Конституционниятъ сѫдъ потвърди машинното гласуване
Чете се за 2 минути
Депутати отъ ГЕРБ бѣха сезирали КС съ искане да отмѣни машинното гласуване, както и неясенъ текстъ за отмѣна на пропоционалната система на „слѣдващитѣ редовни парламентарни избори“.
На 2 юли, малко повече отъ седмица прѣди новитѣ парламентарни избори насрочени за 11 юли, Конституционниятъ сѫдъ се произнесе по жалба на 66 депутати отъ ГЕРБ. Тѣ искаха сѫдътъ да обяви за противоконституционно машинното гласуване, но сѫщо така и неясенъ текстъ въ прѣходнитѣ разпоредби на Изборния кодексъ (ИК), споредъ който „Пропорционалната изборна система за избори за народни прѣдставители по чл. 246 се прилага до произвеждането на първитѣ редовни избори за народни прѣдставители слѣдъ влизането въ сила на този законъ.“
МАШИННОТО ГЛАСУВАНЕ ОСТАВА, НО СЪ МНОГО ОСОБЕНИ МНѢНИЯ
Машинното гласуване не е противоконституционно споредъ седемь отъ дванадесеттѣ конституционни сѫдии. Съ особено мнѣние рѣшението е подписано отъ петима тѣхни колеги. Трѣбва да се отбѣлѣжи, че става въпросъ за минимално мнозинство. Ако единъ сѫдия въ повече бѣ изразилъ особено мнѣние, рѣшение по дѣлото нѣмаше да бѫде взето.
Съ рѣшението си конституционнитѣ сѫдии приематъ, че технологията на гласуване не поставя по въпросъ равнопоставеностьта на избирателитѣ. Възможностьта за софтуеренъ проблемъ при машинно гласуване пъкъ не е прѣчка прѣдъ честното провеждане на изборитѣ.
По своята сѫщность бюлетината за машинно гласуване не е нищо друго освѣнъ прѣнасяне и визуализиране на текста отъ хартиената бюлетина върху електроненъ носитель.
– КС, рѣшение № 9, 2 юли 2021 г.
Особенитѣ мнѣния сѫ прѣдставени въ два различни текста: единиятъ прѣдставя мнѣнието единствено на Филипъ Димитровъ, бившия министъръ-прѣдседатель на България (1991-1992), назначенъ въ КС прѣзъ 2015 г. отъ президента Плѣвнелиевъ.
По-интересенъ е другиятъ текстъ, защото той е подписанъ отъ четирима сѫдии, които по единъ или другъ начинъ могѫтъ да бѫдѫтъ свързани съ ГЕРБ. Става въпросъ за Анастасъ Анастасовъ (депутатъ отъ ГЕРБ въ периода 2009-2012 г. и назначенъ въ КС отъ квотата на Народното събрание), Грозданъ Илиевъ (върховенъ сѫдия, сѫщо избранъ отъ квотата на НС), Мариана Карагьозова-Финкова* (прѣподаватель по право, назначена отъ Плѣвнелиевъ прѣзъ 2015 г.) и **Таня Райковска (сѫдия, избранъ отъ общото събрание на ВКС и ВАС).
ОТМѢНА НА НЕСѪЩЕСТВУВАЛИЯ МАЖОРИТАРЕНЪ ВОТЪ
Единодушно, обаче, е рѣшението на Конституционния сѫдъ за отмѣна на параграфъ 64 отъ прѣходнитѣ разпоредби на ИК, споредъ който слѣдващитѣ редовни парламентарни избори трѣбвало да се проведѫтъ по различна отъ „пропорционалната изборна система“. Сѫдиитѣ посочватъ, че изборитѣ въ България не се дѣлѭтъ на редовни и нередовни, както и че тѣ не могѫтъ да се проведѫтъ по система, която дори не е назована въ закона. Този загадъченъ текстъ бѣше вкаранъ по искане на „Има такъвъ народъ“, които по този начинъ желаеха да покажѫтъ, че не сѫ се отказали отъ мажоритарнитѣ избори.