Споредъ бившия вече членъ на ЦИК комисията трѣбва не да се реформира, а да се разформира, защото самата ѝ сѫщность води не до експерность, а до изпълняване на партийни порѫчки.

Лю­бо­миръ Гав­ри­ловъ е про­фе­соръ по ма­те­ма­ти­ка въ уни­вер­си­те­та въ Ту­лу­за (Фран­ция). Отъ мно­го го­ди­ни се за­ни­ма­ва съ ор­га­ни­зи­ра­не на бъл­гар­ски­тѣ из­бо­ри въ чуж­би­на. На 11 май 2021 е наз­на­ченъ за членъ на Цен­трал­на­та из­би­ра­тел­на ко­ми­сия (ЦИК) отъ кво­та­та на „Има та­къвъ на­родъ“. По­да­ва ос­тав­ка на 15 ав­густъ и е за­мѣс­тенъ въ ко­ми­си­я­та отъ Гер­га­на Сто­я­но­ва на 10 сеп­тем­ври, ко­я­то е юристъ.

„Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“: Г-нъ Гав­ри­ловъ, за пръвъ пѫть сте членъ на ЦИК. Какъ дой­де прѣд­ло­же­ни­е­то да учас­тва­те въ ко­ми­си­я­та?

Лю­бо­миръ Гав­ри­ловъ: Съ менъ се свър­за прѣд­се­да­те­льтъ на XLV На­род­но съб­ра­ние, г-жа Ива Ми­те­ва. Тя ме по­тър­си по Вай­бъръ. Ка­то ви­дѣхъ сним­ка­та, по­мис­лихъ си, че нѣ­кой я е хак­налъ и до­ри не от­го­во­рихъ. На слѣд­ва­щия день все пакъ пи­сахъ и се ока­за, че на­ис­ти­на г-жа Ми­те­ва ми прѣд­ла­га да ста­на членъ на ЦИК.

Слѣдъ наз­на­ча­ва­не­то Ви „Има та­къвъ на­родъ“ под­дър­жа­ше ли връз­ка съ Васъ? Хо­ра­та смѣ­татъ, че ко­га­то нѣ­кой е прѣд­ло­женъ отъ пар­тия, той па­зи ней­ни­тѣ ин­те­ре­си. Та­ка ли се по­лу­чи при Васъ?

Хо­ра­та съ пра­во мис­лѭтъ та­ка. Въ моя слу­чай оба­че нѣ­ма­ше та­ко­ва нѣ­що. Отъ наз­на­че­ни­е­то до ос­тав­ка­та си съмъ ималъ ед­на срѣ­ща съ г-жа Ми­те­ва, прѣ­ди да се про­ве­дѫтъ из­бо­ри­тѣ на 11 юли. Срѣ­ща­та бѣ­ше петь ми­ну­ти, мно­го лю­бе­зенъ раз­го­воръ, съ цѣль да се за­поз­на­емъ на­жи­во.

Не бихъ ка­залъ, че е та­ко­ва по­ло­же­ни­е­то съ ос­та­на­ли­тѣ пар­ла­мен­тар­ни гру­пи. Има двѣ пар­ла­мен­тар­ни гру­пи, чи­и­то чле­но­ве рѣз­ко се от­ли­ча­ва­ха въ по­ве­де­ни­е­то си. Прѣ­ди всич­ко, прѣд­ста­ви­те­ли­тѣ на ГЕРБ, ко­и­то сѫ че­ти­ри­ма отъ пет­най­сеть, тѣ до­ри въ за­ла­та се­дѭтъ единъ до другъ, как­то всѣ­ки мо­же да ви­ди, и гла­су­ватъ мо­но­лит­но. Та­къвъ бѣ­ше слу­ча­ятъ съ чле­но­ве­тѣ на ДПС сѫ­що. За чле­но­ве­тѣ на БСП съмъ по-мал­ко увѣ­ренъ. Има­ше дос­та слу­чаи, въ ко­и­то тѣ гла­су­ва­ха по раз­ли­ченъ на­чинъ.

Бѣ­ше яс­но, че нѣ­кои чле­но­ве на ЦИК из­пъл­ня­ватъ пар­тий­ни по­рѫч­ки.

Бѣ­ше яс­но, че нѣ­кои чле­но­ве на ЦИК из­пъл­ня­ватъ пар­тий­ни по­рѫч­ки. Има въз­мож­ность чо­вѣкъ да бѫ­де „ди­си­дентъ“, но оче­вид­но има и тен­ден­ция, ко­га­то ед­на пар­тия е отъ дъл­го врѣ­ме въ власть­та и отъ дъл­го врѣ­ме има свои чле­но­ве въ ЦИК, тѣ да гла­су­ватъ въ под­крѣ­па на пар­тий­на­та по­ли­ти­ка.

Въ ме­ди­и­тѣ бе въз­при­е­то да се го­во­ри за „Но­ва ЦИК“. Но всѫщ­ность мно­го го­лѣ­ма часть отъ чле­но­ве­тѣ на се­гаш­ния със­тавъ сѫ учас­тва­ли въ ЦИК и прѣ­ди.

