъл­гар­ски и ан­глийс­ки.

Въ „Бъл­гар­ско на­род­ноз­на­ние и прѣ­водъ“ ав­то­рътъ прѣп­ли­та лю­бовь­та си къмъ бъл­гар­ския и къмъ ки­тайс­кия езикъ, съ­пос­та­вя ги и прѣд­ла­га на чи­та­те­ли­тѣ не­о­бик­но­ве­но­то гле­ди­ще не са­мо на тво­рецъ, но и на прѣ­во­дачъ. Об­сѫж­да нѣ­кои тре­вож­ни теж­не­ния въ днеш­ни­тѣ бъл­гар­ски езикъ и кул­ту­ра, но прѣд­ла­га и стѫп­ки къмъ об­ръ­ща­не на те­че­ни­е­то.

Нѣ­кои лю­бо­пит­ни фак­ти за кни­га­та сѫ, че тя всѫщ­ность е със­та­ве­на от бе­сѣ­ди, …

Вижъ статията