Сѫдиитѣ избраха свои прѣдставители въ ВСС
Тодоръ Червенковъ

Кандидатитѣ отговаряха и на въпросъ за правописътъ.

На 26 юни бѣ­ха из­бра­ни шес­ти­ма­та прѣд­ста­ви­те­ли на сѫ­ди­и­тѣ въ сѫ­дийс­ка­та ко­ле­гия на Вис­ши­ятъ сѫ­де­бенъ съ­вѣтъ. Тѣ се из­би­ратъ чрѣзъ прѣ­ко гла­су­ва­не отъ всич­ки 2198 сѫ­дии въ Бъл­га­рия. Бѣ­ха про­ве­де­ни двѣ гла­су­ва­ния, тъй ка­то слѣдъ пър­во­то ни­то единъ отъ кан­ди­да­ти­тѣ не бѣ съб­ралъ надъ по­ло­ви­на­та отъ по­да­де­ни­тѣ гла­со­ве.

Из­бра­ни­тѣ сѫ: …

„Български освѣдомитель“ изхвърля краткиятъ членъ
Тодоръ Червенковъ

Синтактичното правило за членуване е глупость, която нѣма мѣсто въ българскиятъ правописъ

Ако ед­на грѣш­ка се до­пус­ка отъ всич­ки, мо­же би не е грѣш­ка. Бъл­гар­ски­ятъ пра­во­писъ по­ве­че отъ вѣкъ е об­ре­ме­ненъ отъ единъ въп­росъ, по кой­то мнѣ­ни­е­то на уче­ни­тѣ ни­ко­га не е би­ло слу­ша­но – чле­ну­ва­не­то въ мѫж­ки родъ. Без­брой учеб­ни ча­со­ве, чер­ве­но мас­ти­ло и без­смис­ле­ни уп­раж­не­ния се пос­ве­ща­ватъ на на­у­ча­ва­не­то на ед­но пра­ви­ло, ко­е­то нѣ­ма дѣйс­тви­тел­на ос­но­ва въ бъл­гар­ска­та гра­ма­ти­ка. Бе­зу­ми­е­то е дос­тиг­на­ло до­тамъ, че въ бъл­гар­ско­то учи­ли­ще се въ­веж­датъ син­так­тич­ни тер­ми­ни един­стве­но и са­мо за да бѫ­де оп­рав­да­но пи­са­не­то на пъ­ленъ и кра­тъкъ членъ. Съ бла­гос­ло­ви­я­та на Ин­сти­ту­тътъ по бъл­гар­ски езикъ къмъ БАН у пи­ше­щи­тѣ се съз­да­ва впе­чат­ле­ни­е­то, че на …

Проф. Ст. Буровъ: Съврѣменнитѣ българи би трѣбвало да се информиратъ какъвъ е билъ правописътъ прѣди 1945 г.
Тодоръ Червенковъ

Специалистътъ по новобългарски езикъ смѣта, че не бива да бѣгаме отъ текстоветѣ, издадени прѣди 1945 г., а познаването на стария правописъ отговаря на една прагматична нужда.

Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель: Проф. Бу­ровъ, мно­зи­на виж­датъ съз­да­ва­не­то на гла­го­ли­ца­та отъ Ки­рилъ и Ме­то­дий прос­то ка­то съ­чи­ня­ва­не на фор­ми­тѣ на нѣ­кол­ко де­сет­ки бук­ви. Въ как­во всѫщ­ность се със­тои дѣ­ло­то имъ по съз­да­ва­не на ед­на но­ва аз­бу­ка?

проф. Ст. Бу­ровъ: Тол­ко­ва мно­го нѣ­ща се из­пис­ватъ всѣ­ка го­ди­на око­ло 24 май за Ки­рилъ и Ме­то­дий, …

Новитѣ въплъщения на старитѣ ерове
Тодоръ Червенковъ

Зачестява употрѣбата на краесловни ерове въ името или логото на фирми и продукти.

Единъ отъ пър­ви­тѣ слу­чаи за упот­рѣ­ба на кра­ес­ло­венъ еръ въ съв­рѣ­ме­ненъ кон­текстъ е сед­мич­ни­кътъ „Бан­керъ“, кой­то из­ли­за отъ 1993 г. Въ пос­лѣд­но врѣ­ме оба­че се за­бѣ­лѣз­ва ис­тин­ски бумъ на по­доб­ни на­и­ме­но­ва­ния: не­ка ци­ти­ра­ме сай­та за раз­слѣд­ва­ща жур­на­лис­ти­ка „Би­волъ“ или кло­ня­щия къмъ край­но­дѣс­но­то „Кон­сер­ва­торъ“. Яв­ле­ни­е­то оба­че се наб­лю­да­ва и въ мно­го по-мал­ки на­чи­на­ния, вклю­чи­тел­но фейс­букъ стра­ни­ци. „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ се свър­за съ прѣд­ста­ви­те­ли на пе­кар­на „Хлѣбъ и за­кус­ка­та“ въ Плов­дивъ и на фейс­букъ стра­ни­ци­тѣ „Ох­лю­вар­никь“ и „Зми­яр­никЪ“, за да на­у­чи по­ве­че за при­чи­на­та да се из­би­ратъ та­ки­ва из­пис­ва­ния. …