Отъ пет­най­сеть чле­но­ве двай­най­сеть сѫ учас­тва­ли въ ста­ри със­та­ви. Има­ме са­мо три­ма но­ви чле­но­ве – два­ма сѫ отъ „Има та­къвъ на­родъ“ (вклю­чи­те­но азъ са­ми­ятъ), а тре­ти­ятъ е прѣд­ста­ви­те­льтъ на „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“. Да се твър­ди, че то­ва е „но­ва ЦИК“ е мал­ко сил­но ка­за­но. Има­ше оба­че нѣ­ка­къвъ по­лъхъ на про­мѣ­на. Въ час­тни раз­го­во­ри съмъ слу­шалъ из­клю­чи­тел­но кри­тич­ни мнѣ­ния за със­та­ва на ста­ра­та ЦИК отъ стра­на на но­ви­тѣ чле­но­ве. Не раз­кри­вамъ нѣ­как­ва го­лѣ­ма тай­на... Та­ки­ва нѣ­ща мо­гѫтъ да се чу­ѭтъ и отъ ста­ри чле­но­ве на ЦИК. Въ лич­нос­тенъ планъ, чле­но­ве­тѣ на ЦИК не сѫ хо­ра, ко­и­то се на­ми­ратъ по слу­чай­ность въ ко­ми­си­я­та, всѣ­ки единъ отъ тѣхъ има сво­я­та ис­то­рия, то­ва сѫ хо­ра съ мно­го сил­ни ха­рак­те­ри, сил­на ин­ди­ви­ду­ал­ность. Из­вънъ ЦИК тѣ се дър­жѫтъ по единъ мно­го нор­ма­ленъ на­чинъ, сим­па­тич­ни хо­ра сѫ, мо­же­те да раз­го­ва­ря­те на всѣ­как­ви те­ми съ тѣхъ, безъ зна­че­ние отъ коя пар­тия ид­ватъ. Но ко­га­то влѣ­зѫтъ въ ЦИК, тѣ се под­чи­ня­ватъ на ме­ха­низ­ми­тѣ.

Чле­но­ве­тѣ на ЦИК мо­гѫтъ да гла­су­ватъ точ­но за то­ва, ко­е­то сѫ кри­ти­ку­ва­ли.

Бихъ го ка­залъ по другъ на­чинъ: прѣд­ста­вѣ­те си, че ЦИК е ед­на ма­ши­на. Ако ед­но ко­лел­це не се вър­ти пра­вил­но, дру­ги­тѣ ще го стро­шѫтъ, ще дой­де единъ майс­торъ и ще поп­ра­ви ко­лел­це­то. Вѫт­рѣ, въ са­ма­та ко­ми­сия, тѣ си спаз­ватъ пра­ви­ла­та, а въ ре­ал­ния жи­вотъ се дър­жѫтъ ка­то нор­мал­ни хо­ра. Вклю­чи­тел­но мо­гѫтъ да сѫ мно­го кри­тич­ни от­нос­но нѣ­ща­та, ко­и­то се случ­ватъ въ ЦИК, ко­е­то нѣ­ма да имъ поп­рѣ­чи на слѣд­ва­щия день да гла­су­ватъ точ­но за то­ва, ко­е­то сѫ кри­ти­ку­ва­ли, т.е. да об­служ­ватъ пар­тий­на по­рѫч­ка.

Т.е. тѣ дѣйс­тватъ про­тивъ съ­вѣсть­та си?

Ка­за­но по то­зи на­чинъ зву­чи мал­ко бру­тал­но. Бук­вал­но е та­ка. Зна­е­те ли, по врѣ­ме­то на „со­ца“ пов­се­мѣс­тно се кра­дѣ­ше отъ дър­жав­ни­тѣ дру­жес­тва, но ни­кой не го на­ри­ча­ше „краж­ба“. На то­ва при­ли­ча. На­ли всич­ки го пра­вѭтъ... Не ста­ва ду­ма за съ­вѣсть, а да си из­пъл­нимъ по­рѫч­ка­та, за ко­я­то сме наз­на­че­ни. Все пакъ зап­ла­ти­тѣ въ ЦИК сѫ дос­та ви­со­ки. Тѣ сѫ ин­дек­си­ра­ни по ми­нис­тер­ски­тѣ зап­ла­ти, мис­лѭ, че 80%. Все пакъ слѣдъ ка­то прѣс­то­и­те ед­на или двѣ го­ди­ни въ ЦИК труд­но е да слѣ­зе­те отъ то­ва ви­со­ко по­ло­же­ние на нис­ко... То­ва е нѣ­ка­къвъ па­ра­доксъ: смѣ­та се, че ко­га­то слу­жи­те­ли­тѣ по­лу­ча­ватъ ви­со­ки зап­ла­ти, тѣ нѣ­ма да се под­да­ватъ на ко­руп­ция. То­ва е въ из­вѣс­тенъ сми­сълъ та­ка. Но ко­га­то по­лу­ча­ватъ ви­со­ки зап­ла­ти, ста­ва мно­го труд­но да се от­ка­жѫтъ отъ тѣхъ. И то­га­ва мо­же да се пос­та­ви ус­ло­вие: про­дъл­жа­ва­те на та­зи ви­со­ка зап­ла­та, но ако се дър­жи­те по... прис­то­енъ на­чинъ.

Та­зи па­ра­диг­ма ва­жи не са­мо за ЦИК, а изоб­що, нап­ри­мѣръ за На­род­но­то съб­ра­ние.

Как­ви бѣ­ха Ва­ши­те фун­кции въ ЦИК? Прѣд­видъ че бѣх­те единъ отъ три­ма­та но­ви чле­но­ве, чув­ствах­те ли нѣ­как­во не­до­вѣ­рие отъ стра­на на дру­ги­тѣ?

