Между тоягата и моркова на властьта
Чете се за 8 минути
Въ втората половина на извънредното положение, подходътъ на държавнитѣ органи нерѣдко бѣ нелогиченъ и объркващъ.
Изминаха почти два мѣсеца откакто бѣха установени първитѣ случаи на COVID-19 у насъ на 8 мартъ. Броени дни слѣдъ това, на 13 мартъ, бѣ въведено и извънредно положение, което доведе до затварянето на множество търговски обекти въ сферата на услугитѣ. Брифингитѣ на Националния оперативенъ щабъ (НОЩ), оглавенъ отъ коремния хирургъ и воененъ ген. Вѣнциславъ Мутафчийски, станаха часть отъ ежедневието. Въпрѣки естеството на проблема, въ Щаба нѣмаше нито единъ лѣкарь вирусологъ, имунологъ или епидемиологъ.
Седмица по-късно властьта се сѣти, че трѣбва да ограничи придвижването на хората изъ страната. Съ заповѣдь на министъра на здравеопазването Кирилъ Ананиевъ бѣха въведени контролно-пропускателни пунктове на входоветѣ и изходитѣ на областнитѣ градове, считано отъ полунощь на 21 мартъ. Заповѣдьта допускаше влизане и излизане отъ градоветѣ по неотложни причини — полагане на трудъ въ населеното мѣсто (но не и извънъ него), здравословни причини на пѫтуващия или негови близки, завръщане на настоящия или постоянния адресъ. Въ тази първоначална версия на заповѣдьта липсваше изискването за декларации. Причината се удостовѣряваше съ служебна бѣлѣжка отъ работодателя, медицински документъ или документъ за самоличность. Броени дни слѣдъ това, съ нова заповѣдь, бѣ позволено и пѫтуване съ цѣль полагане на грижи за роднини или близки, или съ цѣль снабдяване съ стоки отъ първа необходимость. Възможностьта за полагане на трудъ извънъ населеното мѣсто остана непрѣдвидена. Тъй като тѣзи причини нѣма какъ да се докажатъ съ посоченитѣ прѣди това документи, заповѣдьта въведе и „декларация отъ лицето за вида на причината, поради която се налага пѫтуването“. Масово и безъ никакъвъ нормативенъ актъ въпроснитѣ декларации станаха задължителна часть отъ прѣминаването прѣзъ КПП-тата на входа на областнитѣ градове, безъ огледъ на причината за тѣхното прѣминаване. Хаотичното въвеждане на недообмислени мѣрки вѣроятно бѣше продиктувано и отъ страха на властимащитѣ да не изтърватъ положението, а съ него — и кокала. Очевидно никой не бѣше обърналъ внимание на размѣра на отдѣлнитѣ областни градове. Най-малкиятъ отъ тѣхъ, Смолянъ, съ население 27 092 души (къмъ 31.12.2019 г. спорѣдъ НСИ), е сравнимъ съ незначително различаващитѣ се по размѣръ необластни градове Петричъ (26 932 д.), Горна Орѣховица (28 429 д.) и Дупница (29 134 д.). Слѣдващитѣ по размѣръ областни градове, Разградъ (30 173 д.), Силистра (30 983 д.) и Ловечъ (31 695 д.), сѫ по-малки отъ необластния Димитровградъ (33 088 д.). Особено фрапантна е разликата въ размѣритѣ при два отъ необластнитѣ, и останали отворени градове — Асѣновградъ съ население 48 483 души и Казанлъкъ съ 44 699, които прѣвъзхождатъ деветь отъ областнитѣ градове по брой население. Възможна алтернатива бѣше да се вземе прѣдвидъ размѣра на градоветѣ и само най-голѣмитѣ отъ тѣхъ да изискватъ специаленъ режимъ. По-внимателно обмисляне на мѣрката прѣди нейното въвеждане, можеше да доведе и до по-практиченъ вариантъ като напримѣръ позволено пѫтуване въ опрѣдѣленъ радиусъ отъ дома.
