Споредъ астронома науката не може да бѫде аполитична, докато ѝ се налага да проси пари отъ управляващитѣ.

Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель: Д-ръ Ла­тевъ, раз­ка­же­те мал­ко за се­бе си – съ как­во се за­ни­ма­ва­те въ Бъл­гар­ска­та ака­де­мия на на­у­ки­тѣ, отъ кол­ко врѣ­ме сте въ ней­ни­тѣ струк­ту­ри?

д-ръ Ге­ор­ги Ла­тевъ: Още отъ мно­го ма­лъкъ рѣ­шихъ, че мо­я­та про­фе­сия ще бѫ­де ас­тро­номъ. Нас­то­я­вахъ да ми се обяс­ня­ватъ ма­те­ма­ти­чес­ки по­ня­тия, свър­за­ни съ ас­тро­но­ми­я­та, ка­то де­се­ти­ченъ ло­га­ри­тъмъ, си­нусъ, ма­каръ все още да не мо­жехъ да ги раз­бе­рѫ. Срѣд­но­то ми об­ра­зо­ва­ние бѣ­ше по ге­о­де­зия, за­що­то бѣхъ чулъ, че тя има об­що съ ас­тро­но­ми­я­та. Ока­за се, че не е съв­сѣмъ та­ка и че ге­о­де­зич­на­та ас­тро­но­мия е мно­го по-близ­ко до стро­и­тел­ство­то, от­кол­ко­то до из­слѣд­ва­не­то на не­бес­ни­тѣ тѣ­ла. Ед­ва пос­лѣ въ Фи­зи­чес­кия фа­кул­тетъ на Со­фийс­кия уни­вер­си­тетъ ус­пѣхъ да се „до­ко­памъ“ до ис­тин­ска­та ас­тро­но­мия, на ко­я­то се пос­ве­тихъ.

Сним­ка: Иванъ Мъ­нинъ.

Ба­ка­ла­вър­ска­та ми сте­пень е фи­зи­ка, а ма­гис­тър­ска­та – ас­тро­фи­зи­ка и звѣз­дна ас­тро­но­мия. Пос­лѣ про­дъл­жихъ обу­че­ни­е­то си въ БАН, кѫ­дѣ­то съмъ отъ 2011. Бѣхъ наз­на­ченъ още ка­то сту­дентъ, во­дихъ ту­рис­ти­чес­ки гру­пи на об­сер­ва­то­ри­я­та „Ро­женъ“. Слѣдъ то­ва по­лу­чихъ постъ ка­то фи­зикъ въ гру­па, ко­я­то се за­ни­ма­ва съ тѣс­ни двой­ни сис­те­ми. То­ва сѫ двѣ звѣз­ди, ко­и­то сѫ близ­ко ед­на до дру­га, тол­ко­ва близ­ко, че гра­ви­та­ци­я­та отъ ед­на­та къмъ дру­га­та во­ди до прѣх­вър­ля­не на ве­щес­тво меж­ду тѣхъ. Тѣ­зи звѣз­ди се на­ри­чатъ ка­так­лиз­мич­ни про­мѣн­ли­ви. Об­що взе­то сѫ на мно­го мал­ко раз­сто­я­ние, по­би­ратъ се въ обе­ма на ед­но Слън­це, а не­го­ви­ятъ ди­а­ме­търъ е 1 400 000 км. Та­зи те­ма ме вдъх­но­ви, не бѣхъ челъ ни­що под­роб­но по нея, ка­то ма­лъкъ изоб­що не съмъ си прѣд­ста­вялъ, че съ то­ва ще се за­ни­ма­вамъ – бѣ­ше ми ин­те­рес­на цѣ­ла­та ас­тро­но­мия!

Б.О.: Прѣд­по­ла­гамъ ка­то ма­лъкъ не сте си прѣд­ста­вя­ли и че ще се об­ръ­ща­те съ пис­ма къмъ об­щес­тве­ность­та и уп­рав­ля­ва­щи­тѣ?