Мо­и­тѣ фун­кции въ ЦИК бѣ­ха тѣ­зи, ко­и­то за­я­вихъ при пуб­лич­но­то из­слуш­ва­не прѣдъ пре­зи­ден­та – гла­су­ва­не из­вънъ стра­на­та и ма­шин­но гла­су­ва­не. Отъ Фран­ция прис­тиг­нахъ съ два дни за­къс­не­ние: има­ше ра­бот­на гру­па „Из­бо­ри из­вънъ стра­на­та”*, ко­я­то ве­че си има­ше прѣд­се­да­тель, Цвѣ­то­заръ То­мовъ; по под­раз­би­ра­не бѣ­ше яс­но, че ще бѫ­дѫ членъ на та­зи гру­па, за­що­то жи­вѣѭ из­вънъ стра­на­та. Дру­га­та гру­па, ко­я­то ме ин­те­ре­су­ва­ше, бѣ­ше „Гла­су­ва­не съ ма­ши­ни“. Та­ка или ина­че, та­ка­ва гру­па ре­ал­но нѣ­ма­ше – ра­бо­та­та се вър­ше­ше отъ единъ чо­вѣкъ, Емилъ Вой­новъ (кво­та на БСП), кой­то бѣ­ше на­то­ва­ренъ съ го­лѣмъ обемъ ра­бо­та, спо­редъ менъ прѣ­ка­ле­но го­лѣмъ.

Вие сте ма­те­ма­тикъ, бѣ­ха ли ра­ци­о­нал­ни об­сѫж­да­ни­я­та за ма­шин­но­то гла­су­ва­не въ ЦИК?

Из­бо­ри­тѣ сѫ въ из­вѣс­тна сте­пень ма­те­ма­ти­чес­ка за­да­ча, и то още по­ве­че ко­га­то ста­ва въп­росъ за ма­шин­но гла­су­ва­не. Не е ед­но и сѫ­що гла­су­ва­не­то въ единъ учи­ли­щенъ класъ, кѫ­дѣ­то има 30 ду­ши, как­то ко­га­то има 3 млн. из­би­ра­те­ли. Изис­ква­ни­я­та, до­ри крип­тог­раф­ски­тѣ изис­ква­ния, къмъ тех­но­ло­ги­я­та сѫ из­клю­чи­тел­но ви­со­ки. То­ва пра­ви нѣ­ща­та до та­ка­ва сте­пень ек­спер­тни, че азъ са­ми­ятъ трѣб­ва­ше да се об­ра­зо­вамъ, за да ги раз­бе­рѫ. Об­сѫж­да­ни­я­та въ ЦИК сѫ дос­та ира­ци­о­нал­ни. Каз­вамъ „дос­та“, за­що­то има­ше единъ или два­ма чле­но­ве, ко­и­то пра­вѣ­ха уси­лия да раз­бе­рѫтъ как­во ста­ва. Ос­та­на­ли­тѣ 12 ду­ши мо­гѫ да ка­жѫ, че не прос­то не раз­би­ра­ха за как­во ста­ва ду­ма, а до­ри по-ло­шо: тѣ не раз­би­ра­ха, че не раз­би­ратъ!

12 ду­ши въ ЦИК не раз­би­ра­ха, че не раз­би­ратъ какъ ра­бо­ти ма­шин­но­то гла­су­ва­не.

Мно­го се го­во­ри, че ЦИК трѣб­ва да ста­не ек­спер­тенъ ор­ганъ, но ако пра­вил­но Ви раз­би­рамъ, тя въ мо­мен­та е бе­зум­но не­ек­спер­тенъ ор­ганъ?

Раз­би­ра се. Да при­пом­нимъ със­та­ва на ЦИК: 15 ду­ши, отъ тѣхъ два­ма сме ма­те­ма­ти­ци** (азъ и Лю­бо­миръ Ге­ор­ги­евъ), има два­ма со­ци­о­ло­зи, Цвѣ­то­заръ То­мовъ и Ди­ми­търъ Ди­мит­ровъ, единъ ин­же­неръ по об­ра­зо­ва­ние Емилъ Вой­новъ. Всич­ки ос­та­на­ли сѫ юрис­ти. Въ ми­на­ли със­та­ви про­цен­тътъ юрис­ти е билъ до­ри по-ви­сокъ. Мно­го съмъ учу­денъ отъ сла­би­тѣ поз­на­ния на юрис­ти­тѣ въ сфе­ра­та на ин­фор­ма­ти­ка­та. Да не раз­би­рашъ нѣ­що не е ни­то срам­но, ни­то уко­ри­мо. Въ днеш­ния ком­пю­тъ­ренъ жи­вотъ има мно­го тех­но­ло­гии, ко­и­то не раз­би­ра­ме, безъ то­ва да ни прѣ­чи да ги пол­зва­ме, но по­не трѣб­ва да раз­би­ра­ме, че нѣ­кои нѣ­ща не ги раз­би­ра­ме. То­ва бѣ­ше мно­го теж­ко да се обяс­ня­ва въ ЦИК.

