30-ТѢ – ОТЪ ЛИЧ­НО­ТО КЪМЪ ОБ­ЩЕС­ТВЕ­НО­ТО

30 е въз­расть, на ко­я­то се прѣд­по­ла­га, че сме нат­ру­па­ли нѣ­ка­къвъ жи­тейс­ки, про­фе­си­о­на­ленъ и ли­ченъ опитъ, дос­та­тъч­но осъз­на­ти сме, но не и ли­ше­ни отъ бур­ния ен­ту­си­а­зъмъ, при­сѫщъ на мла­дость­та. Нѣ­ма да пра­вѭ обоб­ще­ни ха­рак­те­рис­ти­ки на то­зи пе­ри­одъ отъ жи­во­та на чо­вѣкъ, за­що­то се­га ще го­во­рѭ за лич­нос­ти.

Лю­бо­пит­ство­то на пси­хо­ло­га въ менъ бѣ­ше съ­бу­де­но отъ то­ва, че виж­дамъ не­мал­ко кан­ди­датъ-де­пу­та­ти, ко­и­то сѫ ми на­бо­ри. На­мѣ­рихъ си обяс­не­ние, но то е свър­за­но ос­нов­но съ при­о­ри­те­ти­тѣ и осо­бе­нос­ти­тѣ на тре­то­то де­се­ти­лѣ­тие отъ жи­во­та. И си ка­захъ, че мо­же би не е ло­ша идея да про­вѣ­рѭ, да по­го­во­рѭ съ тѣ­зи хо­ра, а мо­же би и да ги раз­бе­рѫ.

Приз­на­вамъ си, че по­нѣ­ко­га ми се ис­ка да се вър­нѫ въ Бъл­га­рия, за­то­ва ис­кахъ да ви­дѭ и да­ли нѣ­кой отъ кан­ди­датъ-де­пу­та­ти­тѣ, за ко­и­то ще гла­су­ва­ме въ не­дѣ­ля, би ме убѣ­дилъ или по­не би под­си­лилъ же­ла­ни­е­то ми да го нап­ра­вѭ.

ТРИ­МА НА 30 ОТЪ ТРИ ПАР­ТИИ

Три­ма на 30 отъ раз­лич­ни по­ли­ти­чес­ки пар­тии, но съ ед­на цель – да ста­нѫтъ де­пу­та­ти. За­да­ча­та, ко­я­то си пос­та­вихъ, бѣ­ше да раз­бе­рѫ как­ви сѫ наг­ла­си­тѣ и це­ли­тѣ на хо­ра­та отъ то­ва по­ко­лѣ­ние, тръг­на­ло къмъ по­ли­ти­ка­та.

Свър­захъ се съ три­ма кан­ди­да­ти и имъ ка­захъ на крат­ко как­во мис­лѭ да нап­ра­вѭ, как­то и то­ва, че не ра­бо­тѭ въ нѣ­коя ме­дия (ко­е­то отъ ед­на стра­на е прѣд­пос­тав­ка за слабъ пи­аръ ефектъ, но отъ дру­га – лип­са на из­ма­ни­пу­ли­ра­но прѣд­ста­вя­не на ин­фор­ма­ци­я­та). Всѣ­ки единъ отъ тѣхъ има­ше въз­мож­ность да прѣ­цѣ­ни има ли врѣ­ме и же­ла­ние да си го­во­ри съ менъ. По­лу­чи и ори­ен­ти­ро­въч­ни въп­ро­си. И три­ма­та се съг­ла­си­ха.

ДВА­МА ДО­РИ НЕ СПА­ЗИ­ХА УГО­ВОР­КА­ТА

Кан­ди­да­тътъ отъ пар­тия Х не удър­жа уго­вор­ка­та да ми се оба­ди, ко­га­то има го­тов­ность, но въ края на де­ня се из­ви­ни и ка­за, че ще се чу­емъ на слѣд­ва­щия день. То­ва та­ка и не ста­на. Не пос­лѣд­ва ни­то обаж­да­не, ни­то из­ви­не­ние.