Голѣмо недоумѣние събуди и заповѣдьта на министъръ Ананиевъ отъ 30 мартъ, съ която се въведе задължителното носене на „защитна маска за лице“ въ „закрити или на открити обществени мѣста“. Съ въпросната формулировка, влизаща въ сила незабавно, бѣше невъзможно човѣкъ хемъ да спази заповѣдьта, хемъ да излѣзе, за да се снабди съ маска. Не стана ясно нито каква е тази „защитна маска за лице“, нито що е „обществено мѣсто“ (нѣма такъвъ универсаленъ правенъ терминъ, а всѣки нормативенъ актъ посочва дефиниция за собственитѣ си цѣли). Само день по-късно заповѣдьта бѣше отменена съ мотива, че „нѣма пълно обществено съгласие“.
ПѪТЬТЪ НА МИНИСТЪРЪ АНАНИЕВЪ
Въ суматохата около извънреднитѣ мѣрки министъръ Ананиевъ тихомълкомъ подписа силно противорѣчивия договоръ за строежъ на Национална многопрофилна дѣтска болница въ амортизирана и недовършена сграда, която не отговаря на съврѣменнитѣ изисквания за лѣчебно заведение. Лѣкари, архитекти и други граждани изразиха възмущението си. Тукъ е моментътъ да се запитаме кой е министъръ Ананиевъ и кой го сложи на тази длъжность? Слѣдъ като завършва специалность „Финанси и кредитъ“ въ УНСС, Кирилъ Ананиевъ започва кариерата си въ Министерството на финанситѣ. Той е замѣстникъ-министъръ на финанситѣ въ три послѣдователни правителства въ периода 1998–2009 г., секретарь по финансова политика въ администрацията на президента (2009–2011 г.), съвѣтникъ къмъ политическия кабинетъ на министъръ-прѣдседателя (2013–2014 г.), замѣстникъ-министъръ на финанситѣ (2014–2017 г.) и министъръ на финанситѣ (2017 г.). На 10 ноември 2017 г. е избранъ за министъръ на здравеопазването по прѣдложение на министъръ-прѣдседателя Бойко Борисовъ. Слѣдъ 40 години кариера въ финанситѣ какво здравеопазване очаквате?
ЗАРАЗА ПО ВЕЛИКДЕНЬ
Истерията на управляващитѣ кулминира около Цвѣтница и Великдень. На 11 априлъ маскитѣ отново станаха задължителни, този пѫть значително по-прецизно: „защитна маска за лице за еднократна или многократна употрѣба или друго срѣдство, покриващо носа и устата (въ т.ч. кърпа, шалъ и др.)“ и съ изброяване на видоветѣ обществени мѣста за цѣлитѣ на мѣрката. На Велики четвъртъкъ, ген. Вѣнциславъ Мутафчийски обвини пѫтуващитѣ и хубавото врѣме за увеличения брой новооткрити заразени, а Бойко Борисовъ обрисува мрачна картина съ трупове въ хладилни камери и прѣвръщането на детскитѣ площадки въ морги. Съ нова изненадваща заповѣдь на министъръ Ананиевъ обрѫчътъ около София се затегна още повече. Влизането и излизането отъ София съ автомобили бѣ забранено съ изключение на нѣкои опрѣдѣлени видове автомобили (товарни, съ специаленъ режимъ, прѣвозващи медицински лица, обслужващи неотложни ремонти, служебни автомобили или автобуси, прѣвозващи работници). Новата мѣрка прѣдизвика хаосъ и доведе до спирането на междуградскитѣ автобуси и объркване въ разписанието на влаковетѣ. Очевидно отъ БДЖ не сѫ били наясно, дали попадатъ въ забраната. Заповѣдьта допускаше и придвижване съ личенъ автомобилъ отъ и до работното мѣсто, но само въ часоветѣ отъ 6 до 8 и отъ 18 до 20 ч. Много хора, работещи въ София и живѣещи около нея, не успѣха да стигнатъ до работнитѣ си мѣста. Други, излѣзли отъ града по правилата прѣди новата заповѣдь, нѣмаше какъ да се прибератъ по домоветѣ си. Ген. Мутафчийски мотивира мѣрката съ думитѣ „още отъ вчера се наблюдава едно много тревожно нѣщо — напускане масово на София“. Нѣколко дни по-късно Мутафчийски отново заговори за „масовото напускане на София“. Никой отъ щаба не прѣдстави данни подкрѣпящи тѣзи думи. Споредъ анализъ на „Свободна Европа“ върху данни, прѣдоставени отъ Агенция „Пѫтна инфраструктура“, голѣмата часть отъ жителитѣ на София сѫ се съобразили съ наложенитѣ мѣрки и не е имало масово напускане на столицата. Обрѫчътъ бѣ леко разхлабенъ около седмица по-късно, когато отпаднаха часовитѣ ограничения за придвижване съ лични автомобили, но остана изискването това да е съ цѣль придвижване отъ или до работното мѣсто. Постепенно заработи и междуградскиятъ транспортъ.