Единъ сту­дентъ по ин­фор­ма­ти­ка на­у­ча­ва въ вто­ри курсъ как­во е пуб­ли­ченъ ключъ, час­тенъ ключъ, ко­и­то слу­жѫтъ за прѣ­да­ва­не на крип­ти­ра­на ин­фор­ма­ция. То­зи крип­тог­раф­ски про­цесъ е въ ос­но­ва­та на всѣ­ка ма­шин­на из­бор­на сис­те­ма, вклю­чи­тел­но за гла­су­ва­не по Ин­тер­нетъ. Чле­но­ве­тѣ на ЦИК оба­че си прѣд­ста­вятъ единъ го­лѣмъ ръж­дя­салъ ключъ, и каз­ватъ: „ние, ка­то ек­спер­ти, бих­ме ис­ка­ли да има два клю­ча“. Единъ нор­ма­ленъ чо­вѣкъ би си по­мис­лилъ: „По-доб­рѣ да имамъ вто­ри ключъ, ако нѣ­що ста­не съ пър­вия“. Но ко­га­то си го­во­римъ за крип­тог­раф­ски ключъ, за чи­е­то раз­би­ва­не трѣб­ва су­пер­ком­пю­търъ да ра­бо­ти единъ мѣ­сецъ, да­ли имашъ единъ или два клю­ча е ед­но и сѫ­що. Тѣ та­ка или ина­че не мо­гѫтъ да се раз­би­ѭтъ. Те­ма­та съ си­гур­ность­та е мно­го бол­на. Си­гур­но ли е да се пол­зватъ об­лач­ни ус­лу­ги? Спо­редъ ЦИК не е. Спо­редъ ЦИК си­гур­но е да си дър­жимъ ин­фор­ма­ци­я­та зак­лю­че­на въ ка­са­та.

Мо­ятъ гласъ тамъ не се чу­ва­ше.

Ко­га­то го­во­римъ, че ЦИК трѣб­ва да е ек­спер­тенъ ор­ганъ, то­ва оз­на­ча­ва, че тамъ трѣб­ва да сѫ на­яс­но съ но­ви­тѣ тех­но­ло­гии, да има из­гра­де­но соф­ту­ер­но зве­но, спор­но е да­ли то трѣб­ва да се със­тои отъ чле­но­ве на ЦИК, но та­ко­ва зве­но отъ ек­спер­ти трѣб­ва да има, за да прѣ­веж­да на обик­но­венъ езикъ въп­ро­си­тѣ, ко­и­то въл­ну­ватъ ко­ми­си­я­та. Мо­ятъ гласъ тамъ не се чу­ва­ше, за­що­то тѣ смѣ­та­ха, че азъ не съмъ ин­фор­ма­тикъ, за­що­то съмъ ма­те­ма­тикъ. От­кѫ­дѣ ми раз­би­ра на ме­не гла­ва­та отъ крип­тог­ра­фия... Или мо­же би то­ва бѣ­ше по-лес­но за тѣхъ: вмѣс­то да си за­да­ва­ме въп­ро­си, ще обя­вимъ, че Гав­ри­ловъ е из­вън­зе­менъ, го­во­ри как­во­то му дой­де на акъ­ла и не е правъ. Един­стве­ни­ятъ проб­лемъ е, че всѣ­ки пѫть, ко­га­то съмъ каз­валъ нѣ­що въ та­зи ЦИК, съмъ билъ правъ.

Об­ра­бот­ка­та на ма­шин­ни­то гла­су­ва­не бѣ­ше мно­го бър­за. Въп­рѣ­ки то­ва се на­мѣ­ри единъ пар­ти­енъ ли­деръ, Бой­ко Бо­ри­совъ, кой­то уп­рѣк­на ЦИК, че би­ли за­ба­ви­ли ре­зул­та­ти­тѣ, че не мо­же­ли да прѣб­ро­ѭтъ пос­лѣд­ни­тѣ два про­цен­та отъ про­то­ко­ли­тѣ. Мо­же­те ли да ра­зяс­ни­те за как­во ста­ва въп­росъ?

