БЕЗЪ ИЗ­ГЛЕ­ДИ ЗА МНО­ЗИН­СТВО

Раз­прѣ­дѣ­ле­ни­е­то на ман­да­ти­тѣ меж­ду но­ви­тѣ шесть пар­ла­мен­тар­но прѣд­ста­ве­ни по­ли­ти­чес­ки фор­ма­ции не но­си на­деж­ди за със­та­вя­не на мно­зин­ство и на пра­ви­тел­ство, ко­е­то да бѫ­де под­крѣ­пе­но отъ то­ва мно­зин­ство. Пър­ви­тѣ двѣ мѣс­та се за­е­матъ отъ двѣ ко­а­ли­ции – ГЕРБ-СДС съ 69 де­пу­та­ти и „Про­дъл­жа­ва­ме про­мѣ­на­та-Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“ съ 64. Слѣдъ тѣхъ, сѫ­що съ мно­го близ­ки ре­зул­та­ти, сѫ про­рус­ка­та и ан­ти­ев­ро­пейс­ка „Въз­раж­да­не“ съ 37 ман­да­та и ДПС съ 36. На пе­то мѣс­то е БСП съ 23 на­род­ни прѣд­ста­ви­те­ли.

Ед­на бър­за смѣт­ка по­каз­ва, че има са­мо два ва­ри­ан­та за об­ра­зу­ва­не на пар­ла­мен­тар­но мно­зин­ство, но и два­та сѫ аб­сур­дни: меж­ду пър­ви­тѣ два­ма (133 де­пу­та­ти) или меж­ду ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП (128 де­пу­та­ти).

Въ та­зи свѣт­ли­на, най-вѣ­ро­ят­но­то раз­ви­тие е на­род­но­то съб­ра­ние да има кра­тъкъ жи­вотъ и въ рам­ки­тѣ на 2023 г. да се про­ве­дѫтъ но­ви пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри.

КА­ЧЕС­ТВЕ­НИ ИЗ­МѢ­НЕ­НИЯ

Ма­каръ и фи­зи­о­но­ми­я­та на но­во­то на­род­но съб­ра­ние да не е прин­цип­но раз­лич­на спря­мо прѣд­ход­но­то, из­бо­ри­тѣ все пакъ до­не­со­ха нѣ­кои ка­чес­тве­ни из­мѣ­не­ния въ елек­то­ра­тътъ. Най-сѫ­щес­тве­но­то отъ тѣхъ е уве­ли­ча­ва­не­то на под­крѣ­па­та за ан­ти­ев­ро­пейс­ка­та „Въз­раж­да­не“ съ 100 хил. гла­са и за­гу­ба­та на надъ 70 хил. гла­са за „Про­дъл­жа­ва­ме про­мѣ­на­та-Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“, ко­и­то то­зи пѫть се яви­ха за­ед­но, въ ко­а­ли­ция. Ам­би­ци­я­та имъ да фи­ни­ши­ратъ пър­ви не се оп­рав­да. Со­ци­о­ло­ги­чес­ки­тѣ про­уч­ва­ния по­каз­ватъ, че за­гу­бе­ни­тѣ гла­со­ве сѫ глав­но отъ стра­на на „Про­дъл­жа­ва­ме про­мѣ­на­та“, до­ка­то елек­то­ра­тътъ на ДБ про­я­вя­ва по­ве­че ус­той­чи­вость.

ОПО­РО­ЧЕ­НИ, НО И НЕ­ОС­ПОР­ВА­НИ

Из­бо­ри­тѣ се про­ве­до­ха по но­ви пра­ви­ла, въ­ве­де­ни въ прѣд­но­то на­род­но съб­ра­ние от ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП. Най-сѫ­щес­тве­но­то въ тѣ­зи но­ви пра­ви­ла бѣ­ше прѣ­мах­ва­не­то на гла­су­ва­не­то за­дъл­жи­тел­но съ ма­ши­ни въ сек­ци­и­тѣ съ надъ 300 из­би­ра­те­ли. На 2 ап­рилъ 2023 г. всѣ­ки из­би­ра­тель въ та­ка­ва сек­ция мо­же­ше да из­би­ра какъ да гла­су­ва – съ ма­ши­на или съ хар­ти­е­на бю­ле­ти­на. Осо­бе­но­то бѣ, че гла­су­ва­не­то съ ма­ши­на всѫщ­ность бѣ­ше гла­су­ва­не съ раз­лич­на хар­ти­е­на бю­ле­ти­на – гла­со­ве­тѣ не се бро­я­ха отъ ма­ши­ни­тѣ, а отъ из­би­ра­тел­ни­тѣ ко­ми­сии, ко­и­то съ­би­ра­ха бѣ­лѣж­ки­тѣ отъ ма­ши­ни­тѣ въ спе­ци­ал­ни неп­роз­рач­ни ку­тии. Прѣд­ска­зу­е­мо, то­ва до­ве­де до мно­го грѣш­ки въ смѣ­та­не­то. Има­ше и по­ве­че не­дѣйс­тви­тел­ни гла­со­ве спря­мо прѣд­ни­тѣ из­бо­ри, тъй ка­то по­ве­че хо­ра гла­су­ва­ха съ хар­ти­е­на бю­ле­ти­на и не се спра­ви­ха съ пос­та­вя­не­то на кръс­тче или от­мѣт­ка въ квад­рат­че. Об­що 1,66% отъ по­да­де­ни­тѣ гла­со­ве се ока­за­ха не­дѣйс­тви­тел­ни.

