ПО­ЛЮ­СЪТЪ НА СТРА­ХА...

Пър­ва­та го­лѣ­мо­ма­щаб­на ре­ак­ция бѣ ко­лек­тив­но втур­ва­не къмъ хра­ни­тел­ни­тѣ ма­га­зи­ни отъ страхъ, че на­ло­же­ни­тѣ мѣр­ки сѫ ана­ло­гич­ни на тѣ­зи въ Ита­лия или Ки­тай и че на хо­ра­та нѣ­ма да имъ бѫ­де поз­во­ле­но да из­ли­затъ отъ до­мо­ве­тѣ си. Въ пъ­ленъ про­ти­во­вѣсъ на при­зи­ва на пра­ви­тел­ство­то да се спаз­ва со­ци­ал­на дис­тан­ция, ог­ро­менъ брой хо­ра рѣ­ши­ха да се на­тъп­чатъ на­гѫс­то по опаш­ки, за­па­ся­вай­ки се съ хра­на за сед­ми­ци на­редъ, съз­да­вай­ки по то­зи на­чинъ квар­тал­ни ин­ку­ба­то­ри за раз­прос­тра­не­ние на опас­ния ви­русъ - за­ра­зе­ни­тѣ мо­гатъ да го прѣ­да­ватъ чрѣзъ рѫ­цѣ­тѣ си до петь дни прѣ­ди да за­поч­натъ да про­я­вя­ватъ сим­пто­ми. То­ва се дъл­жи на фак­та, че чо­вѣкъ до­кос­ва ли­це­то си срѣд­но вед­нъжъ на всѣ­ки двѣ ми­ну­ти, а въ ма­га­зи­ни­тѣ слѣдъ то­ва пи­па и про­дук­ти­тѣ. Ос­вѣнъ то­ва из­зем­ва­не на хра­ни­тел­ни­тѣ сто­ки, отъ ап­те­ки­тѣ въ го­лѣ­ми­тѣ гра­до­ве за два дни пъкъ из­чез­на­ха ме­ди­цин­ски­тѣ мас­ки и ан­ти­бак­те­ри­ал­ни­тѣ ге­ло­ве за рѫ­цѣ. Тукъ сѫ­що е на­ли­це ефектъ об­ра­тенъ на прѣ­по­рѫ­ки­тѣ на Свѣ­тов­на­та Здрав­на Ор­га­ни­за­ция (СЗО), прѣ­да­де­ни и отъ бъл­гар­ския кри­зи­сенъ щабъ – ме­ди­цин­ски­тѣ мас­ки сѫ ефек­тив­ни са­мо за ог­ра­ни­ча­ва­не на раз­прос­тра­не­ни­е­то отъ хо­ра съ сим­пто­ми, по­не­же ви­ру­сътъ се прѣ­да­ва най-ве­че по въз­душ­но-кап­ковъ пѫть, т.е. съ пръс­ки при каш­ля­не или ки­ха­не. Ро­ля­та на мас­ка­та е да за­дър­жи тѣ­зи пръс­ки отъ вѫт­рѣш­на­та си стра­на; ако вър­ху вън­шна­та стра­на на мас­ка­та на здравъ чо­вѣкъ по­пад­натъ та­ки­ва пръс­ки, той не­ми­ну­е­мо ще вди­ша ви­ру­са, тъй ка­то раз­сто­я­ни­е­то меж­ду ниш­ки­тѣ на пла­та на по­ве­че­то мас­ки е де­сет­ки пѫ­ти по-го­лѣ­мо отъ раз­мѣ­ра на са­мия па­то­генъ. Лип­са­та на мас­ки до­ве­де пъкъ до то­ва хо­ра­та да си ги ши­ятъ отъ ста­ри дре­хи.