Мо­же би все пакъ е правъ. Пос­лѣд­ни­тѣ два про­цен­та сѫ про­то­ко­ли, ко­и­то сѫ прис­тиг­на­ли съ за­бѣ­лѣж­ки отъ чуж­би­на или въ РИК. ЦИК е рѣ­ши­ла, че от­нос­но тѣ­зи про­то­ко­ли има нуж­да отъ до­пъл­ни­тел­на ин­фор­ма­ция – нап­ри­мѣръ да се поп­ра­ви нѣ­кое чис­ло, да се из­пра­ти от­но­во спи­съ­кътъ съ под­пи­си­тѣ... Има до­пус­на­та нѣ­как­ва мал­ка грѣш­ка, но ко­ми­си­я­та ве­че е раз­пус­на­та и не из­пра­ща по­ис­ка­ни­тѣ отъ ЦИК поп­рав­ки. То­ва се случ­ва на всѣ­ки из­бо­ри и е нор­мал­но. По­ве­че­то по­доб­ни проб­ле­ми се из­чис­тватъ още въ из­бор­ния день, за­що­то СИК не мо­гѫтъ да прѣ­да­дѫтъ про­то­ко­ли­тѣ съ се­ри­оз­ни грѣш­ки. Ко­га­то оба­че проб­ле­мътъ не бѫ­де от­стра­ненъ нав­рѣ­ме, въ ЦИК има спе­ци­ал­на про­це­ду­ра, ко­я­то се на­ри­ча „ана­лизъ на не­съ­от­вѣт­стви­я­та“ и ко­я­то се пра­ви на тре­тия день слѣдъ из­бо­ри­тѣ. То­га­ва се съ­би­ратъ всич­ки не­ре­дов­ни про­то­ко­ли и ко­ми­си­я­та трѣб­ва да нап­ра­ви нѣ­ка­къвъ ар­бит­ражъ. Всѣ­ки про­то­колъ се че­те отъ два­ма чле­но­ве отъ раз­лич­ни пар­тий­ни кво­ти. Цель­та е да се стиг­не до еди­но­мис­лие и да се на­мѣ­ри нѣ­как­во обяс­не­ние за от­кло­не­ни­я­та. Та­зи про­це­ду­ра е по за­конъ, а ре­зул­та­ти­тѣ отъ из­бо­ри­тѣ се обя­вя­ватъ не по-къс­но отъ че­ти­ри дни слѣдъ из­бо­ри­тѣ. Ние бих­ме мог­ли да обя­вимъ 100% ре­зул­та­ти и по-ра­но, но отъ „Ин­фор­ма­ци­он­но об­служ­ва­не“ прѣд­по­чи­татъ да въ­веж­датъ дан­ни, ко­и­то сѫ „сер­ти­фи­ци­ра­ни“, ко­и­то нѣ­ма да прѣ­тър­пѭтъ по­ве­че про­мѣ­ни. Въ слу­чая тѣ сѫ ча­ка­ли на­ше­то раз­по­реж­да­не, за да обя­вѭтъ ре­зул­та­ти. Единъ отъ ста­ри­тѣ чле­но­ве на ЦИК, г-нъ Ча­у­шевъ, троп­на на ма­са­та и ка­за: „Ко­ле­ги, то­ва ни­ко­га не е би­ло, ние на тре­тия день да нѣ­ма­ме обя­ве­ни ре­зул­та­ти. Всич­ки меж­дин­ни ре­зул­та­ти ис­камъ да се ка­чѫтъ вед­на­га!“ Та­ка и се слу­чи 15 ми­ну­ти по-къс­но. За­ба­вя­не­то бѣ­ше по чис­то тех­ни­чес­ки при­чи­ни, ма­каръ да да­де ос­но­ва­ние за по­ли­ти­чес­ки ко­мен­та­ри.

Какъ сто­ѭтъ нѣ­ща­та съ прѣб­ро­я­ва­не­то на кон­трол­ни­тѣ раз­пис­ки? Вие прѣд­ло­жих­те да се бро­ѭтъ въ мно­го мал­ко сек­ции, дру­ги ис­ка­ха мно­го по­ве­че.

Ис­камъ да обяс­нѭ то­зи ва­женъ мо­ментъ. Мис­лѭ, че до­ри хо­ра, ко­и­то сѫ ек­спер­ти по из­бор­ни­тѣ въп­ро­си не раз­би­ратъ пра­вил­но. До­ри отъ ОС­СЕ чухъ по­до­бенъ въп­росъ. Ко­га­то ис­ка­ме да про­вѣ­римъ, да­ли ре­зул­та­ти­тѣ отъ из­бо­ри­тѣ сѫ точ­ни, да­ли за мо­я­та пар­тия сѫ гла­су­ва­ли на­ис­ти­на 15% или ре­зул­та­тътъ е фал­ши­фи­ци­ранъ, мо­же да се нап­ра­ви сон­дажъ. Всѣ­ки со­ци­о­логъ знае какъ се пра­ви то­ва – въ ЦИК има два­ма со­ци­о­ло­зи – пра­ви се из­вад­ка, раз­би­ра се има зна­че­ние кол­ко го­лѣ­ма е тя, брои се и възъ ос­но­ва на та­зи из­вад­ка мо­же да се твър­ди, че ре­ал­но из­бор­ни­тѣ ре­зул­та­ти сѫ точ­ни. То­ва е при­мѣръ за при­лож­на ста­тис­ти­ка.

На прѣд­ни­тѣ из­бо­ри око­ло 1% отъ 10 000 ма­ши­ни не сѫ ра­бо­ти­ли пра­вил­но, но не по­ра­ди тѣх­на ви­на, а по­ра­ди вън­шни об­сто­я­тел­ства.