Да се върнемъ на думитѣ на ген. Мутафчийски за „охлабване въ поведението на гражданитѣ“ прѣди Цвѣтница, послѣдвани отъ „разходкитѣ и излизането отъ София по Великдень ще се отразятъ на статистиката на заразени слѣдъ около седмица“. Наистина видѣхме, че се откриватъ повече заразени около и слѣдъ Великдень, но Щабътъ цѣленасочено не съобщаваше колко тестове се правятъ и по какви критерии се избиратъ хората, които да бѫдатъ тествани. Подробенъ анализъ на „Свободна Европа“ върху данни за броя тестове, показва, че голѣмиятъ брой новооткрити заразени се дължи на рѣзкото увеличаване на броя извършени тестове на день. Прѣзъ цѣлия периодъ броятъ заразени е около 3,3% отъ всички направени тестове.
И най-върлитѣ защитници на мѣркитѣ за борба съ новия вирусъ не останаха безучастни къмъ затварянето на парковетѣ (съ сѫщата заповѣдь отъ 20 мартъ, съ която бѣха въведени КПП-тата). Парковетѣ и градинкитѣ бѣха затворени безусловно, сѣкашъ вирусътъ извира въ тѣхъ. Дори транзитното прѣминаване не бѣше позволено. Забраната бѣше послѣдвана отъ затваряне на Природенъ паркъ „Витоша“. Точно мѣсецъ слѣдъ това достѫпътъ до нѣкои паркове (но не и градинки) отново бѣше разрѣшенъ, ала съ доста условности. Съ поредната неясно написана заповѣдь на министъръ Ананиевъ се позволи на дѣцата (не на възрастнитѣ) до 12 години да се разхождатъ отъ 9.30 до 18.30 ч, но само ако водятъ единъ или двама възрастни членове на сѣмейството. Въ останалото врѣме бѣ разрѣшена разходка и на собственицитѣ на кучета, но безъ изискване да водятъ и кучето. Всички разходки се извършватъ по строго опрѣдѣлени еднопосочни маршрути, безъ да се сѣда по пейкитѣ и трѣвата. Въ София мѣстната власть дори проведе учение за отваряне на парковетѣ, а полицаи обикаляха и увиваха пейкитѣ съ забранителни ленти. Това събуди само недоумѣние. Въ всѣки голѣмъ супермаркетъ хората сѫ много по-близо единъ до другъ, не се движатъ по опрѣдѣлени маршрути и сѫ въ затворено пространство. Медиитѣ широко отразиха и достѫпа на индивидуално спортуващи, но тѣ не сѫ споменати по никакъвъ начинъ въ заповѣдьта на министъръ Ананиевъ. Отъ 1 май бѣ разрѣшено и посѣщението на национални паркове, природни паркове и планини (макаръ и посѣщенията на планини никога да не сѫ били забранявани съ министерска заповѣдь). Отпадна отново и задължителното носене на маски, освѣнъ при необходимость отъ контактъ съ други лица.
Смекчаването на мѣркитѣ въ редица европейски държави въ послѣдно врѣме и растящото недоволство срѣщу нѣкои отъ тѣхъ сѫ и вѣроятнитѣ причини за тенденцията за разхлабване и у насъ. Очаква се отъ 6 май да отворятъ градинитѣ и тераситѣ на ресторантитѣ и кафенетата, а КПП-тата на входоветѣ и изходитѣ на областнитѣ градове да бѫдатъ прѣмахнати. А идватъ и избори.