БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

31 августъ 2020 | година 2, брой 7

Въ търсене на по-качественъ хлѣбъ

Чете се за 4 минути

Въ Пловдивъ отвори врати най-голѣмата пекарна въ България

Все по­ве­че бъл­га­ри тър­сятъ ал­тер­на­ти­ви на па­ке­ти­ра­ния хлѣбъ, кой­то се пред­ла­га въ су­пер­мар­ке­ти­тѣ. До­ка­за­тел­ство за то­ва е по­я­ва­та на пе­кар­ни въ го­лѣ­ми­тѣ гра­до­ве, ко­и­то се стре­мятъ къмъ по-ви­со­ко ка­чес­тво на про­дук­ти­тѣ. Не­от­дав­на въ Плов­дивъ от­во­ри вра­ти „Хлѣбъ и за­кус­ка­та“ – най-го­лѣ­ма­та пе­кар­на у насъ, чи­и­то соб­стве­ни­ци­тѣ каз­ватъ, че имен­но ка­чес­тво­то е на пър­во мѣс­то. Еки­пътъ на „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ се свър­за съ ед­но отъ глав­ни­тѣ дѣйс­тва­щи ли­ца тамъ, за да на­у­чи по­ве­че.

/media/Br4__KM__hliab2.jpg

© Пе­кар­на „Хлѣбъ и за­кус­ка­та“.

Въ хлѣ­ба по Стан­дартъ „Бъл­га­рия“ е до­пус­ти­мо на­ли­чи­е­то на по­доб­ри­те­ли­тѣ ас­кор­би­но­ва ки­се­ли­на Е300, оцет­на ки­се­ли­на Е260, мо­но- и диг­ли­це­ри­ди на мас­тни ки­се­ли­ни Е471 или тѣх­ни­тѣ ес­те­ри Е472. Та­ка се удъл­жа­ва сро­кътъ на год­ность спо­редъ БАБХ. Какъ сто­ятъ нѣ­ща­та въ „Хлѣбъ и за­кус­ка­та“ що се от­на­ся до про­из­вод­ство­то на хлѣбъ? За­дъл­жи­тел­ни сѫ ка­чес­тве­ни­тѣ про­дук­ти, не­об­хо­ди­мо е спаз­ва­не на тех­но­ло­гич­но­то врѣ­ме, как­то и да се ра­бо­ти съ страсть. То­ва на­у­ча­ва­ме отъ единъ отъ соб­стве­ни­ци­тѣ - Нес­торъ Ку­цевъ. Той е въ за­на­я­та отъ бли­зо еди­на­де­сеть го­ди­ни, а прѣ­ди петь за­поч­ва да пра­ви и ква­сенъ хлѣбъ. Спе­ци­а­ли­зи­ралъ въ Фран­ция, спо­дѣ­ля, че имен­но тамъ е ус­во­илъ го­лѣ­ма часть отъ умѣ­ни­я­та си, ко­и­то се­га пре­да­ва на дру­ги­тѣ майс­то­ри въ пе­кар­на­та.

За да нѣ­ма ком­про­мисъ съ ка­чес­тво­то, се сти­га и до вносъ. „По-го­лѣ­ма­та часть отъ су­ро­ви­ни­тѣ, ко­и­то из­пол­зва­ме, сѫ бъл­гар­ско про­из­вод­ство, но ко­га­то се на­ла­га из­пол­зва­ме и су­ро­ви­ни ид­ва­щи из­вънъ гра­ни­ци­тѣ на Бъл­га­рия. Из­пол­зва­ме браш­но за нѣ­кои от из­де­ли­я­та си, ко­е­то не е бъл­гар­ско про­из­вод­ство, тъй ка­то по­нѣ­ко­га ка­чес­тво­то на на­ши­тѣ браш­на не е на та­ка­ва ви­со­та и се на­ла­га вносъ, но прѣ­дим­но из­пол­зва­ме бъл­гар­ски браш­на отъ ут­вър­де­ни про­из­во­ди­те­ли и съ до­ка­за­но ка­чес­тво” раз­кри­ва Ку­цевъ. Въ „Хлѣбъ и за­кус­ка­та“ сѫ­що та­ка се из­пол­зва и шо­ко­ладъ, вносъ отъ Бел­гия, за­ра­ди доб­рѣ поз­на­ти­тѣ му ка­чес­тва.

Кли­ен­ти­тѣ на плов­див­ска­та пе­кар­на мо­гатъ да из­би­ратъ меж­ду спе­ци­а­ли­те­ти, при­гот­вя­ни въ Ев­ро­па, ка­то ита­ли­ан­ско па­не­то­не, нѣм­ски що­ленъ или ти­пич­ни­тѣ за Фран­ция кро­а­са­ни. Ку­цевъ каз­ва, че се съ­об­ра­зя­ватъ съ вку­са на пот­рѣ­би­те­ля въ Бъл­га­рия и по­нѣ­ко­га се на­ла­га адап­та­ция, но го­лѣ­ма­та часть от из­дѣ­ли­я­та сѫ съ ав­тен­тич­на ре­цеп­ту­ра. „Бъл­гар­ски­ятъ пот­рѣ­би­тель ве­че мно­го пѫ­ту­ва, виж­да раз­лич­ни нѣ­ща, опит­ва и ве­че поч­ти всич­ко ко­е­то се пред­ла­га въ свѣ­то­венъ ма­щабъ”.