Г.Л.: Не си го прѣд­ста­вяхъ и въ на­чал­ни­тѣ си го­ди­ни въ БАН. Прѣзъ 2012 г. бѣхъ за­чис­ленъ на ре­дов­на док­то­ран­ту­ра. Прѣзъ 2016 г. при­до­бихъ на­уч­на сте­пень док­торъ и про­дъл­жихъ да се за­ни­ма­вамъ съ те­ма­ти­ка­та, ко­я­то ми бѣ­ше на сър­дце. Но за­ед­но съ то­ва имахъ въз­мож­ность да ви­дѭ какъ ра­бо­ти Ака­де­ми­я­та не са­мо на ни­во на­у­ка, но и на ни­во ад­ми­нис­тра­ция – какъ се уп­рав­ля­ва, какъ се раз­прѣ­дѣ­лятъ срѣд­ства­та, какъ се гла­су­ва бюд­же­тътъ. Прѣзъ 2016 г. бѣхъ из­бранъ въ Об­що­то съб­ра­ние на БАН ка­то прѣд­ста­ви­тель на нап­рав­ле­ние „Се­демь – ас­тро­но­мия, кос­ми­чес­ки из­слѣд­ва­ния и тех­но­ло­гии“. Уточ­ня­вамъ, че отъ 2010 г. Об­що­то съб­ра­ние е вър­хов­ни­ятъ ор­ганъ, кой­то уп­рав­ля­ва Ака­де­ми­я­та; от­то­га­ва въ ус­та­ва е за­лег­на­ло, че въ ОС трѣб­ва да учас­тва по единъ прѣд­ста­ви­тель на мла­де­жи­тѣ отъ всѣ­ко нап­рав­ле­ние; то­ва оба­че се слу­чи на прак­ти­ка ед­ва прѣзъ 2016 г. Из­бра­ха ме и за го­ди­на и по­ло­ви­на ви­дѣхъ какъ ра­бо­ти ОС на БАН, какъ се уп­рав­ля­ва от­вѫт­рѣ Ака­де­ми­я­та. Про­че­тохъ въ Ус­та­ва, че има шансъ младъ ученъ да влѣ­зе и въ Уп­ра­ви­тел­ния съ­вѣтъ, кѫ­дѣ­то и бѣхъ из­бранъ отъ ко­ле­ги­тѣ си. Та­ка се ока­захъ прѣд­ста­ви­тель на всич­ки мла­де­жи, асис­тен­ти и док­то­ран­ти въ УС на БАН. За всич­ки нѣ­ща, ко­и­то не сѫ ми до­па­да­ли, всич­ки про­пус­ки, ко­и­то сме за­бѣ­лѣз­ва­ли съ мла­ди­тѣ ми ко­ле­ги, сме пи­са­ли пис­ма. Об­ръ­ща­ли сме се и къмъ УС, и къмъ Об­що­то съб­ра­ние, хо­ди­ли сме на ви­зи­ти и при ми­нис­търъ-прѣд­се­да­те­ля, осо­бе­но 2017 г., ко­га­то за бюд­же­та на БАН пър­во бѣ­ха обѣ­ща­ни 15 млн. лв уве­ли­че­ние, пос­лѣ, при гла­су­ва­не въ пар­ла­мен­тар­на­та за­ла то­ва не бѣ­ше при­е­то, за­що­то бѣ­ше прѣд­ло­же­но отъ опо­зи­ци­он­на пар­тия и уп­рав­ля­ва­щи­тѣ не по­же­ла­ха да при­е­мѫтъ та­къвъ бюд­жетъ.

Б.О.: Ка­зах­те, че сте пи­са­ли дос­та пис­ма... Ед­но та­ко­ва на­шу­мѣ въ ме­ди­и­тѣ, под­пи­са­но отъ 360 уче­ни отъ БАН, ко­и­то нас­то­я­ватъ за ос­тав­ка­та на нас­то­я­що­то пра­ви­тел­ство, за ос­тав­ка­та на Иванъ Ге­шевъ ка­то гла­венъ про­ку­роръ, и се из­каз­ватъ ос­тро за на­чи­на, по кой­то се уп­рав­ля­ва дър­жа­ва­та прѣзъ пос­лѣд­ни­тѣ го­ди­ни. Какъ се стиг­на до то­ва пис­мо?