Хо­ра­та по инер­ция смѣ­татъ, че про­вѣр­ка­та на ма­ши­ни­тѣ сѫ­що мо­же да се нап­ра­ви чрѣзъ из­вад­ка. Проб­ле­мътъ е, че за­ко­ни­тѣ, по ко­и­то се прѣс­мѣ­татъ вѣ­ро­ят­нос­ти­тѣ въ со­ци­о­ло­ги­я­та, по­чи­ватъ на нор­мал­но раз­прѣ­дѣ­ле­ние на слу­чай­на ве­ли­чи­на. Въ слу­чая съ ма­ши­ни­тѣ зна­емъ, че на прѣд­ни­тѣ из­бо­ри око­ло 1% отъ 10 000 ма­ши­ни не сѫ ра­бо­ти­ли пра­вил­но, но не по­ра­ди тѣх­на ви­на, а по­ра­ди вън­шни об­сто­я­тел­ства, ко­и­то се дъл­жѫтъ прѣ­дим­но на чо­вѣш­ки фак­то­ри. Ра­зум­но­то ни прѣд­по­ло­же­ние е, че ма­ши­на­та са­ма нѣ­ма да ра­бо­ти: включ­ва­ме я, но не тръг­ва. То­ва се случ­ва въ единъ слу­чай на хи­ля­да, 0,1%. За да мо­жемъ да оп­рѣ­дѣ­лимъ тѣ­зи грѣш­ки чрѣзъ ста­тис­ти­чес­ка из­вад­ка, т.е. да­ли сме има­ли проб­лемъ въ 0,1% или 0,2% отъ слу­ча­и­тѣ, трѣб­ва да рѣ­шимъ аб­со­лют­но раз­лич­на за­да­ча отъ пра­ве­не­то на сон­дажъ, за да ка­жемъ кол­ко про­цен­та има нѣ­коя пар­тия. Ед­но е да гле­да­ме чис­ла отъ по­ря­дъ­ка на 10-15%, съв­сѣмъ дру­го е да гле­да­ме чис­ла отъ по­ря­дъ­ка на нѣ­кол­ко де­се­ти отъ про­цен­та. Един­стве­ни­ятъ на­чинъ да дос­тиг­немъ до тѣ­зи мал­ки чис­ла е ка­то прѣб­ро­имъ всич­ки раз­пис­ки. То­ва оба­че би оз­на­ча­ва­ло на прак­ти­ка да нап­ра­вимъ и из­бо­ри на хар­тия.

Да прѣб­ро­имъ всич­ки раз­пис­ки би оз­на­ча­ва­ло на прак­ти­ка да нап­ра­вимъ и из­бо­ри на хар­тия.

Да­вамъ при­мѣръ съ дру­го: всич­ки сѫ виж­да­ли джо­бенъ кал­ку­ла­торъ. Всѣ­ки мо­же да съ­бе­ре двѣ слу­чай­ни чис­ла съ кал­ку­ла­то­ра си. Какъ да сме си­гур­ни, че по­лу­че­ни­ятъ ре­зул­татъ е вѣ­ренъ? Трѣб­ва ли да нап­ра­ви нап­ри­мѣръ 1000 съ­би­ра­ния съ кал­ку­ла­то­ра и рѫч­но, за да се убѣ­димъ, че съв­па­датъ? Нѣ­що та­ко­ва трѣб­ва­ше да нап­ра­вимъ и съ ма­ши­ни­тѣ за гла­су­ва­не, за­що­то нѣ­кои хо­ра по по­ли­ти­чес­ки при­чи­ни каз­ватъ, че би­ли хак­на­ти, има­ли ви­ру­си. На мѣс­тни­тѣ из­бо­ри въ Бла­го­ев­градъ, ед­на сед­ми­ца прѣ­ди пар­ла­мен­тар­ни­тѣ на 11 юли, ние про­ве­дох­ме пъл­но прѣб­ро­я­ва­не на раз­пис­ки­тѣ въ ед­на тре­та отъ сек­ци­и­тѣ. Прѣб­ро­их­ме на­пъл­но и срав­них­ме съ про­то­ко­ли­тѣ на ма­ши­ни­тѣ. Ус­та­но­ви се, че има съв­па­де­ние меж­ду чис­ла, но има­ше и нѣ­кол­ко, три-че­ти­ри, раз­ли­чия съ единъ гласъ раз­ли­ка. Слѣдъ ана­лизъ се ока­за, че всич­ки грѣш­ки сѫ въ рѫч­но­то прѣб­ро­я­ва­не. Нѣ­що съв­сѣмъ ло­гич­но и прѣд­ска­зу­е­мо: ако има грѣш­ка, тя е въ прѣб­ро­я­ва­не­то на раз­пис­ки­тѣ, а не въ ра­бо­та­та на ма­ши­на­та. Сѫ­що­то е съ джоб­ния кал­ку­ла­торъ: той или ра­бо­ти или не ра­бо­ти, нѣ­ма да из­лъ­же. Ако има проб­лемъ, той ще е оче­ви­денъ, при­мѣр­но ще да­де 0 или съ­об­ще­ние за грѣш­ка. Нѣ­ма какъ да да­де прав­до­по­доб­но, но грѣш­но чис­ло.

Слѣдъ ана­лизъ се ока­за, че всич­ки грѣш­ки сѫ въ рѫч­но­то прѣб­ро­я­ва­не.

Въз­ник­ва въп­росъ: какъ да пов­то­римъ сѫ­щия ек­спе­ри­ментъ при на­ци­о­нал­ни­тѣ из­бо­ри, за да убѣ­димъ об­щес­тве­но­то мнѣ­ние, че нѣ­ма ни­що ло­шо въ гла­су­ва­не­то съ ма­ши­ни? Проб­ле­ми­тѣ сѫ два: пър­ви­ятъ, че всѫщ­ность нѣ­ма как­во да срав­ня­ва­ме – ма­ши­на­та или ра­бо­ти или не ра­бо­ти. Вед­нъжъ ве­че се убѣ­дих­ме, че ма­ши­на­та смѣ­та пра­вил­но, нѣ­ма нуж­да да се убѣж­да­ва­ме вто­ри пѫть. Дру­го­то е, че со­ци­о­ло­зи­тѣ, ко­и­то сѫ въ ЦИК, прѣд­ло­жи­ха да се нап­ра­ви сон­дажъ по ана­ло­гия съ ек­зит­по­ло­ве­тѣ. Но то­зи под­ходъ е на­уч­но не­о­бос­но­ванъ въ слу­чая на ма­шин­но­то гла­су­ва­не. Ние тър­симъ да се убѣ­димъ, че про­цен­тътъ грѣш­ка е мно­го бли­зъкъ до ну­ла­та, но тол­ко­ва мал­ки чис­ла не мо­гѫтъ да бѫ­дѫтъ „хва­на­ти“ съ со­ци­о­ло­ги­чес­ка из­вад­ка.