Съ кан­ди­да­та отъ пар­тия У бѣ­ше от­ла­га­не слѣдъ от­ла­га­не. Не от­ка­за, но и не удър­жа на ду­ма­та си. Азъ про­я­вихъ раз­би­ра­не, за­що­то знаѭ, че по врѣ­ме на кам­па­ния е ше­мет­но пѫ­ту­ва­не, срѣ­щи съ хо­ра и ме­дии, а и все пакъ има­ме сѣ­мейс­тва и ли­ченъ жи­вотъ. То­ва оба­че не оп­рав­да­ва нес­па­зе­ния ан­га­жи­ментъ. Ако прог­ра­ма­та на нѣ­ко­го е прѣ­пъл­не­на, то е доб­рѣ да има при­о­ри­те­ти и ако счи­та нѣ­що за нез­на­чи­тел­но, да го от­ка­же – би би­ло по-ко­рек­тно раз­мо­та­ва­не съ дни.

Кан­ди­да­тътъ отъ пар­тия Z прие и спа­зи уго­вор­ка­та.

Не за­поч­нах­ме мно­го доб­рѣ, тия мла­ди­тѣ мно­го не­се­ри­оз­ни ще из­лѣ­зѫтъ…

ТРИ ТИ­ПА­ЖА

Въп­рѣ­ки ра­зо­ча­ро­ва­ни­е­то си, рѣ­шихъ да дамъ шансъ на дру­ги прѣд­ста­ви­те­ли на пар­ти­и­тѣ Х и У, за­що­то ме ин­те­ре­су­ватъ от­дѣл­ни­тѣ лич­нос­ти и тѣх­ни­тѣ кон­крет­ни въз­гле­ди.

Фи­ло­со­фътъ ре­во­лю­ци­о­неръ е прѣд­ста­ви­тел­на лич­ность за чле­но­ве­тѣ и сим­па­ти­зан­ти­тѣ на пар­тия Х. Той е мно­го доб­рѣ об­ра­зо­ванъ, пѫ­ту­валъ е, ин­те­ли­ген­тенъ е, мис­лещъ, ана­ли­зи­ращъ. Той се дви­жи къмъ се­бе­ак­ту­а­ли­за­ци­я­та и има нуж­да да бѫ­де по­ле­зенъ на дру­ги­тѣ, да вър­ши об­щес­тве­но зна­чи­ми дѣ­ла. Той е иде­а­листъ, меч­та­тель, ен­ту­си­астъ.

Про­че­тѣ­те цѣ­ло­то ин­тер­вю съ кан­ди­да­та на пар­тия X тукъ.

Мѣс­тни­ятъ лю­би­мецъ се раз­ви­ва въ рам­ки­тѣ и тра­ди­ци­и­тѣ на пар­ти­я­та У. Прѣ­данъ ѝ е. Той е ам­би­ци­о­зенъ, раз­чи­та на сим­па­ти­и­тѣ и одоб­ре­ни­е­то на мѣс­тни­тѣ хо­ра. От­да­ва важ­но зна­че­ние на фи­гу­ри­тѣ, ко­и­то му по­ма­гатъ по пѫ­тя на­го­рѣ. Вѣр­ва, че мла­ди­тѣ, ко­и­то иматъ же­ла­ние, мо­гѫтъ да ус­пѣ­ѭтъ въ Бъл­га­рия.

Про­че­тѣ­те цѣ­ло­то ин­тер­вю съ кан­ди­да­та на пар­тия Y тукъ.

Иде­о­ло­гътъ е рев­нос­тенъ па­зи­тель на тра­ди­ци­и­тѣ и иден­тич­ность­та на пар­ти­я­та Z. Той е увѣ­ренъ въ пар­тий­на­та си при­над­леж­ность, как­то и въ лич­ния си опитъ и ка­чес­тва. За не­го въз­расть­та не е фак­торъ за то­ва ед­на лич­ность да бѫ­де фак­торъ. Дви­жи се пос­лѣ­до­ва­тел­но и не се стра­ху­ва да по­соч­ва грѣш­ки­тѣ на кон­ку­рен­ци­я­та.