Г.Л.: Още съ стар­ти­ра­не­то на про­тес­ти­тѣ срѣ­щу пра­ви­тел­ство­то и г-нъ Ге­шевъ на 9 юли, азъ и мой ко­ле­га стиг­нах­ме до ми­съль­та, че на­уч­ни­тѣ ра­бот­ни­ци, не­за­ви­си­мо да­ли сѫ въ БАН или въ вис­ши­тѣ учи­ли­ща, сѫ мо­рал­но за­дъл­же­ни да ка­жѫтъ нѣ­що по те­ма­та. Ако на­уч­ни­тѣ ра­бот­ни­ци се счи­татъ за часть отъ ели­та на на­ци­я­та, хо­ра, ко­и­то се за­ни­ма­ватъ съ мно­го слож­ни на­уч­ни проб­ле­ми, раз­би­ратъ ги и ги рѣ­ша­ватъ, то отъ тѣхъ не би трѣб­ва­ло да се очак­ва да сѫ въ не­вѣ­дѣ­ние за си­ту­а­ци­я­та, въ ко­я­то из­пад­на стра­на­та слѣдъ 9 юли та­зи го­ди­на. Увѣ­ренъ бѣхъ, че ние, уче­ни­тѣ, трѣб­ва да ка­жемъ нѣ­що по те­ма­та. Кап­ка­та, ко­я­то „до­на­пъл­ни“ ча­ша­та, бѣ­ше по­зи­ци­я­та на ко­ле­ги­тѣ отъ СУ, отъ НБУ и отъ УАСГ. Ко­га­то тѣ се из­ка­за­ха, азъ още сѫ­ща­та ве­черь, при­би­рай­ки отъ прос­тес­ти­тѣ, на­пи­сахъ единъ имейлъ до проф. Ав­ра­мовъ, кой­то по-къс­но със­та­ви пис­мо­то, под­пи­са­но отъ 360 ко­ле­ги. Въ своя имейлъ до проф. Ав­ра­мовъ азъ из­каз­вахъ мнѣ­ни­е­то си, че Ака­де­ми­я­та е мо­рал­но за­дъл­жи­тел­на да из­гот­ви ста­но­ви­ще за случ­ва­що­то се въ стра­на­та; по­не­же по­ве­че­то ко­ле­ги бѣ­ха въ от­пускъ се ока­за тех­ни­чес­ки не­въз­мож­но да бѫ­де сви­ка­но Об­що­то съб­ра­ние на БАН, ко­е­то да из­ко­ве по­зи­ция по въп­ро­са. Слѣдъ день и по­ло­ви­на, проф. Ав­ра­мовъ ми пи­са „Ге­ор­ги, взе­мамъ нѣ­ща­та въ свои рѫ­цѣ“ и по то­зи на­чинъ се стиг­на до със­та­вя­не­то на пис­мо, ко­е­то бѣ из­пра­те­но до поч­ти всич­ки ин­сти­ту­ти на БАН. Нѣ­кои ди­рек­то­ри сѫ го спо­дѣ­ли­ли, дру­ги не: мно­го ко­ле­ги сѫ въ от­пускъ, дру­ги не сѫ го по­лу­чи­ли по тех­ни­чес­ки при­чи­ни. Слѣдъ ка­то за три дни съб­ра око­ло 170 под­пи­са, то бѣ раз­пра­те­но до ме­ди­и­тѣ. Днесъ под­пи­си­тѣ сѫ по­ве­че отъ двой­но.

Б.О.: Зна­чи то­ва не е по­зи­ция на рѫ­ко­дов­ство­то на БАН, а ста­но­ви­ще, ко­е­то всѣ­ки ученъ е сво­бо­денъ да под­крѣ­пи съ под­пи­са си?

Г.Л.: Да. Въз­мож­но е да се съ­бе­рѫтъ прѣд­ста­ви­те­ли­тѣ на ин­сти­ту­ти­тѣ въ Об­що­то съб­ра­ние, да се прѣд­ло­жи текстъ, да бѫ­де де­ба­ти­ранъ и край­ни­ятъ ре­зул­татъ да се сло­жи на сай­та ни. Но, тъй ка­то БАН не е по­ли­ти­чес­ка ор­га­ни­за­ция, ма­каръ да е за­ви­си­ма отъ про­из­во­ла на по­ли­ти­ци­тѣ, на­ше­то пис­мо е срѣд­ство всѣ­ки единъ ко­ле­га ди­рек­тно да из­ра­зи сво­е­то мнѣ­ние, ка­то граж­да­нинъ, ако ще­те.

Б.О.: Въ ме­ди­и­тѣ има­ше раз­но­по­соч­ни ре­ак­ции на Ва­ше­то пис­мо. Нѣ­кои Ви под­крѣ­пи­ха, дру­ги Ви уп­рѣк­на­ха, че об­служ­ва­те ин­те­ре­си­тѣ на опо­зи­ци­он­на­та БСП. Има­ше до­ри пис­мо отъ чле­но­ве на БАН, срѣдъ ко­и­то Веж­ди Ра­ши­довъ, ко­и­то Ви на­пад­на­ха. Прѣд­видъ фи­нан­со­ва­та за­ви­си­мость на Ака­де­ми­я­та отъ уп­рав­ля­ва­щи­тѣ, до­кол­ко е въз­мож­но тя да бѫ­де без­прис­трас­тна по врѣ­ме на по­ли­ти­чес­ки въл­не­ния?

Г.Л.: Азъ мис­лѭ, че въ на­уч­ни­тѣ тру­до­ве по­ли­ти­ка нѣ­ма. Ви­на­ги съмъ смѣ­талъ, че на­у­ка­та трѣб­ва да е по­ли­ти­чес­ки ин­ва­ри­ан­тна, т.е. ако да­денъ на­у­ченъ про­ектъ е стой­нос­тенъ и е нуж­но да се раз­ви­ва, къмъ не­го трѣб­ва да се под­хож­да апо­ли­тич­но и той да бѫ­де под­крѣ­пянъ не­за­ви­си­мо коя пар­тия е на власть. Не би­ва въ на­у­ка­та да има по­ли­ти­чес­ки кли­ен­те­ли­зъмъ. За съ­жа­ле­ние, дѣйс­тви­тел­ность­та е дру­га.