...И НА БЕЗ­ГРИ­ЖИ­Е­ТО

На про­ти­во­по­лож­ния по­люсъ на прѣ­ко­мѣр­ния страхъ се кон­цен­три­ра­ха мно­го хо­ра, ко­и­то бѣ­ха убѣ­де­ни, че всич­ко е на­пъл­но не­нуж­но, за­що­то ви­ру­сътъ не билъ съ ни­що по-раз­ли­ченъ отъ се­зон­ния грипъ. Да, за по­ве­че­то на­ис­ти­на ще е та­ка, но за раз­ли­ка отъ гри­па, рис­кът за въз­рас­тни­тѣ и хо­ра­та съ хро­нич­ни ди­ха­тел­ни и/или сър­деч­ни проб­ле­ми е нес­рав­ни­мо по-ви­сокъ, а спо­редъ ре­ди­ца ана­ли­зи го­лѣ­ма часть отъ хро­нич­ни­тѣ проб­ле­ми не би­ватъ ди­аг­нос­ти­ци­ра­ни и стра­да­щи­тѣ отъ тѣхъ до­ри не зна­ятъ, че ги иматъ. Си­ту­а­ци­я­та бѣ въз­при­е­та ка­то въз­мож­ность за ва­кан­ция, грѣш­ка ко­я­то въ Ита­лия доп­ри­не­се бро­ятъ на за­ра­зе­ни­тѣ мно­го бър­зо да стиг­не де­сет­ки хи­ля­ди, а на­ли­чи­е­то на кри­тич­на ма­са отъ пре­неб­рѣг­ва­щи наз­рѣ­ва­щия проб­лемъ на­ло­жи за­тѣ­га­не на из­вън­ред­ни­тѣ мѣр­ки прѣзъ слѣд­ва­щи­тѣ нѣ­кол­ко дни. На 20 мартъ ми­нис­тъ­рътъ на здра­ве­о­паз­ва­не­то Ки­рилъ Ана­ни­евъ на­ло­жи заб­ра­на за по­сѣ­ща­ва­не на съ­о­рѫ­же­ния за ма­со­ви про­я­ви ка­то пар­ко­ве, дѣт­ски пло­щад­ки, за­ли за спортъ, за­ве­де­ния за хра­не­не и др., бѣ заб­ра­не­но струп­ва­не­то на по­ве­че отъ два­ма въз­рас­тни ду­ши на от­кри­то. Ча­со­ви­ятъ ди­а­па­зонъ меж­ду 8:30 ч. и 10:30 ч. бѣ оп­рѣ­дѣ­ленъ ка­то врѣ­ме за па­за­ру­ва­не са­мо отъ ли­ца надъ 60 го­ди­ни.

Со­ци­ал­ни­тѣ ме­дии изиг­ра­ха ро­ля­та си на раз­ва­ленъ те­ле­фонъ и раз­ли­ка­та меж­ду два­та по­лю­са се уве­ли­чи фра­пан­тно. Не­до­вол­ство­то на смѣ­та­щи­тѣ мѣр­ки­те за не­нуж­ни прѣ­рас­на въ кон­спи­ра­тив­ни те­о­рии за сри­ва­не­то на ико­но­ми­ка­та на Ев­ро­па. При­е­ма­щи­тѣ мѣр­ки­тѣ про­я­вя­ва­ха край­но не­го­ду­ва­ние отъ за­бѣ­лѣ­за­ни хо­ра на от­кри­то съ грѣш­на­та идея, че всич­ки сѫ пос­та­ве­ни подъ ка­ран­ти­на и из­ли­за­не­то е поз­во­ле­но са­мо за па­за­ру­ва­не. Стиг­на се и до ек­сце­сии: хо­ра да крѣ­щятъ на пен­си­о­не­ри въ ма­га­зи­ни­тѣ, за­що­то па­за­ру­ватъ слѣдъ 10:30 ч., от­но­во за­ра­ди неп­ра­вил­но раз­би­ра­не, че на­ло­же­на­та заб­ра­на е един­стве­но за хо­ра­та подъ 60 го­ди­ни да не па­за­ру­ватъ прѣ­ди 10:30 ч., а не за хо­ра надъ 60 да не па­за­ру­ватъ слѣдъ 10:30 ч.

Раз­ли­ка­та меж­ду два­та ла­ге­ра про­дъл­жа­ва да се уве­ли­ча­ва все по­ве­че и слѣдъ вли­за­не­то въ дѣйс­твие, на 22 мартъ, на ог­ра­ни­че­ни­я­та за тра­фи­ка отъ и къмъ об­лас­тни­тѣ гра­до­ве, пос­рѣд­ствомъ спе­ци­ал­ни про­пус­ка­тел­ни пун­кто­ве.

При всич­ки слу­чаи, мѣр­ки­тѣ за со­ци­ал­на дис­тан­ция сѫ са­мо часть отъ на­чи­ни­тѣ за ог­ра­ни­че­ние на раз­прос­тра­не­ни­е­то на за­ра­за­та. СЗО ин­фор­ми­ра, че двѣ­тѣ най-важ­ни нѣ­ща, ко­и­то чо­вѣкъ трѣб­ва да пра­ви, за да се прѣд­па­зи отъ за­ра­зя­ва­не, сѫ да си мие рѫ­цѣ­тѣ чес­то и ка­чес­тве­но съ са­пунъ, надъ 20 се­кун­ди и вклю­чи­тел­но мал­ко надъ кит­ка­та и да не до­кос­ва ли­це­то си, осо­бе­но ко­га­то е на­вънъ, тъй ка­то ви­ру­сътъ вли­за въ тѣ­ло­то прѣзъ ус­та­та, но­са и очи­тѣ. Да не до­кос­ваш ли­це­то си е дос­та по-труд­но пос­ти­жи­ма­та мѣр­ка, а да кон­тро­ли­рашъ как­во пи­патъ дѣ­ца­та, ко­га­то сѫ на­вънъ, е за­да­ча­та съ не­вѣ­ро­ят­на слож­ность за по­ве­че­то ро­ди­те­ли.