Въ слу­чая на ма­шин­но­то гла­су­ва­не да се нап­ра­ви сон­дажъ по ана­ло­гия съ ек­зит­по­ло­ве­тѣ е на­уч­но не­о­бос­но­ванъ под­ходъ .

Да раз­би­ра­ме ли, че по­доб­ни про­вѣр­ки мо­гѫтъ да пос­лу­жѫтъ един­стве­но за ус­по­ко­я­ва­не на из­би­ра­те­ли­тѣ?

Аб­со­лют­но. На ме­не ми се стру­ва, че из­би­ра­те­ли­тѣ си бѣ­ха мно­го спо­кой­ни. Нес­по­кой­ни бѣ­ха нѣ­кои по­ли­ти­ци. Има­ме и ес­тес­тве­на тен­ден­ция при ме­ди­и­тѣ да усил­ватъ то­ва без­по­койс­тво, за­що­то то е съ­би­тие. Ме­ди­и­тѣ иматъ нуж­да отъ съ­би­тия – ако нѣ­ма съ­би­тия, тѣ си ги про­из­веж­датъ. Трѣб­ва да раз­бе­ремъ, че ме­ди­и­тѣ не сѫ ви­на­ги обек­тив­ни. Ако има съ­би­тия, тѣ ги от­ра­зя­ватъ. Ако нѣ­ма, тѣ ула­вятъ и най-мал­ки­тѣ съ­би­тия и ги уве­ли­ча­ватъ, за да из­глеж­датъ зна­чи­ми. Та­ка сто­ѭтъ нѣ­ща­та и при ма­ши­ни­тѣ: мно­го шумъ за ни­що.

За­що на­пус­нах­те ЦИК?

Пър­во, ис­камъ да ка­жѫ, че на сво­и­тѣ ко­ле­ги не съмъ ни най-мал­ко оби­денъ. Оби­денъ съмъ на „сис­те­ма­та ЦИК“, но не е то­ва глав­ни­ятъ ми мо­тивъ. Мо­е­то мнѣ­ние е, че ЦИК не мо­же да се ре­фор­ми­ра. Най-доб­ри­ятъ ходъ би билъ тя прос­то да се раз­фор­ми­ра. Какъ го обос­но­ва­вамъ? Наб­лю­де­ни­я­та ми вър­ху дѣй­ность­та на РИК е, че тѣ мо­гѫтъ съв­сѣмъ спо­кой­но да про­ве­дѫтъ из­бо­ри­тѣ са­ми.

Най-доб­ри­ятъ под­ходъ би билъ ЦИК да се раз­фор­ми­ра.

А кой ще цен­тра­ли­зи­ра, кой ще пи­ше ме­то­ди­чес­ки ука­за­ния, ако нѣ­ма ЦИК?

Ме­то­ди­чес­ки­тѣ ука­за­ния сѫ текстъ, кой­то се прѣ­пис­ва отъ прѣд­ни­тѣ из­бо­ри. Из­бор­ни­ятъ ко­дексъ е дос­та­тъ­ченъ, за да ра­бо­ти сис­те­ма­та въ Бъл­га­рия. Прѣ­ди, ко­га­то за­ко­ни­тѣ не сѫ би­ли та­ка под­роб­ни, е има­ло нуж­да да се из­да­ватъ ука­зи за тѣх­но­то при­ла­га­не. Днеш­ни­тѣ за­ко­ни сѫ дос­та­тъч­но яс­ни и трѣб­ва да се при­ла­гатъ та­ки­ва как­ви­то сѫ. Има­ме ли ние нуж­да ЦИК да ни прѣ­веж­да за­ко­на, съ дру­ги ду­ми да го до­пис­ва ? Мис­лѭ, че не. Той е дос­та­тъч­но под­ро­бенъ.

Въ за­пад­ни­тѣ дър­жа­ви нѣ­ма ЦИК.

Да ви­димъ как­во всѫщ­ность вър­ши ЦИК. На стра­ни­ца­та ѝ въ Ин­тер­нетъ виж­да­ме т. нар. прин­цип­ни рѣ­ше­ния. Нѣ­кои отъ тѣхъ сѫ ко­пи-пейстъ на прѣ­диш­ни рѣ­ше­ния отъ прѣ­диш­ни из­бо­ри, въ ко­и­то сѫ смѣ­не­ни са­мо да­ти­тѣ. Не мо­же ли та­зи ра­бо­та да се вър­ши отъ ед­на обик­но­ве­на ад­ми­нис­тра­ция, как­ва­то е нап­ри­мѣръ МВР? Въ за­пад­ни­тѣ дър­жа­ви нѣ­ма ЦИК.

Ако пра­вил­но Ви раз­би­рамъ, ЦИК е из­лиш­на. А врѣд­на ли е?

