КАК­ВО СЕ ПРѢД­ЛА­ГА?

Как­во всѫщ­ность е прѣд­ло­же­ни­е­то и цѣль­та му? На пър­во мѣс­то е осъв­рѣ­ме­ня­ва­не­то на кла­ви­а­тур­на­та под­ред­ба, та­ка че да се въз­пол­зва отъ въз­мож­нос­ти­тѣ на се­гаш­ни­тѣ ус­тройс­тва, а не да бѫ­де „стѣс­не­на“ отъ ог­ра­ни­че­ни­я­та на ве­че от­жи­вѣ­ли­тѣ пи­ше­щи ма­ши­ни. Прѣд­ло­же­ни­тѣ про­мѣ­ни включ­ватъ до­ба­вя­не на уда­ре­но­то Ѝ, зна­ци­тѣ за дол­ни и гор­ни ка­вич­ки „“, сим­во­ли­тѣ $, € и @, включ­ва­не на уда­ре­ни глас­ни и въ­веж­да­не­то на цѣ­ло но­во тре­то ни­во, ко­е­то да поз­во­ли из­пис­ва­не­то на всѣ­как­ви бук­ви отъ дру­ги сла­вян­ски ези­ци.

Най-спор­на­та точ­ка отъ прѣд­ло­же­ни­е­то съ си­гур­ность е та­зи, ко­я­то всич­ки ме­дии раз­трѫ­би­ха ка­то „из­хвър­ля­не“ на рус­ки­тѣ бук­ви (Ы и Э) отъ се­гаш­на­та под­ред­ба и въ­веж­да­не­то на Ѣ и Ѫ на тѣх­но мѣс­то. Из­ло­же­но по та­къвъ на­чинъ, прѣд­ло­же­ни­е­то при­е­ма из­цѣ­ло по­ли­ти­чес­ки ха­рак­теръ, кой­то го от­да­ле­ча­ва отъ пър­во­на­чал­на­та му цѣль. Та­ка въ опитъ да се на­пи­ше по-гръм­ка но­ви­на или прос­то по­ра­ди не­доп­ро­чи­та­не, у мно­го хо­ра неп­ра­вил­но се съз­да­ва от­ри­ца­тел­на наг­ла­са. Въ са­мо­то пис­мо не при­сѫт­ства по­доб­но прѣд­ло­же­ние за „из­хвър­ля­не“ на бук­ви, а за тѣх­но­то прѣ­мѣс­тва­не на тъй на­рѣ­че­но­то тре­то ни­во (въ­веж­да­не съ дѣ­сенъ кла­вишъ Alt). На то­ва ни­во до­ри ще мо­же да се до­ба­ви и рус­ка­та бук­ва Ё, ко­я­то лип­сва въ нас­то­я­ща­та под­ред­ба. То­есть не­до­раз­бра­ли­тѣ про­тив­ни­ци на прѣд­ло­же­ни­е­то е доб­рѣ да про­у­мѣ­ѭтъ, че съ не­го нѣ­ма да бѫ­де от­не­та въз­мож­ность­та да пи­шѫтъ на рус­ки, а точ­но об­рат­но­то - кла­ви­а­тур­ни­ятъ стан­дартъ ще ста­не по-при­го­денъ за из­пис­ва­не­то как­то на рус­ки, та­ка и на дру­ги сла­вян­ски тек­сто­ве.

Отъ дру­га стра­на, включ­ва­не­то на бук­ви­тѣ Ѣ, Ѫ и Ѭ, как­то и на бук­ви отъ ста­ро­бъл­гар­ска­та аз­бу­ка на тре­то ни­во, ще улес­ни ра­бо­та­та на хо­ра­та, ко­и­то пи­шѫтъ спе­ци­а­ли­зи­ра­ни тек­сто­ве, как­то и на тѣ­зи, ко­и­то си слу­жѫтъ съ пра­во­пи­са отъ прѣ­ди 45-та го­ди­на, въ то­ва чис­ло бъл­гар­ски емиг­ран­ти и нас­лѣд­ни­ци­тѣ имъ, нѣ­кои уче­ни и пи­са­те­ли, и рас­тящъ брой най-обик­но­ве­ни граж­да­ни (ка­то еки­па на то­зи вѣс­тникъ).