Ос­вѣнъ да за­до­во­ли же­ла­ни­я­та на тър­се­щи­тѣ раз­но­об­ра­зие кли­ен­ти, пе­кар­на­та въ гра­да на те­пе­та­та при­пом­ня и вку­са на тра­ди­ци­он­ни­тѣ за бъл­га­ри­на спе­ци­а­ли­те­ти, но съ по­доб­ре­но ка­чес­тво, за­ра­ди на­ли­чи­е­то на спе­ци­ал­ни ма­ши­ни. „Пре­ди 60-70-100 го­ди­ни не е има­ло та­ка­ва тех­но­ло­гия, ко­я­то да по­ма­га на то­га­ваш­ни­тѣ майс­то­ри при про­из­вод­ство­то, поч­ти всич­ко то­га­ва е би­ло рѫ­ченъ трудъ… Не е мо­же­ло да се пос­тиг­не та­ко­ва ка­чес­тво­то, как­во­то би мог­ло да се пос­тиг­не днесъ съ съв­рѣ­мен­ни­тѣ тех­но­ло­гии въ ком­би­на­ция съ ав­тен­тич­ность­та. За при­мѣръ ще дамъ на­шия ко­зу­накъ, кой­то се пра­ви са­мо съ мас­ло, млѣ­ко, яй­ца и за­харь. Въ със­та­ва си нѣ­ма до­ри во­да… Не сѫ мог­ли да пос­ти­гатъ та­зи сла­дость и въ сѫ­що­то врѣ­ме тѣс­то­то да бѫ­де съ доб­ра струк­ту­ра, до­ка­то съ съв­рѣ­мен­на­та тех­но­ло­гия то­ва е въз­мож­но да се пос­тиг­не. Чрѣзъ ме­ха­нич­но­то за­мѣс­ва­не на тѣс­то­то съ ма­ши­на ус­пѣ­ва да се пос­тиг­не доб­ра струк­ту­ра и въ сѫ­що­то врѣ­ме съ на­ту­рал­ни су­ро­ви­ни, безъ ни­как­ви кон­сер­ван­ти, по­доб­ри­те­ли и под­сла­ди­те­ли. И край­ни­ятъ про­дуктъ е впе­чат­ля­ващъ.”

Съз­да­те­ли­тѣ на „Хлябъ и за­кус­ка­та“ по­каз­ватъ от­но­ше­ние къмъ пра­во­пи­са на Тре­то­то Бъл­гар­ско Цар­ство. „Ко­га­то рѣ­ших­ме да от­во­римъ пе­кар­на, спе­ци­а­ли­зи­ра­на въ про­и­зод­ство­то на хлѣбъ, азъ зна­ехъ, че то­ва ще е пе­кар­на въ ко­я­то ще съ­че­та­ятъ ав­тен­тич­но­то и съв­рѣ­мен­но­то и имен­но то­га­ва из­брахъ име­то ѝ да бѫ­де съ прѣп­рат­ка къмъ то­зи старъ на­чинъ на из­пис­ва­не.” Нес­торъ Ку­цевъ спо­дѣ­ля, че за да по­чер­пи ин­фор­ма­ция се е обър­налъ къмъ из­да­ния отъ епо­ха­та. „Въ мо­е­то сѣ­мейс­тво има дос­та ли­те­ра­ту­ра отъ то­ва врѣ­ме – кни­ги, ко­и­то сѫ на надъ 100 го­ди­ни, вѣс­тни­ци отъ 1900-та го­ди­на”. Имен­но та­ки­ва из­да­ния сѫ из­пол­зва­ни и за ук­ра­са на пе­кар­на­та. Ло­го­то ѝ из­пол­зва из­пис­ва­не­то „Хлѣбь“, до­ка­то фейс­букъ стра­ни­ца­та е „Хлябъ“. Вмѣс­то ѣ е из­пол­зва­на бук­ва­та я, за да мо­гатъ пот­рѣ­би­те­ли­тѣ на со­ци­ал­на­та мрѣ­жа лес­но да на­ми­ратъ стра­ни­ца­та.

/media/Br4__KM__hliab1.jpg

© Хрис­то Въл­чевъ.

Ос­вѣнъ въ име­то на пе­кар­на­та въ „Хлябъ и за­кус­ка­та“ не сѫ мис­ли­ли да из­пол­зватъ „ста­рия“ пра­во­писъ за из­пис­ва­не­то на от­дѣл­ни­тѣ свои про­дук­ти.