Между тоягата и моркова на властьта
Павелъ Михайловъ

Въ втората половина на извънредното положение, подходътъ на държавнитѣ органи нерѣдко бѣ нелогиченъ и объркващъ.

Из­ми­на­ха поч­ти два мѣ­се­ца от­как­то бѣ­ха ус­та­но­ве­ни пър­ви­тѣ слу­чаи на COVID-19 у насъ на 8 мартъ. Бро­е­ни дни слѣдъ то­ва, на 13 мартъ, бѣ въ­ве­де­но и из­вън­ред­но по­ло­же­ние, ко­е­то до­ве­де до зат­ва­ря­не­то на мно­жес­тво тър­гов­ски обек­ти въ сфе­ра­та на ус­лу­ги­тѣ. Бри­фин­ги­тѣ на На­ци­о­нал­ния опе­ра­ти­венъ щабъ (НОЩ), ог­ла­венъ отъ ко­рем­ния хи­рургъ и во­е­ненъ ген. Вѣн­цис­лавъ Му­таф­чийс­ки, ста­на­ха часть отъ ежед­не­ви­е­то. Въп­рѣ­ки ес­тес­тво­то на проб­ле­ма, въ Ща­ба нѣ­ма­ше ни­то единъ лѣ­карь ви­ру­со­логъ, иму­но­логъ или епи­де­ми­о­логъ.

Сед­ми­ца по-къс­но власть­та се сѣ­ти, че трѣб­ва да ог­ра­ни­чи прид­виж­ва­не­то на хо­ра­та изъ стра­на­та. Съ за­по­вѣдь на ми­нис­тъ­ра на здра­ве­о­паз­ва­не­то Ки­рилъ Ана­ни­евъ бѣ­ха въ­ве­де­ни кон­трол­но-про­пус­ка­тел­ни пун­кто­ве на вхо­до­ве­тѣ и из­хо­ди­тѣ на об­лас­тни­тѣ гра­до­ве, счи­та­но отъ по­лу­нощь на 21 мартъ. За­по­вѣдь­та до­пус­ка­ше вли­за­не и из­ли­за­не отъ гра­до­ве­тѣ по не­от­лож­ни при­чи­ни — по­ла­га­не на трудъ въ на­се­ле­но­то мѣс­то (но не и из­вънъ не­го), здра­вос­лов­ни при­чи­ни на пѫ­ту­ва­щия или не­го­ви близ­ки, зав­ръ­ща­не на нас­то­я­щия или пос­то­ян­ния ад­ресъ. Въ та­зи пър­во­на­чал­на вер­сия на за­по­вѣдь­та лип­сва­ше изис­ква­не­то за дек­ла­ра­ции. При­чи­на­та се удос­то­вѣ­ря­ва­ше съ слу­жеб­на бѣ­лѣж­ка отъ ра­бо­то­да­те­ля, ме­ди­цин­ски до­ку­ментъ или до­ку­ментъ за са­мо­лич­ность. Бро­е­ни дни слѣдъ то­ва, съ но­ва за­по­вѣдь, бѣ поз­во­ле­но и пѫ­ту­ва­не съ цѣль по­ла­га­не на гри­жи за род­ни­ни или близ­ки, или съ цѣль снаб­дя­ва­не съ сто­ки отъ пър­ва не­об­хо­ди­мость. …

България е въ безопасность слѣдъ пожаритѣ край Чернобилъ
Вихренъ Стоевъ

Българскитѣ власти организираха срѣднощенъ брифингъ по темата.

Меж­ду 4 и 14 ап­рил по­жа­ри бу­шу­ва­ха въ зат­во­ре­на­та зо­на око­ло Чер­но­бил­ска­та атом­на цен­тра­ла, из­вѣс­тна съ най-ужас­ния яд­ренъ ин­ци­дентъ въ свѣ­тов­на­та ис­то­рия. Ко­га­то той се случ­ва прѣзъ 1986 г., ра­ди­а­ци­он­ни об­ла­ци дос­ти­гатъ и Бъл­га­рия и оказ­ватъ не­об­ра­ти­ми по­ра­же­ния на здра­ве­то на мно­го бъл­га­ри. По­жа­ри­тѣ та­зи го­ди­на оба­че сѫ за­поч­на­ли дос­та да­лечъ отъ са­ма­та цен­тра­ла за­тис­на­та въ бе­то­ненъ сар­ко­фагъ, а съ по­мощь­та на сво­ев­рѣ­мен­ни­тѣ уси­лия на око­ло 400 ук­ра­ин­ски по­жар­ни­ка­ри огъ­ньтъ е билъ ов­ла­дѣнъ за по-мал­ко отъ де­сеть дни. На 14 ап­рилъ ук­ра­ин­ска­та Служ­ба за не­о­би­чай­ни си­ту­а­ции (СНС) съ­об­ща­ва, че слѣдъ уси­ле­ни­тѣ дѣйс­твия на по­жа­ри­ка­ри­тѣ и бла­го­да­ре­ние на пад­на­ли­тѣ дъж­до­ве, по­жа­ри­тѣ сѫ до го­лѣ­ма сте­пень ус­пѣш­но по­ту­ше­ни, безъ изоб­що да дос­тиг­натъ най-опас­ни­тѣ обек­ти въ зо­на­та. Пу­ше­кътъ, въ ком­би­на­ция съ на­лич­ни­тѣ об­ла­ци, вòди до си­ленъ смогъ въ Ки­евъ и окол­нос­ти­тѣ, как­то и мно­го сла­бо по­ви­ше­ние на ра­ди­а­ци­он­ни­тѣ ни­ва, ко­е­то по раз­лич­ни док­ла­ди …

България подъ сѣнката на COVID-19
Тодоръ Червенковъ

Коронавирусътъ, причиняващъ болестьта COVID-19, окупира българското медийно пространство.

Мѣ­сецъ мартъ 2020 г. съ си­гур­ность ще ос­та­не въ ис­то­рия съ на­чи­на, по кой­то COVID-19 прѣ­на­ре­ди днев­ния редъ на об­щес­тво­то и на от­дѣл­ния ин­ди­видъ. Въ Бъл­га­рия, как­то и въ мно­го дру­ги стра­ни, съ­би­ти­я­та се раз­ви­ватъ из­клю­чи­тел­но бър­зо и не­рѣд­ко то­ва, ко­е­то е би­ло вѣр­но вче­ра, ве­че не е днесъ. Стиг­на се до тамъ, че нѣ­кои ме­дии (ка­то „Днев­никъ“) за­поч­на­ха да прѣд­ла­гатъ фил­търъ за но­ви­ни „безъ ко­ро­на­ви­русъ“.