Ще при­пом­нѭ, че прѣзъ 2010 г., ко­га­то за пръвъ пѫть дър­жав­ни­ятъ бюд­жетъ бѣ­ше със­та­венъ отъ пра­ви­тел­ство на г-нъ Бо­ри­совъ, срѣд­ства­та прѣд­ви­де­ни за БАН бѣ­ха сил­но на­ма­ле­ни и ста­на­ха срав­ни­ми съ то­ва, ко­е­то Сто­лич­на об­щи­на от­дѣ­ля­ше за кас­тра­ция на улич­ни­тѣ ку­че­та!

Б.О.: Го­во­ри­те за спо­ра на фи­нан­со­вия ми­нис­търъ Дѣн­ковъ съ „фе­о­дал­ни­тѣ стар­ци“ въ БАН?

Г.Л.: Имен­но. Бюд­же­тътъ на БАН дос­тиг­на 110 млн. лв ед­ва ми­на­ла­та го­ди­на, при 60 прѣзъ 2010 г. Чо­вѣкъ би мо­гълъ да ка­же: „Ето, има уве­ли­че­ние, поч­ти двой­но!“ То­ва е де­ма­го­гия. Пър­во бѣ­ха на­ма­ле­ни па­ри­тѣ за на­у­ка, ко­е­то още то­га­ва за­ми­ри­са на опитъ за уни­що­жа­ва­не на БАН. То­га­ва ми­нис­търъ на об­ра­зо­ва­ни­е­то бѣ­ше г-нъ Иг­на­товъ и той рѣ­ши, че ще се спра­ви съ двѣ нѣ­ща, ко­и­то му бѣ­ха трънъ въ очи­тѣ: пър­во­то, Вис­ша­та атес­та­ци­он­на ко­ми­сия (ВАК), ко­я­то ха­би­ли­ти­ра бъл­гар­ски­тѣ уче­ни, и вто­ро­то, Бъл­гар­ска­та ака­де­мия на на­у­ки­тѣ. Пър­ва­та си цѣль Иг­на­товъ пос­тиг­на. ВАК, по чи­и­то пра­ви­ла са­ми­ятъ Иг­на­товъ бѣ ста­налъ про­фе­соръ, бѣ уни­що­же­на. Та­зи ко­ми­сия га­ран­ти­ра­ше, че пра­ви­ла­та за ха­би­ли­та­ция на уче­ни­тѣ сѫ ед­нак­ви въ всич­ки вис­ши учеб­ни за­ве­де­ния въ стра­на­та. Вѣр­но е, че бѣ­ше тро­ма­ва ко­ми­сия, от­не­ма­ше врѣ­ме тя да се за­поз­нае съ до­си­е­то на всѣ­ки единъ кан­ди­датъ, но тя га­ран­ти­ра­ше, че про­фе­соръ въ НБУ, про­фе­соръ въ ЮЗУ, про­фе­соръ въ ПУ или въ БАН сѫ ед­но и сѫ­що нѣ­що и сѫ рав­ни. Ко­га­то тѣ­зи хо­ра пи­ше­ха ре­цен­зия за ко­ле­га, тѣ зна­е­ха, че ре­цен­зи­ратъ рав­но­пос­та­венъ чо­вѣкъ. Се­га ВУЗ иматъ мно­го по-го­лѣ­ма сво­бо­да, всѣ­ки из­гот­вя свои пра­ви­ла за ка­ри­ер­но­то из­рас­тва­не на ака­де­мич­ния със­тавъ, ре­фе­рен­тна­та рав­ни­на е мно­го нис­ка на на­ци­о­нал­но ни­во, кри­те­ри­и­тѣ сѫ за­ни­же­ни: из­бу­я­ха из­клю­чи­тел­но мно­го про­фе­со­ри, до­цен­ти...

Б.О.: То­ва оз­на­ча­ва ли, че ав­то­но­ми­я­та на ВУЗ се е из­ро­ди­ла въ не­же­ла­на по­со­ка?

Г.Л.: Раз­би­ра се, до­ри въ нѣ­кои ВУЗ, ко­и­то обу­ча­ватъ кад­ри за на­ци­о­нал­на­та си­гур­ность... Тѣх­ни­тѣ про­фе­со­ри въ го­лѣ­ма сте­пень не мо­гѫтъ да бѫ­дѫтъ срав­ня­ва­ни съ ко­ле­ги­тѣ имъ въ СУ, нап­ри­мѣръ. На­ла­га се по­нѣ­ко­га тѣ­зи хо­ра да пи­шѫтъ ре­цен­зии единъ за другъ, а тѣ сѫ съ раз­ли­ченъ цензъ. Има­ше идея ВАК да бѫ­де за­мѣс­те­на отъ На­ци­о­нал­на аген­ция по ака­де­мич­на апе­ла­ция, то­ва бѣ­ше за­пи­са­но въ про­ек­то­за­ко­на. До­ри аб­ре­ви­а­ту­ра­та на та­зи ин­сти­ту­ция е смѣ­хот­вор­на – НА­АА! Та­ка или ина­че, то­ва не се слу­чи.