Из­лиш­на оз­на­ча­ва врѣд­на въ оп­рѣ­дѣ­ле­ни си­ту­а­ции. Единъ апен­диксъ не из­пъл­ня­ва нѣ­как­ви важ­ни фун­кции, по­нѣ­ко­га от­стра­ня­ва­не­то му е за прѣд­по­чи­та­не. Отъ ли­ченъ опитъ знаѭ, че въ на­ша­та из­бор­на сис­те­ма нѣ­ма са­мо ло­шо, има и ху­ба­ви нѣ­ща. И най-ху­ба­во­то е мо­же би за­вид­на­та ус­той­чи­вость на на­ша­та из­бор­на тех­но­ло­гия. Тя е раз­ра­бо­те­на и усъ­вър­шен­ства­на съ го­ди­ни­тѣ и се­га про­из­веж­да из­бо­ренъ ре­зул­татъ съ точ­ность до нѣ­кол­ко гла­са. У насъ СИК не мо­же да си прик­лю­чи ра­бо­та­та, до­ка­то всич­ки чис­ла не съв­па­датъ. Са­ми­тѣ сек­ци­он­ни про­то­ко­ли се пуб­ли­ку­ватъ въ Ин­тер­нетъ. До­ри са­ми­тѣ чу­ва­ли съ бю­ле­ти­ни се па­зѭтъ у насъ, до­ка­то на дру­ги мѣс­та, ка­то Фран­ция нап­ри­мѣръ, тѣ се из­хвър­лятъ на бок­лу­ка вед­на­га слѣдъ ка­то прик­лю­чи из­бор­ни­ятъ день.

До­ри и ЦИК не мо­же да фал­ши­фи­ци­ра из­бор­ни­тѣ ре­зул­та­ти.

Има ед­на мно­го го­лѣ­ма проз­рач­ность въ из­бор­ния про­цесъ въ Бъл­га­рия. Има­ме тол­ко­ва ус­той­чи­ва из­бор­на тех­но­ло­гия, че до­ри и ЦИК не мо­же, до­ри да ис­ка, да фал­ши­фи­ци­ра из­бор­ни­тѣ ре­зул­та­ти! А щомъ е та­ка, за­що да не сло­жимъ МВР? Не­ка сѫ про­фе­си­о­на­лис­ти, ек­спер­ти, хо­ра на пос­то­ян­на дър­жав­на ра­бо­та, а не хо­ра, наз­на­че­ни отъ пар­тии. Нѣ­ма какъ ед­на по­ли­ти­чес­ка си­ла, осо­бе­но но­во­из­грѣ­ла, да на­мѣ­ри ек­спер­ти. За­ко­нътъ е мно­го ог­ра­ни­чи­те­ленъ за чле­но­ве­тѣ на ЦИК – ако тѣ ра­бо­тѭтъ въ час­тна фир­ма, трѣб­ва да си из­тър­ватъ ра­бо­та­та, ако сѫ лѣ­ка­ри, трѣб­ва да на­пус­нѫтъ бол­ни­ца­та, въ ко­я­то ра­бо­тѭтъ. Мо­гѫтъ да бѫ­дѫтъ на сво­бод­на про­фе­сия. А кой е на сво­бод­на про­фе­сия? Юрис­ти­тѣ. Из­клю­че­ние се пра­ви за прѣ­по­да­ва­те­ли­тѣ, ка­къв­то съмъ и азъ.

Бихъ ос­та­налъ въ ЦИК, ако виж­дахъ нѣ­как­ва на­деж­да да про­мѣ­нѭ нѣ­що.

Бихъ ос­та­налъ въ ЦИК, ако виж­дахъ нѣ­как­ва на­деж­да да про­мѣ­нѭ нѣ­що. Но мис­лѭ, че дос­тиг­нахъ до гра­ни­ци­тѣ на вли­я­ни­е­то, ко­е­то мо­гѫ да уп­раж­нѭ. Не виж­дамъ какъ самъ срѣ­щу всич­ки бихъ мо­гълъ да пос­тиг­нѫ нѣ­що по­ве­че. Не виж­дамъ съ­миш­ле­ни­ци. Би би­ло ед­но мно­го ра­зо­ча­ро­ва­що за­ни­ма­ние.

——–

* Спо­редъ рѣ­ше­ние на ЦИК № 7 отъ 12 май 2021 пъл­но­то име на та­зи ра­бот­на гру­па е „Ра­зяс­ни­тел­на кам­па­ния и при­сѫт­ствие на ЦИК въ Ин­тер­нетъ прос­тран­ство­то и со­ци­ал­ни­тѣ мрѣ­жи. Ор­га­ни­за­ция и про­веж­да­не на гла­су­ва­не­то въ стра­на­та и из­вънъ стра­на­та“ съ рѫ­ко­во­ди­тель Цвѣ­то­заръ То­мовъ. Спо­редъ сѫ­що­то рѣ­ше­ние „Всич­ки чле­но­ве на Цен­трал­на­та из­би­ра­тел­на ко­ми­сия учас­тватъ въ оп­рѣ­дѣ­ле­ни­тѣ дѣй­нос­ти (ра­бот­ни гру­пи)“. По сѫ­щес­тво то­ва да­ва прѣ­ко­мѣр­ни пра­во­мо­щия на рѫ­ко­во­ди­те­ля на „ра­бот­на­та гру­па“, кой­то мо­же да взе­ма рѣ­ше­ния ед­но­лич­но (та­ка се и по­лу­ча­ва на прак­ти­ка).

** На мѣс­то­то на Лю­бо­миръ Гав­ри­ловъ е наз­на­че­на Гер­га­на Сто­я­но­ва – юристъ.