НАЙ-НЕ­ДО­ВОЛ­НИ­ТѢ – НАЙ-НЕ­РАЗ­БРА­ЛИ

Дру­го не­до­раз­би­ра­не, съ ко­е­то зас­тѫп­ни­ци­тѣ на се­гаш­ния стан­дартъ на­па­датъ прѣд­ло­же­ни­тѣ про­мѣ­ни е, че нас­то­я­ща­та под­ред­ба ще бѫ­де раз­бър­ка­на и ще трѣб­ва на­но­во да учѫтъ мѣс­та­та на кла­ви­ши­тѣ, ко­и­то из­пол­зватъ цѣлъ жи­вотъ. Раз­би­ра се, по­доб­но из­мѣ­не­ние би въз­му­ти­ло всѣ­ки­го, но от­но­во то прос­то не е часть отъ прѣд­ло­же­ни­е­то - въ не­го не се прѣд­виж­датъ ни­как­ви раз­мѣс­тва­ния ос­вѣнъ тѣ­зи на двѣ­тѣ рус­ки бук­ви и на рим­ски­тѣ циф­ри І и V - кла­ви­ши съ мно­го нис­ка чес­то­та на из­пол­зва­не.

Ма­каръ въз­про­ти­вя­ва­щи­тѣ се да сѫ дос­та шум­ни, прѣд­ло­же­ни­е­то по­лу­ча­ва и сил­на под­крѣ­па как­то отъ ака­де­мич­ни­тѣ, та­ка и отъ по­ли­ти­чес­ки­тѣ срѣ­ди. Ев­ро­де­пу­та­тътъ Ан­дрей Ко­ва­чевъ сѫ­що прѣп­ра­ти пис­мо­то къмъ ми­нис­тъ­ра отъ свое име. Срѣдъ под­пи­са­ли­тѣ сѫ и уни­вер­си­тет­ски прѣ­по­да­ва­те­ли. Под­крѣ­па­та и отъ граж­да­ни сѫ­що не е мал­ка, а сѫ­що и отъ нѣ­кои жур­на­лис­ти, ко­и­то се вклю­чи­ха съ по­ло­жи­тел­ни ста­тии. Прѣд­ло­же­ни­е­то най-ве­че по­ка­за, че те­ма­та Ру­сия ви­на­ги е спо­соб­на да гал­ва­ни­зи­ра об­щес­тве­но­то мнѣ­ние и да раз­дѣ­ля бъл­га­ри­тѣ. Меж­ду ла­ге­ри­тѣ на ру­со­фи­ли и ру­со­фо­би ос­та­на мал­ко прос­тран­ство за хо­ра­та съ прак­тич­но мис­ле­не. До­ка­то нѣ­кои ме­дии от­ра­зи­ха прѣд­ло­же­ни­е­то от­но­си­тел­но не­ут­рал­но („Днев­никъ“, „Се­га“), дру­ги се про­я­ви­ха не­ком­пе­тен­тно. Ста­тия въ в. „Те­лег­рафъ“ го­во­ри за пос­та­вя­не на бук­ви­тѣ Ѧ и IA (вмѣс­то Ѫ и Ѭ); по-ло­шо, да­ли отъ глу­пость или отъ же­ла­ние за въз­буж­да­не на спо­ро­ве, вѣс­тни­кътъ до­пис­ва спи­съ­ка съ под­пи­са­ли прѣд­ло­же­ни­е­то, съ ко­е­то прѣ­диз­ви­ка ос­но­ва­тел­ни гнѣв­ни ре­ак­ции отъ хо­ра, ко­и­то се ока­за­ха във­лѣ­че­ни про­тивъ во­ля­та си въ скан­далъ.

Он­лайнъ срѣ­да­та изо­па­чи прѣд­ло­же­ни­е­то до нѣ­що ра­ди­кал­но и край­но, как­во­то то не е. Не би­ва да му се при­да­ва по­ли­ти­чес­ки от­те­нъкъ, то нѣ­ма да нав­рѣ­ди ни­ко­му и нѣ­ма да от­чуж­ди ни­то ед­на пот­рѣ­би­тел­ска гру­па. Съ прѣд­ло­же­ни­тѣ до­пъл­не­ния БДС ще влѣ­зе въ XXI в. и ще поз­во­ли при­об­ща­ва­не­то на още по-ши­рокъ крѫгъ пот­рѣ­би­те­ли.

Прѣд­ло­же­ни­е­то, под­пи­са­но и отъ нѣ­кол­ко ав­то­ри за „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“, мо­же­те да ви­ди­те тукъ.