Прѣдизборнитѣ здравни мѣрки: непослѣдователность и безотговорность
Тодоръ Червенковъ

Колкото повече се приближаваме до изборитѣ, толкова по-безпринципно и опасно става поведението на управляващитѣ

На 29 мартъ прѣд­ста­ви­те­ли на рес­то­ран­тьо­ри­тѣ въ Бъл­га­рия обя­ви­ха, че нѣ­ма да се съ­об­ра­зя­ватъ съ власть и за­конъ и на 1 ап­рилъ ще ра­бо­тѭтъ – не­за­ви­си­мо да­ли е раз­рѣ­ше­но или не. Емо­ци­о­нал­но съ­об­ще­ние под­пи­са­но отъ Емилъ Ко­ла­ровъ, прѣд­се­да­тель на „Сдру­же­ние на за­ве­де­ни­я­та въ Бъл­га­рия“, съ­дър­жа тро­га­тел­на­та ми­съль, че „Мо­же да заб­ра­ня­ва тоя, кой­то има па­ри“.

Мо­же да заб­ра­ня­ва тоя, кой­то има па­ри.

– Емилъ Ко­ла­ровъ, СЗБ.

Ре­ак­ци­я­та на влас­ти­тѣ не за­къс­нѣ: ед­ва день по-къс­но ми­нис­тъ­рът на здра­ве­о­паз­ва­не­то Кос­та­динъ Ан­ге­ловъ обя­ви, че отъ 1 …

Висока мобилизация на избирателитѣ въ чужбина
Тодоръ Червенковъ

Въ сравнение съ прѣднитѣ парламентарни избори, близо двойно повече наши сънародници сѫ подали заявления за гласуване

87 776 за­яв­ле­ния за гла­су­ва­не въ чуж­би­на сѫ би­ли по­да­де­ни въ връз­ка съ прѣд­сто­я­щи­тѣ на 4 ап­рилъ пар­ла­мен­тар­ни из­бо­ри. Сро­кътъ за по­да­ва­не­то на за­яв­ле­ни­я­та из­те­че на 9 мартъ, а за срав­не­ние за из­бо­ри­тѣ прѣзъ 2017 г. сѫ би­ли по­да­де­ни ед­ва 45 хил. Слѣдъ по-мал­ко отъ мѣ­сецъ, съ­на­род­ни­ци­тѣ ни въ чуж­би­на ще мо­гѫтъ да гла­су­ватъ въ по­ве­че отъ 500 сек­ции, ог­ром­на часть отъ ко­и­то със­рѣ­до­то­че­ни въ Ев­ро­па – 62 сек­ции въ Гер­ма­ния, 47 въ Ис­па­ния, по 35 въ Тур­ция, Ве­ли­коб­ри­та­ния и САЩ, 24 въ Ита­лия, 16 въ Фран­ция, 14 въ Ав­стрия и т.н.

Докѫдѣ я докарахме съ ваксинитѣ?
Вихренъ Стоевъ

Както почти всичко въ България и кампанията по ваксинирането противъ ковид-19 е пъленъ безпорядъкъ

Свѣ­тътъ ча­ка­ше вак­си­ни­тѣ про­тивъ ко­ро­на­ви­ру­са съ при­та­енъ дъхъ, ка­то един­ственъ окон­ча­те­ленъ из­ходъ отъ слож­но­то по­ло­же­ние. Кон­крет­ни­тѣ из­мѣ­ре­ния на вак­си­на­ци­я­та въ свѣ­то­венъ ма­щабъ за­поч­на­ха да се очер­та­ватъ прѣзъ но­ем­ври 2020, а за­ед­но съ то­ва ста­на яс­но, че прѣдъ Бъл­га­рия сто­ѭтъ нѣ­кол­ко теж­ки за­да­чи. Ка­то се има прѣд­видъ об­що­то със­то­я­ние на на­ша­та дър­жа­ва, нѣ­кои отъ тѣ­зи за­да­чи из­глеж­да­ха до­ри не­по­сил­ни за нея: (1) да убѣ­ди на­се­ле­ни­е­то си, че вак­си­на­ци­я­та е пра­вил­на­та стѫп­ка; (2) да ор­га­ни­зи­ра по­лу­ча­ва­не­то по редъ на пър­ва­та до­за вак­си­на­ция; (3) да ор­га­ни­зи­ра ус­по­ред­но по­лу­ча­ва­не на вто­ра­та до­за, безъ то­ва да прѣ­чи на хо­ра­та, ко­и­то по­лу­ча­ватъ пър­ва­та; (4) да …