Б.О.: Да­дох­те при­мѣ­ри, ко­и­то по­каз­ватъ от­но­ше­ни­е­то на уп­рав­ля­ва­щи­тѣ къмъ на­уч­на­та дѣй­ность въ Бъл­га­рия въ пос­лѣд­ни­тѣ го­ди­ни, въп­рѣ­ки чес­то афи­ши­ра­на­та отъ тѣхъ пре­тен­ция, че раз­чи­татъ на на­у­ка­та, ис­катъ да я раз­ви­ватъ... стро­ѭтъ се су­пер­ком­пют­ри, пра­вѭтъ се пър­ви коп­ки... Как­во е въ дѣйс­тви­тел­ность от­но­ше­ни­е­то на дър­жа­ва­та къмъ БАН, кѫ­дѣ­то Вие ра­бо­ти­те? При­о­ри­тетъ ли е об­ра­зо­ва­ни­е­то за уп­рав­ля­ва­щи­тѣ?

Г.Л.: Ед­но отъ хо­би­та­та ми сѫ вла­ко­ве­тѣ... Прѣзъ 2011 г. влакъ „Слън­чевъ брѣгъ“ бѣ­ше нап­ра­вилъ ре­кор­дно пѫ­ту­ва­не отъ Со­фия до Плов­дивъ за 1 ч. 57 мин. Въ мо­мен­та той из­ми­на­ва сѫ­що­то раз­сто­я­ние за 2 ч. 30 мин. Слѣдъ ре­мон­ти­тѣ ще се ока­же, че той го из­ми­на­ва за 2 ч. и ще чу­емъ уп­рав­ля­ва­щи­тѣ да се хва­лѭтъ: „Ето, ние сва­лих­ме врѣ­ме­то за пѫ­ту­ва­не отъ Со­фия до Плов­дивъ съ по­ло­винъ часъ“. Въ сѫ­що­то по­ло­же­ние се на­ми­ра и БАН! Мно­го ко­ле­ги се при­тѣс­ня­ватъ да под­пи­шѫтъ пис­мо­то ни отъ страхъ, дру­ги сѫ въ от­но­ше­ние на кли­ен­те­ли­зъмъ, ка­то на­па­за­ру­ва­ни сѫ. Въ пос­лѣд­ни­тѣ го­ди­ни на­ис­ти­на се от­пус­на­ха мно­го срѣд­ства по Опе­ра­тив­на прог­ра­ма „На­у­ка и об­ра­зо­ва­ние за ин­те­ли­ген­тенъ рас­тежъ“. Хо­ра­та, ко­и­то по­лу­чи­ха па­ри по та­зи прог­ра­ма, из­пит­ватъ въ мо­мен­та чув­ство на не­у­доб­ство да си из­ка­жѫтъ мнѣ­ни­е­то за про­тес­ти­тѣ. Дър­жа­ва­та бѣ срав­не­на съ ко­чи­на отъ нѣм­ска­та на­ци­о­нал­на те­ле­ви­зия ZDF, а ние се пра­вимъ на мно­го за­дъл­бо­че­ни уче­ни и си зат­ва­ря­ме очи­тѣ за кри­за­та въ об­щес­тво­то ни! Не­до­пус­ти­мо е да сто­имъ ка­то щра­у­си съ гла­ва въ пѣ­съ­ка и да ча­ка­ме да дой­дѫтъ слѣд­ва­щи­тѣ уп­рав­ля­ва­щи, къмъ ко­и­то да се прик­рѣ­пимъ ка­то нѣ­как­ва съ­пѫт­ства­ща фун­кция и да се на­дѣ­ва­ме „нѣ­кой“ да ни да­де срѣд­ства. Хо­ра­та въ стра­на­та на­вик­на­ха, че има нѣ­ка­къвъ „царь“, кой­то, ако му се прѣк­ло­ни­тѣ дос­та­тъч­но, ка­то по­да­на­ци, ще ви при­ви­ка на нѣ­как­ва ма­сич­ка и ще ви да­де па­ри. Нѣ­ма цѣ­лос­тна прог­ра­ма за ре­фор­ми въ струк­ту­ри­тѣ, а прос­то, ко­га­то на­бо­лѣе нѣ­ка­къвъ проб­лемъ, той се рѣ­ша­ва съ раз­да­ва­не на па­ри и за­до­во­ля­ва­не на хо­ра­та, ко­и­то при­тѣс­ня­ватъ ми­нис­търъ-прѣд­се­да­те­ля. То­ва ста­на стан­дар­тна про­це­ду­ра – нѣ­ма стра­те­гии, нѣ­ма прог­ра­ми, прос­то оти­вашъ, ви­кашъ и проб­ле­мътъ се рѣ­ша­ва съ из­ръс­ва­не на ке­си­я­та вър­ху гла­ва­та ти. Та­ко­ва нѣ­що има и въ БАН, за съ­жа­ле­ние; ко­ле­ги­тѣ, ко­и­то ра­бо­тѭтъ по на­ци­о­нал­ни стра­те­ги­чес­ки про­ек­ти се при­тѣс­ня­ватъ, че ако из­ка­жѫтъ по­ли­ти­чес­ко ста­но­ви­ще, ут­рѣ за тѣхъ фи­нан­си­ра­не нѣ­ма да има. Ако тѣ­зи де­сеть про­ек­та сѫ на­ис­ти­на зна­чи­ми и тѣ ще офор­мятъ на­уч­на­та ин­фрас­трук­ту­ра­та на стра­на­та, тѣх­но­то фи­нан­си­ра­не не трѣб­ва да за­ви­си отъ по­ли­ти­чес­ка­та ко­нюн­кту­ра. А не да се каз­ва: „Ние ще ви на­мѣ­римъ срѣд­ства... Не зна­емъ кол­ко ще сѫ, ама ела­те въ ми­нис­тер­ство­то“. Всич­ко то­ва е видъ под­купъ, за да мъл­чимъ.

