БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

31 августъ 2020 | година 2, брой 7

Книга за „антисемитското законодателство на Царство България“ въ Сѣверна Македония

Чете се за 1 минута

На прѣдставянето на публикацията присѫтстваха редица дипломати, както и прѣдседательтъ на парламента Талатъ Джафери

Не­за­бе­ля­за­но отъ ина­че чув­стви­тел­на­та по те­ма­та „Ма­ке­до­ния“ бъл­гар­ска об­щес­тве­ность прѣ­ми­на прѣд­ста­вя­не­то на кни­га­та „Ба­зич­но ан­ти­се­мит­ско за­ко­но­дав­ство на цар­ство­то Бу­га­рија“ на за­падъ отъ Гю­е­ше­во.

По ду­ми­тѣ на със­та­ви­те­ли­тѣ, кни­га­та е сбор­никъ отъ важ­ни ар­хив­ни до­ку­мен­ти, кой­то има за цѣль да прѣ­дос­та­ви на чи­та­те­ли­тѣ ин­фор­ма­ция за „ар­хи­тек­ту­ра­та на ед­на ан­ти­се­мит­ска сис­те­ма, как­ва­то е би­ло Бъл­гар­ско­то Цар­ство, и ко­я­то, ка­то зас­лѣ­пенъ пос­лѣ­до­ва­тель на по­ли­ти­ка­та на Хит­леръ, из­гот­вя сво­е­то за­ко­но­да­тел­ство съ цѣль край­но рѣ­ша­ва­не на ев­рейс­кия въп­росъ“.

Срѣдъ ав­то­ри­тѣ на кни­га­та се под­пис­ват Скен­деръ Аса­ни, ди­рек­торъ на Ин­сти­ту­та за ду­хов­но и кул­тур­но нас­лѣд­ство на ал­бан­ци­тѣ и проф. д-р Вла­до По­пов­ски, единъ отъ съз­да­те­ли­тѣ на кон­сти­ту­ци­я­та на за­пад­на­та ни съ­сѣд­ка и пръвъ ди­рек­тор на Аген­ци­я­та за ра­зуз­на­ва­не на Ре­пуб­ли­ка Ма­ке­до­ния.

Въ об­ръ­ще­ни­е­то си по по­водъ кни­га­та пъкъ, прѣд­се­да­те­льтъ на ма­ке­дон­ския пар­ла­мент Та­латъ Джа­фе­ри го­во­ри за „ал­бан­ска­та връз­ка“ – мрѣ­жа отъ хо­ра отъ Ско­пие, Ко­со­во и Ал­ба­ния, “ ко­и­то пра­ви­ли и не­въз­мож­но­то, да скри­ятъ и да прѣх­вър­лятъ ев­ре­и­тѣ из­вънъ зо­ни­тѣ на бъл­гар­ска­та оку­па­ция“. Той под­чер­та­ва, че ма­каръ Ал­ба­ния сѫ­що да е би­ла подъ на­цис­тка оку­па­ция, тамъ от­но­ше­ни­е­то къмъ ев­ре­и­тѣ би­ло „раз­лич­но и мно­го по-ра­зум­но“ отъ то­ва въ бъл­гар­ския дѣлъ отъ оку­па­ци­я­та, ка­то то­ва от­но­ше­ние би­ло по­каз­ва­но отъ най-обик­но­ве­ни хо­ра до най-ви­со­ко­пас­та­ве­ни прѣд­ста­ви­те­ли на власть­та и по­ли­цейс­ки слу­жи­те­ли.

Отъ ста­ти­и­тѣ въ ма­ке­дон­ски­тѣ ме­дии не ста­ва яс­но, да­ли за на­пис­ва­не­то на кни­га­та е има­ло ко­о­пе­ра­ция съ на­ши ис­то­ри­ци, тъй ка­то ста­ва въп­росъ за се­ри­о­зенъ на­у­ченъ трудъ, от­на­сящъ се до за­ко­но­да­тел­ство на дър­жа­ва, чий­то нас­лѣд­ник е днеш­на­та Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия.