БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

30 октомври 2023 | година 5, брой 3

България се сбогува съ Стефанъ Данаиловъ и Стоянка Мутафова

Чете се за 2 минути

Два­ма отъ най-по­пу­ляр­ни­тѣ и оби­ча­ни отъ по­ко­лѣ­ния бъл­га­ри ар­тис­ти – Сте­фанъ Да­на­и­ловъ и Сто­ян­ка Му­та­фо­ва – прик­лю­чи­ха зем­ния си пѫть. Лам­бо, как­то е поз­натъ за пуб­ли­ка­та, по­чи­на на 27-ми но­ем­врий на 76 г., слѣдъ по­ли­ор­ган­на не­дос­та­тъч­ность. Прѣзъ 2018 год. раз­кри­ва, че е ди­аг­нос­ти­ци­ранъ съ бо­лесть­та на Пар­кин­сонъ. Из­вѣс­тенъ съ ро­ли­тѣ си въ ки­но­то, Да­на­и­ловъ е но­си­тель на ре­ди­ца наг­ра­ди „Злат­на ро­за“ и „Ас­ке­еръ“. Лю­бо­пи­тенъ фактъ отъ про­фе­си­о­нал­на­та му би­ог­ра­фия е, че прѣзъ 1976 год. е из­бранъ за най-по­пу­ля­ренъ ак­тьоръ въ Че­хос­ло­ва­кия. Ос­вѣнъ съ ак­тьор­ска и прѣ­по­да­ва­тел­ска дѣй­ность въ сфе­ра­та на из­кус­тво­то, той се за­ни­ма­ва и съ по­ли­ти­ка. Из­би­ранъ е се­демь пѫ­ти за на­ро­денъ прѣд­ста­ви­тель и е ми­нис­търъ на кул­ту­ра­та по врѣ­ме на пра­ви­тел­ство­то на Сер­гей Ста­ни­шевъ въ пе­ри­о­да 2005-2009 год.

Гос­по­жа сти­хий­но бѣд­ствие, ак­три­са­та, чи­е­то име ед­ва ли има бъл­га­ринъ, кой­то да не е чу­валъ, Сто­ян­ка Му­та­фо­ва, си оти­де на 6-ти де­кем­врий, на 97-го­диш­на въз­расть. Ро­ли­те ѝ въ те­а­тъ­ра сѫ мно­гоб­рой­ни, тѣ­зи въ ки­но­то сѫ­що, ка­то въ пе­ри­о­да 2011-2018 год. се сни­ма въ се­ри­а­ла „Сто­ли­ча­ни въ по­ве­че“. Прѣзъ го­ди­ни­тѣ по­лу­ча­ва ор­денъ „Ста­ра пла­ни­на“, „Св. Св. Ки­рилъ и Ме­то­дий“ I сте­пень, „На­род­на ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия“ II сте­пень и мно­гоб­рой­ни от­ли­чия за ак­тьор­ско майс­тор­ство. Му­та­фо­ва има бур­на мла­дость и три бра­ка задъ гър­ба си. Прѣзъ 2017 год. дъ­ще­ря­та отъ вто­рия брак на ак­три­са­та, Ма­рия Гру­беш­ли­е­ва, из­да­ва кни­га, пос­ве­те­на на май­ка си. Са­ма­та тя я опис­ва ка­то не­о­бик­но­ве­на, ха­риз­ма­тич­на, из­бух­ли­ва, емо­ци­о­нал­на и мно­го ра­бот­ли­ва.

То­ва по­ко­лѣ­ние блѣс­ти съ име­на, ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти, ха­рак­те­ри, об­ра­зи, съ­дър­жа­ние. И не за­що­то чо­вѣкъ гле­да съ нос­тал­гия и има склон­ность да иде­а­ли­зи­ра ми­на­ло­то, а за­що­то въ умо­ве­тѣ и сър­дца­та на пуб­ли­ка­та ос­та­ва то­ва, ко­е­то я е до­кос­на­ло. Пог­ледъ въ нас­то­я­ще­то: не­ка чи­та­те­льтъ по­тър­си въ съз­на­ни­е­то си име­на­та на три­ма бъл­гар­ски ак­тьо­ри и още тол­ко­ва заг­ла­вия, ко­и­то е гле­далъ прѣзъ пос­лѣд­ни­тѣ де­сеть го­ди­ни и би гле­далъ от­но­во, би­ха гле­да­ли дѣ­ца­та му. Въ епо­ха­та, въ ко­я­то мо­же единъ чо­вѣкъ, та­лан­тливъ или не, да ста­не звѣз­да за нѣ­кол­ко дни, кол­ко сѫ лич­нос­ти­тѣ, ко­и­то ще бѫ­датъ за­пом­не­ни? Да, врѣ­ме­то ще ги от­сѣе. До­то­га­ва… въ Со­фия сѫ рѣ­ши­ли да кръс­тятъ ули­ца на име­то на Сто­ян­ка Му­та­фо­ва въ кв. Дра­га­лев­ци, а пло­щадъ на Сте­фанъ Да­на­и­ловъ.