Б.О.: Ва­ши­тѣ ко­ле­ги се при­тѣс­ня­ватъ да го­во­рѭтъ, но Вие, оче­вид­но, не. Слу­чи ли се нѣ­що слѣдъ ка­то се раз­бра, че сте под­пи­са­ли то­ва пис­мо въ под­крѣ­па на про­тес­ти­тѣ и учас­твах­те въ прес­кон­фе­рен­ция въ БТА, а име­то Ви из­лѣ­зе въ мно­го ме­дии.

Г.Л.: На прес­кон­фе­рен­ци­я­та ни въ БТА при­сѫт­ства­ха ед­ва три­ма жур­на­лис­ти, до­ри ни бѣ­ше ка­за­но, че те­ма­та не е мно­го ин­те­рес­на. Ако съ ко­ле­ги­тѣ се бѣх­ме сби­ли тамъ, то­ва щѣ­ше да прѣ­диз­ви­ка по­ве­че ме­ди­енъ ин­те­ресъ... БТА оба­че има дос­та ка­на­ли, по ко­и­то раз­прос­тра­ня­ва сво­и­тѣ прес­кон­фе­рен­ции. Та­ка ин­фор­ма­ци­я­та дос­тиг­на до дос­та ме­дии, ко­и­то из­ва­ди­ха час­ти отъ из­каз­ва­ни­я­та ни.

Ка­то цѣ­ло отъ рѫ­ко­вод­ни­тѣ ор­га­ни на БАН не съмъ по­лу­чилъ ни­то под­крѣ­па, ни­то укоръ, осо­бе­но за то­ва, че на­тис­нахъ бу­то­на „Дѣ­лянъ Пѣ­ев­ски“. Още прѣ­ди прес­кон­фе­рен­ци­я­та за­я­вихъ на ко­ле­ги­тѣ си, че имамъ на­мѣ­ре­ние да спо­ме­нѫ мнѣ­ни­е­то си за да­ре­ни­е­то, ко­е­то ние при­ех­ме отъ то­зи чо­вѣкъ. Имен­но за­ра­ди то­ва име ре­а­ги­ра­ха ко­ле­ги­тѣ отъ два ин­сти­ту­та и Веж­ди Ра­ши­довъ, кой­то не отъ БАН, но отъ 2004 г. е из­бранъ за „до­пи­сенъ членъ“, ко­е­то е ед­на по­чет­на тит­ла. Но спо­редъ ме­не при­чи­на­та за кон­тра-пис­мо­то бѣ спо­ме­на­ва­не­то на Пѣ­ев­ски. Не знаѭ какъ се раз­ви­ватъ нѣ­ща­та съ то­ва пис­мо, да­ли е по­лу­чи­ло под­крѣ­па отъ дру­ги ко­ле­ги, ос­вѣнъ два­ма­та ин­ци­а­то­ри, ко­и­то сѫ „асо­ци­и­ра­ни“ чле­но­ва на БАН.

Прѣ­ди учас­ти­е­то си въ БТА бѣхъ прѣ­дуп­рѣ­дилъ ко­ле­ги­тѣ си, че как­во­то и да ка­жѫ, то ще ан­га­жи­ра са­мо мо­я­та лич­ность, а не ин­сти­ту­та, къмъ кой­то при­над­ле­жѫ. Но ме­ди­и­тѣ изис­кватъ да се прѣд­ста­вишъ имен­но съ та­зи си при­над­леж­ность, не мо­жешъ да ми­нешъ за нѣ­ка­къвъ „ученъ отъ ули­ца­та“ или „граж­дан­ски ученъ“, а слѣдъ то­ва пи­шѫтъ „БАН: връ­ща­ме па­ри­тѣ на Пѣ­ев­ски“. Ду­ми­тѣ вед­на­га се из­важ­датъ отъ кон­текстъ, за­що­то се тър­си сен­за­ция. Из­каз­ва­ни­я­та се при­пис­ватъ на цѣ­ла­та Ака­де­мия.