Учуд­ва­що го­лѣмъ брой ма­ши­ни се пов­рѣ­ди­ха по врѣ­ме на из­бо­ри­тѣ – поч­ти 100 или око­ло 1% отъ всич­ки из­пол­зва­ни ма­ши­ни. Нѣ­кои за­я­ви­ха, че то­ва се дъл­жи на из­пол­зва­на­та хар­тия за прин­те­ри­тѣ на ма­ши­ни­тѣ. Съг­лас­но пос­лѣд­ни­тѣ про­мѣ­ни въ Из­бор­ни­ятъ ко­дексъ тя трѣб­ва­ше да но­си от­ли­чи­тел­ни зна­ци. Цен­трал­на­та из­би­ра­тел­на ко­ми­сия (ЦИК) не из­лѣ­зе съ ин­фор­ма­ция за ана­лизъ на при­чи­ни­тѣ за пов­рѣ­ди­тѣ.

Сед­ми­ца слѣдъ из­бо­ри­тѣ, прѣд­се­да­те­льтъ на Об­щес­тве­ни­ятъ съ­вѣтъ къмъ ЦИК, Сте­фанъ Ма­новъ, за­я­ви, че тѣ сѫ опо­ро­че­ни и при­зо­ва пар­ти­и­тѣ да ги ата­ку­ватъ прѣдъ Кон­сти­ту­ци­он­ни­ятъ сѫдъ.

[То­ва бѣ­ха] най-бе­зоб­раз­ни­тѣ из­бо­ри въ най-но­ва­та ни ис­то­рия.

– Сте­фанъ Ма­новъ, ОС къмъ ЦИК

Ни­коя пар­тия оба­че не нап­ра­ви за­яв­ка да об­сѫж­да по­доб­но об­жал­ва­не. При­чи­на­та е прос­та – шан­со­ве­тѣ за ус­пѣхъ сѫ ни­щож­ни, за­що­то мно­жес­тво­то грѣш­ки въ про­то­ко­ли­тѣ не би­ха до­ве­ли до про­мѣ­на въ раз­прѣ­дѣ­ле­ни­е­то на ман­да­ти­тѣ въ На­род­но­то съб­ра­ние. Ис­ти­на­та е, че ло­шо­то ка­чес­тво на из­бо­ри­тѣ въ Бъл­га­рия се дъл­жи на не­ком­пе­тен­тнос­ть­та­на из­бор­на­та ад­ми­нис­тра­ция, ка­то се за­поч­не отъ ЦИК и се стиг­не до сек­ци­он­ни­тѣ из­би­ра­тел­ни ко­ми­сии по мѣс­та. На бъл­га­ри­нътъ му лип­сва кул­ту­ра на бо­ра­ве­не съ кни­жа.

ПРЕ­ФЕ­РЕН­ЦИИ: ПА­РА­ДОК­СИ СЪ ДЪЛ­БО­КИ КО­РЕ­НИ...

Впе­чат­ле­ние нап­ра­ви­ха го­лѣ­ми­ятъ брой пре­фе­рен­ции по­да­де­ни за кан­ди­да­ти, ко­и­то на прак­ти­ка от­сѫт­стватъ въ об­щес­тве­но­то прос­тран­ство. Ста­ва въп­росъ за кан­ди­да­ти­тѣ на ГЕРБ-СДС въ Вар­на, Сла­ве­на То­че­ва, и въ Бла­го­ев­градъ, Сте­фанъ Апос­то­ловъ. Безъ ни­как­ви об­щес­тве­ни изя­ви То­че­ва съ­би­ра надъ 10 хил. пре­фе­рен­ции, а Апос­то­ловъ, надъ 7 хил. И въ два­та слу­чая най-вѣ­ро­ят­но ста­ва въп­росъ за мощ­на про­па­ган­да по се­ла­та, кѫ­дѣ­то кме­то­ве­тѣ на ГЕРБ дър­жѫтъ здра­во власть­та. Тѣ­зи проб­ле­ми не мо­гѫтъ да бѫ­дѫтъ из­чис­те­ни по сѫ­де­бенъ или за­ко­но­да­те­ленъ пѫть, тъй ка­то ко­ре­ни­тѣ имъ сѫ въ мис­ле­не­то на из­би­ра­те­ли­тѣ. Яв­ле­ни­е­то би би­ло при­до­би­ло мно­го по-го­лѣ­ми ма­ща­би, ако въ Бъл­га­рия бѣ въ­ве­де­на ма­жо­ри­тар­на из­би­ра­тел­на сис­те­ма, за как­во­то прѣ­ди врѣ­ме нас­то­я­ва­ше Сла­ви Три­фо­новъ.

... И РАЗ­МѢС­ТВА­НИЯ ВЪ ПОЛ­ЗА НА ДБ

Бла­го­да­ре­ние на пре­фе­рен­ци­и­тѣ, по­лу­че­ни отъ сил­но изя­ве­ни кан­ди­датъ-де­пу­та­ти на ДБ, нас­тѫ­пи­ха раз­мѣс­тва­ния въ лис­ти­тѣ на но­ва­та ко­а­ли­ция ПП-ДБ. Тукъ мо­гѫтъ да бѫ­дѫтъ по­со­че­ни бив­ши­ятъ ми­нис­търъ на елек­трон­но­то уп­рав­ле­ние Бо­жи­даръ Бо­жа­новъ въ Со­фия, ав­то­рътъ на мно­го об­щес­тве­ни ини­ци­а­ти­ви Ма­нолъ Пей­ковъ въ Плов­дивъ, юрис­тка­та Сте­ла Ни­ко­ло­ва въ Вар­на. Ка­то цѣ­ло, из­бо­ри­тѣ бѣ­ха ус­пѣхъ за ДБ, ко­и­то уве­ли­ча­ватъ де­пу­та­ти­тѣ си отъ 20 въ прѣд­но­то НС до 26 въ но­ви­ятъ пар­ла­ментъ.