ПЕ­ЧЕ­ЛЕ­НЕ НА ВРѢ­МЕ

„Три­на­де­сеть дни бѣ­ха нуж­ни, за да стиг­не въз­зив­на­та жал­ба на ЦИК и КЗЛД до ВАС“, раз­каз­ва адв. На­деж­да Йор­да­но­ва, ко­я­то ра­бо­ти по дѣ­ло­то отъ стра­на на „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“. Са­мо­то рѣ­ше­ние за об­жал­ва­не е взе­то отъ ЦИК на 19 мартъ, но на­пис­ва­не­то на тек­ста от­не­ма цѣ­ли де­сеть дни до вна­ся­не­то му въ втор­никъ 30 мартъ. Жал­ба­та оба­че се оказ­ва не­ре­дов­на и въ не­съ­от­вѣт­ствие съ изис­ква­ни­я­та на Ад­ми­нис­тра­тив­но-про­це­су­ал­ния ко­дексъ (АПК): не е вне­се­на дър­жав­на так­са, не е прѣд­ста­ве­но до­ка­за­тел­ство, че под­пи­са­ли­тѣ ка­са­ци­он­на­та жал­ба от­го­ва­рѭтъ на изис­ква­ни­я­та на АПК. Счи­та­но отъ 2006 г. за об­жал­ва­не прѣдъ ВАС се изис­ква под­писъ на ли­це съ юри­ди­чес­ка пра­вос­по­соб­ность. Прѣд­се­да­те­льтъ и сек­ре­та­рьтъ на ЦИК, чи­и­то под­пи­си сто­ѭтъ подъ жал­ба­та на двѣ­тѣ ко­ми­сии, оба­че не сѫ прѣд­ста­ви­ли прѣдъ ВАС сво­и­тѣ удос­то­вѣ­ре­ния за юри­ди­чес­ка пра­вос­по­соб­ность.

Ко­га­то ис­камъ да пе­че­лѭ врѣ­ме, по­да­вамъ не­ре­дов­на жал­ба.

– На­деж­да Йор­да­но­ва (ДБ).

Нес­паз­ва­не­то на тѣ­зи изис­ква­ния, спо­редъ адв. Йор­да­но­ва, мо­же да е слѣд­ствие отъ двѣ нѣ­ща: или тех­ни­чес­ки про­пускъ, или не­поз­на­ва­не на за­ко­на. Въ сѫ­що­то врѣ­ме, всѣ­ки юристъ знае, че по­доб­ни дреб­ни про­пус­ки по­нѣ­ко­га се из­пол­зватъ за пе­че­ле­не на врѣ­ме. Въ дѣйс­тви­тел­ность, сѫ­дътъ е длъ­женъ да прѣ­дос­та­ви до­пъл­ни­те­ленъ срокъ отъ се­демь дни, въ кой­то ав­то­рътъ на жал­ба­та да поп­ра­ви до­пус­на­ти­тѣ грѣш­ки. „Ко­га­то ис­камъ да пе­че­лѭ врѣ­ме, по­да­вамъ не­ре­дов­на жал­ба. То­га­ва сѫ­дътъ е длъ­женъ да кон­ста­ти­ра не­ред­нос­ти­тѣ и да да­де се­дем­дне­венъ срокъ за поп­ра­вя­не­то имъ“ обяс­ня­ва адв. Йор­да­но­ва прѣдъ „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­и­тель“.

АР­ГУ­МЕН­ТИ­ТѢ НА ЦИК И КЗЛД

Адв. Йор­да­но­ва се е за­поз­на­ла съ жал­ба­та на ЦИК и КЗЛД нѣ­кол­ко ча­са слѣдъ вна­ся­не­то ѝ и от­стра­ня­ва­не­то на не­ред­нос­ти­тѣ. Ин­сти­ту­ци­и­тѣ прѣд­ста­вятъ сѫ­щи­тѣ ар­гу­мен­ти ка­то прѣдъ пър­ва­та сѫ­деб­на ин­стан­ция, АССГ.

Спо­редъ ЦИК и КЗЛД, по врѣ­ме на бро­е­не­то на бю­ле­ти­ни­тѣ и на със­та­вя­не­то на сек­ци­он­ни­тѣ про­то­ко­ли да мо­гѫтъ да сни­матъ един­стве­но ме­ди­и­тѣ, но не и наб­лю­да­те­ли­тѣ. Ин­сти­ту­ци­и­тѣ твър­дѭтъ, че тѣ­зи су­бек­ти иматъ раз­лич­ни пра­ва въ кон­крет­на­та си­ту­а­ция.

ЦИК твър­ди, че пра­ва­та и за­дъл­же­ни­я­та на раз­лич­ни­тѣ учас­тни­ци въ из­бо­ри­тѣ – чле­но­ве на СИК, зас­тѫп­ни­ци, наб­лю­да­те­ли и др. – сѫ уре­де­ни въ ИК и въз­мож­ность за зас­ни­ма­не тамъ не е прѣд­ви­де­на. ЦИК счи­та, че ИК съ­дър­жа дос­та­тъч­но га­ран­ции за проз­рач­ность на из­бор­ния про­цесъ и безъ ви­де­о­зас­не­ма­не.

КЗЛД, отъ своя стра­на, счи­та, че зас­не­ма­не­то на про­це­са на бро­е­не на бю­ле­ти­ни­тѣ е съ­би­ра­не на лич­ни дан­ни (ли­ца и гласъ) и е прѣ­ко­мѣр­но – т.е. нѣ­ма нуж­да да бѫ­де при­бѣг­ва­но до не­го. Стра­ни­тѣ по дѣ­ло­то – „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“ и двѣ­тѣ дър­жав­ни ко­ми­сии – во­дѭтъ споръ и за об­щес­тве­ния ха­рак­теръ на из­бор­но­то по­мѣ­ще­ние слѣдъ края на из­бор­ния день. Имен­но при­е­май­ки, че по­мѣ­ще­ни­е­то има та­къвъ ха­рак­теръ АССГ бѣ раз­рѣ­шилъ зас­не­ма­не­то съ рѣ­ше­ни­е­то си отъ 15 мартъ. „Убѣ­де­на съмъ, че ВАС ще при­ло­жи за­ко­на точ­но, съг­лас­но ду­ха и це­ли­тѣ на ИК“, каз­ва адв. Йор­да­но­ва и до­пъл­ва: „На­дѣ­вамъ се сѫ­дътъ да съ­об­ра­зи ви­со­кия об­щес­твенъ ин­те­ресъ къмъ дѣ­ло­то и да се про­из­не­се въ рам­ки­тѣ на де­ня (2 ап­рилъ)“.

На­дѣ­вамъ се сѫ­дътъ да се про­из­не­се въ рам­ки­тѣ на де­ня (2 ап­рилъ).

– На­деж­да Йор­да­но­ва (ДБ).

ВАС раз­по­ла­га съ за­ко­новъ срокъ отъ 30 де­на, за да се про­из­не­се. Пис­ме­на­та за­щи­та на „Де­мок­ра­тич­на Бъл­га­рия“ ще бѫ­де вне­се­на въ пе­тъкъ, по врѣ­ме на са­мо­то за­се­да­ние. Прѣд­стои да на­у­чимъ, да­ли ВАС ще бла­гоп­ри­ят­ства за окон­ча­тел­но рѣ­ша­ва­не на въп­ро­са прѣ­ди са­мо­то про­веж­да­не на из­бо­ри­тѣ въ не­дѣ­ля.