Мо­ятъ ди­рек­торъ ми на­пи­са пис­мо съ ко­пие до всич­ки ко­ле­ги отъ ин­сти­ту­та, за­я­вя­вай­ки че то­ва, ко­е­то съмъ из­го­во­рилъ, сѫ глу­пос­ти, че пре­ми­е­рътъ се­га билъ из­пад­налъ въ не­у­доб­на по­зи­ция и ние сме „глоз­га­ли не­го­ви­тѣ ко­ка­ли“, че прѣзъ 2017 г. ед­ва ли не сме се под­маз­ва­ли за па­ри... Спо­редъ не­го из­каз­ва­не­то ми мо­же да зас­тра­ши фи­нан­си­ра­не­то по пѫт­на­та кар­та, как­то и по единъ бѫ­дещъ ра­ди­о­ас­тро­но­ми­чес­ки про­ектъ, къмъ кой­то има­ме мно­го очак­ва­ния. Ста­ва въп­росъ за хо­лан­дски про­ектъ за за­си­ча­не на ра­ди­о­из­лѫч­ва­щи обек­ти въ кос­мо­са: ако Бъл­га­рия се вклю­чи, то­ва ще е го­лѣмъ ус­пѣхъ.

Б.О.: Как­во очак­ва­те да се слу­чи въ БАН въ слѣд­ствие на Ва­ше­то пис­мо, очак­ва­те ли рѫ­ко­вод­ни­тѣ фак­то­ри въ Ака­де­ми­я­та да за­е­мѫтъ по­зи­ция от­нос­но про­тес­ти­тѣ, ще бѫ­дѫтъ ли вър­на­ти да­ре­ни­я­та на Пѣ­ев­ски и БСП?

Г.Л.: Пис­мо­то до мо­мен­та е под­пи­са­но отъ мно­го хо­ра въ лич­но ка­чес­тво, но съ упо­ме­на­ва­не на по­зи­ци­я­та въ ин­сти­ту­ци­я­та. Двѣ лич­нос­ти срѣдъ под­пи­са­ли­тѣ сѫ мно­го ин­те­рес­ни: зам.-прѣд­се­да­те­льтъ на БАН членъ-кор. проф. Кон­стан­тинъ Хад­жи­и­ва­новъ и проф. Слав­че­ва, прѣд­се­да­тель на Об­що­то съб­ра­ние на БАН, ко­е­то е вър­хо­венъ ор­ганъ на Ака­де­ми­я­та.

От­нос­но връ­ща­не­то на да­ре­ни­я­та, от­но­во мо­ятъ ди­рек­торъ из­ра­зи мнѣ­ние, че съз­да­вамъ рискъ отъ кон­фликтъ меж­ду Ин­сти­ту­та по ас­тро­но­мия (къмъ кой­то при­над­ле­жѫ) и то­зи по мик­ро­би­о­ло­гия, по­не­же да­ре­ни­е­то на Пѣ­ев­ски е за не­го. Но ни­кой не мо­же да за­дъл­жи ко­ле­ги­тѣ отъ Ин­сти­ту­та по мик­ро­би­о­ло­гия да му го вър­нѫтъ. Те­ма­та оба­че прѣ­тър­пѣ раз­ви­тие и проф. Му­та­фовъ, съ ко­го­то учас­твахъ въ прес­кон­фе­рен­ци­я­та въ БТА, рѫ­ко­во­ди­тель на Ин­сти­ту­та за из­слѣд­ва­не на из­кус­тва­та, съ­об­щи, че на слѣд­ва­що­то Об­що съб­ра­ние въп­ро­сътъ за да­ре­ни­е­то на Пѣ­ев­ски ще бѫ­де пов­диг­натъ. Тамъ на­ши­ятъ ди­рек­торъ ще мо­же да се из­ка­же, на­дѣ­вамъ се слѣдъ ка­то се кон­сул­ти­ра съ насъ, тъй ка­то той е нашъ прѣд­ста­ви­тель. До из­тег­ля­не на пот­рѣ­би­тел­ски кре­дитъ ед­ва ли ще се стиг­не, но Об­що­то съб­ра­ние мо­же да из­лѣ­зе съ ста­но­ви­ще 50 000 лв, да­ре­ни отъ Пѣ­ев­ски, да му бѫ­дѫтъ вър­на­ти съ срѣд­ства­та отъ слѣд­ва­щия ни бюд­жетъ. Мо­же да се вне­се уточ­не­ние въ пра­вил­ни­ка за да­ре­ни­я­та на БАН за то­ва отъ как­ви ли­ца мо­гѫтъ да се по­лу­ча­ватъ да­ре­ния: по­ли­ти­чес­ки ли­ца, осѫж­да­ни, пуб­лич­но ком­про­ме­ти­ра­ни... Фактъ е, че Дѣ­лянъ Пѣ­ев­ски из­ка­ра хо­ра­та на ули­ца­та. За да усѣ­ти чо­вѣкъ, че при Пѣ­ев­ски има нѣ­що гни­ло е дос­та­тъ­ченъ са­мо гръб­нач­ни­ятъ мо­зъкъ. За­то­ва, ако БАН има гръб­накъ, трѣб­ва Об­що­то съб­ра­ние да из­лѣ­зе съ ста­но­ви­ще как­во да се пра­ви съ да­ре­на­та су­ма. Не е нуж­но да бѫ­де връ­ща­на отъ Ин­сти­ту­та по мик­ро­би­о­ло­гия – дос­та­тъч­но е да бѫ­де за­дѣ­ле­на отъ об­щия бюд­жетъ прѣ­ди раз­прѣ­дѣ­ля­не­то му меж­ду ин­сти­ту­ти­тѣ.