Про­че­тѣ­те цѣ­ло­то ин­тер­вю съ кан­ди­да­та на пар­тия Z тукъ.

ЖЕ­ЛА­НИЕ ЗА ПРО­МѢ­НА

Всич­ки тѣ го­во­рѭтъ за про­мѣ­на – да­ли прѣ­диз­ви­ка­на чрезъ съз­да­ва­не на доб­рия при­мѣръ или ка­то ре­зул­татъ отъ ди­на­ми­ка­та и про­це­си­тѣ въ да­де­но об­щес­тво; да­ли съз­да­вай­ки ус­ло­вия тукъ, ко­и­то да за­дър­жѫтъ мла­ди­тѣ или по­каз­вай­ки имъ, че не е не­въз­мож­но и въ Бъл­га­рия се­га да на­мѣ­рѭтъ раз­ви­тие…

Ка­то гла­со­по­да­ва­тель отъ чуж­би­на нѣ­мамъ пра­во на прѣ­фе­рен­ция, но си мис­лѭ, че ако имахъ пра­во на та­ка­ва, то тя би отиш­ла за ед­на лич­ность, ко­я­то съ­че­та­ва ка­чес­тва­та и на три­ма­та ду­ши, съ ко­и­то раз­го­ва­рѣхъ. Но ни­то имамъ пра­во на прѣ­фе­рен­ция, ни­то пъкъ сѫ­щес­тву­ватъ та­ки­ва хиб­рид­ни по­ли­ти­ко-ху­ма­но­и­ди. Из­бо­рътъ за менъ не е слѣ­по до­вѣ­рие, би­ло то въ лич­ность или пар­тия, а съз­на­тел­но да прѣд­по­че­тешъ тѣ­зи, въ чи­и­то цѣн­нос­ти и идеи се при­поз­на­вашъ. И да очак­вашъ да се от­не­сѫтъ съ от­го­вор­ность. И да не заб­ра­вяшъ, че нѣ­ма съ­вър­ше­ни хо­ра, за­що­то от­вѫдъ плю­со­ве­тѣ на единъ, сто­ѭтъ и ми­ну­си. Все­из­вѣс­тно е, че власть­та има нар­ко­тич­но въз­дѣйс­твие и мо­же да до­ве­де до стра­нич­ни ефек­ти, неп­ри­сѫт­ства­щи въ прѣ­диз­бор­ни­тѣ обѣ­ща­ния.

РАЗ­НО­ОБ­РА­ЗИЕ ЗА БЪЛ­ГАР­СКИ­ТѢ ИЗ­БИ­РА­ТЕ­ЛИ ИМА

Ха­ре­са ми то­ва, че три­ма­та кан­ди­датъ-де­пу­та­ти сѫ раз­лич­ни, не са­мо по пар­тий­на при­над­леж­ность, но и по мис­ле­не. Ис­кахъ да ви­дѭ да­ли и кой би мо­гълъ да за­си­ли же­ла­ни­е­то ми да се вър­нѫ въ Бъл­га­рия. При­поз­нахъ часть отъ се­бе си въ единъ отъ тѣхъ, но то­ва не би би­ло въз­мож­но, ако не мо­жехъ да срав­нѭ. А съ ин­фор­ми­ра­не­то и срав­ня­ва­не­то е свър­за­но и кри­тич­но­то мис­ле­не. Ис­ка ми се да мис­лѭ, че все по­ве­че хо­ра го включ­ватъ ка­то алар­ми­ра­ща свѣт­лин­ка, ко­я­то по­каз­ва на тѣх­ни­тѣ из­бра­ни­ци, че трѣб­ва да вни­ма­ватъ, че не спимъ…

Всич­ки тѣ иматъ и ми­ну­си, но то­ва е ло­гич­но, ко­га­то го­во­римъ за хо­ра. И из­бо­рътъ е не са­мо на лич­нос­ти съ ка­чес­тва ко­и­то ха­рес­ва­ме, но из­боръ на хо­ра, за ко­и­то осъз­на­ва­ме, че иматъ не­дос­та­тъ­ци, но под­крѣ­пя­ме въп­рѣ­ки то­ва.