Защо не бива да се довѣряваме на числата отъ медиитѣ за COVID-19
Тодоръ Червенковъ

Д-ръ Л. Томовъ, НБУ: Развитието на пандемията може да се прѣдскаже при демографска разбивка за броя заразени и починали, твърди специалистътъ. Въ противенъ случай не виждаме по-далечъ отъ седмица.

Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель: Д-ръ То­мовъ, об­ръ­ща­ме се къмъ Васъ въ ка­чес­тво­то Ви на ма­те­ма­тикъ и на ав­торъ на на­уч­на пуб­ли­ка­ция* за труд­нос­ти­тѣ прѣдъ съв­рѣ­мен­ни­тѣ ме­дии, свър­за­ни съ об­ра­бот­ка­та и прѣд­ста­вя­не­то на дан­ни­тѣ. Съ как­ви ос­нов­ни проб­ле­ми се сблъс­кватъ ме­ди­и­тѣ по врѣ­ме на нас­то­я­ща­та пан­де­мия отъ COVID-19 ?

Д-ръ Лѫ­че­заръ То­мовъ: Ос­нов­ни­ятъ проб­лемъ е ро­ля­та на жур­на­лис­та на ме­ди­а­торъ (пос­рѣд­никъ) меж­ду об­щес­тве­ность­та и раз­лич­ни­тѣ ек­спер­ти, безъ са­ми­ятъ той да е ек­спертъ. По­не­же зна­ни­е­то на­рас­тва неп­рѣ­кѫс­на­то за цѣ­ло­то чо­вѣ­чес­тво, но на­ма­ля­ва за от­дѣл­ния ин­ди­видъ, жур­на­лис­тътъ се оказ­ва раз­пъ­натъ и в уяз­ви­ма по­зи­ция. Мно­го …

Коронавирусът идва, какво да правим
Вихренъ Стоевъ

Прѣзъ пос­лѣд­ния мѣ­сецъ наб­лю­да­ва­ме какъ опа­сенъ ви­русъ оби­ка­ля по свѣ­та. Слѣдъ епи­де­ми­я­та въ Ки­тай, но­ви­ятъ ко­ро­на­ви­русъ ве­че дос­тиг­на до Ита­лия, въп­росъ на врѣ­ме е да се до­бе­ре и до Бъл­га­рия. Важ­но е граж­да­ни­тѣ да сѫ на­яс­но съ то­ва, как­во да пра­вятъ при или прѣ­ди по­я­ва­та на ин­фек­ци­я­та. „Бъл­гар­ски Ос­вѣ­до­ми­тель“ не е ор­га­ни­за­ция на ме­ди­цин­ски ли­ца, но при бър­зо до­пит­ва­не до та­ки­ва, се оказ­ва, че всич­ки каз­ватъ приб­ли­зи­тел­но ед­но и сѫ­що.

Пър­во, при опа­се­ния слѣдъ пѫ­ту­ва­не въ рис­ко­ва зо­на се обаж­да­ме по те­ле­фо­на на лич­ния лѣ­карь. Не на 112, за­що­то та­ка от­не­ма­ме ва­женъ ре­сурсъ отъ спѣш­ни­тѣ па­ци­ен­ти, ко­и­то се нуж­да­ятъ от …