До­ри и съ то­ва да­ре­ние ни­що да не се слу­чи, азъ съмъ убѣ­денъ, че за­нап­рѣдъ ни­кой ин­сти­тутъ нѣ­ма да си поз­во­ли да при­е­ме срѣд­ства ни­то отъ то­зи чо­вѣкъ, ни­то отъ по­ли­ти­чес­ка пар­тия.

Б.О.: Из­вънъ БАН, как­ва е прог­но­за­та Ви за раз­ви­ти­е­то на про­тес­ти­тѣ?

Г.Л.: Сил­но­то ми убѣж­де­ние е, че слѣдъ 2 сеп­тем­ври ще има про­мѣ­на. Но от­нос­но про­тес­ти­тѣ смѣ­тамъ, че не мо­же съ сти­хот­во­ре­ния, пѣс­ни, Бий­тълсъ и по­доб­ни да се пос­тиг­не ус­пѣхъ. Трѣб­ва че­рѣ­шо­во топ­че! Ок­то­по­дътъ не мо­же да се бо­ри съ пѣс­ни, той не раз­би­ра отъ сти­хот­во­ре­ния. Зна­е­те, че ок­то­по­ди­тѣ иматъ три сър­дца: за менъ то­ва сѫ три­тѣ пра­ви­тел­ства на Бо­ри­совъ; ко­га­то и тре­то­то пад­не, ок­то­по­дътъ ще бѫ­де по­бѣ­денъ.

Б.О.: На­пус­кай­ки зло­бод­не­ви­е­то, как­во ще мо­же да ви­димъ съ прос­то око въ не­бе­то на Бъл­га­рия въ близ­ки­тѣ дни?

Г.Л.: Все по­ве­че ще се виж­датъ са­те­ли­тѣ на Елънъ Мъскъ, цѣ­ла ар­мия, надъ 60 000 се очак­ватъ да бѫ­дѫтъ из­стрѣ­ля­ни въ близ­ки­тѣ го­ди­ни. Въ края на ав­густъ ос­вѣнъ Лу­на­та въ не­бе­то ще мо­гѫтъ да бѫ­дѫтъ наб­лю­да­ва­ни дос­та пла­не­ти­тѣ: въ мо­мен­та вед­на­ха слѣдъ за­лѣзъ мо­гѫтъ да се наб­лю­да­ватъ съ прос­то око Юпи­теръ и Са­турнъ, къмъ 23 ч. на из­токъ доб­рѣ ви­димъ е Марсъ, а ра­но сут­ринь къмъ тѣхъ се при­съ­е­ди­ня­ва мно­го яр­ка Ве­не­ра. То­ва е нѣ­що ка­то не­бе­сенъ па­радъ. Съ те­лес­копъ съ до­ри 50 пѫ­ти уве­ли­че­ние, мо­гѫтъ да се ви­дѭтъ и под­роб­нос­ти: по­ляр­на­та шап­ка на Марсъ, пръс­те­ни­тѣ и спѫт­ни­ка Ти­танъ на Са­турнъ, всич­ки га­ли­ле­е­ви спѫт­ни­ци на Юпи­теръ. Прѣд­стои въ слѣд­ва­щи­тѣ мѣ­се­ци ин­те­рес­ни­ятъ ме­те­о­ренъ по­токъ Дже­ми­ни­ти, око­ло 110 ме­те­о­ра на часъ, сѫ­що ме­те­ор­ни­ятъ по­токъ Ле­о­ни­ди. Нѣ­ма да има ви­ди­ми отъ Бъл­га­рия за­тъм­не­ния.