БЪЛГАРСКИ ОСВѢДОМИТЕЛЬ

Новини отъ България. Издание съ мнѣние.

30 октомври 2023 | година 5, брой 3

Статии отъ брой 1, година 2 (31 януари 2020)

Безводието въ Перникъ

Правителството планира да набави вода отъ Рила, докато проблемитѣ въ Перникъ и околнитѣ села се множатъ.

Въ­ве­де­ни­ятъ на 18 но­ем­ври м.г. во­денъ ре­жимъ въ Пер­никъ про­дъл­жа­ва и ще трае по­не до края на мѣ­сецъ мартъ. Пос­лѣд­ни­ятъ гра­фикъ за во­до­по­да­ва­не да­ти­ра отъ 3 яну­а­ри и мо­же да бѫ­де раз­гле­данъ на сай­та на мѣс­тно­то ВиК дру­жес­тво. Той прѣд­виж­да кран­че­та­та да ра­бо­тятъ прѣзъ ед­на тре­та отъ де­но­но­щи­е­то, отъ къс­ния слѣ­до­бѣдъ до къс­но ве­черь­та (точ­ни­тѣ ча­со­ве сѫ раз­лич­ни въ от­дѣл­ни­тѣ квар­та­ли на гра­да и окол­ни­тѣ се­ла). Сай­тътъ ин­фор­ми­ра всич­ки жад­ни за ин­фор­ма­ция и за нас­то­я­що­то със­то­я­ние на яз. „Сту­де­на“: на 29 яну­а­ри той бѣ пъ­ленъ ед­ва на 13% отъ ка­па­ци­те­та си отъ 25,5 млн. м3. ВиК Пер­никъ по­да­ва ин­фор­ма­ция и за про­ти­ча­щи­тѣ въ об­ласть­та ре­мон­тни дѣй­нос­ти по во­доп­рѣ­нос­на­та мрѣ­жа – ста­на яс­но, че кри­за­та се дъл­жи не са­мо на мис­те­ри­оз­но­то из­точ­ва­не на яз. „Сту­де­на“, но и на из­клю­чи­тел­но ло­шо­то със­то­я­ние на во­доп­ро­во­ди­тѣ, за­гу­би­тѣ по ко­и­то, спо­редъ бив­ши­ятъ ве­че об­лас­тенъ уп­ра­ви­тель Ире­на Со­ко­ло­ва, дос­ти­гатъ смай­ва­щи­тѣ 70%. Чис­ло­то бѣ­ше пот­вър­де­но отъ кме­та на Пер­никъ Ста­нис­лавъ Вла­ди­ми­ровъ на 20 яну­а­ри – той до­ри зак­рѫг­ли про­цен­ти­тѣ на 75, т.е. са­мо ед­на чет­върть дос­тиг­на­ла до до­мо­ве­тѣ во­да.

Офи­ци­ал­ни­тѣ ча­со­ве­тѣ за пус­ка­не и спи­ра­не на во­да­та оба­че се оказ­ва, че не съ­от­вѣт­стватъ на дѣйс­тви­тел­ность­та. При­чи­ни­тѣ за то­ва сѫ чис­то при­род­ни: трѫ­би­тѣ не мо­гатъ да бѫ­датъ из­праз­ва­ни и пъл­не­ни от­но­во миг­но­ве­но, въ по-нис­ки­тѣ час­ти отъ гра­да во­да­та се зас­то­я­ва по-дъл­го; въ ви­со­ки­тѣ квар­та­ли, ка­то „Цър­ква“, тя дос­ти­га по-къс­но, но за смѣт­ка на то­ва си тръг­ва по-ра­но. Раз­ми­на­ва­не­то въ обя­ве­ни­тѣ и ре­ал­ни­тѣ ча­со­ве во­ди до гнѣв­ни ко­мен­та­ри въ со­ци­ал­ни­тѣ мрѣ­жи, нап­ри­мѣръ подъ пуб­ли­ка­ци­и­тѣ на мѣс­тни­ятъ ос­вѣ­до­ми­те­ленъ сайтъ PernikNews …

Вижъ статията

Комплексъ „Камчия“ – руски анклавъ въ България

День прѣ­ди Рож­дес­тво Хрис­то­во рус­ки­ятъ Се­натъ (гор­на ка­ма­ра на Ду­ма­та) об­сѫ­ди прѣ­ми­на­ва­не­то на чер­но­мор­ския Ком­плексъ „Кам­чия“, раз­по­ло­женъ на два­де­се­ти­на ки­ло­мет­ра юж­но отъ Вар­на, въ соб­стве­ность на рус­ка­та дър­жа­ва. Къмъ нас­то­я­щи­ятъ мо­ментъ ком­плек­сътъ при­над­ле­жи на пра­ви­тел­ство­то на градъ Мос­ква. Рус­ки­ятъ вън­шенъ ми­нис­търъ Сер­гей Лав­ровъ по­со­чи прѣдъ се­на­то­ри­тѣ, че при­чи­ни­тѣ за смѣ­на­та на соб­стве­ность­та сѫ „дег­ра­ди­ра­не­то“ на си­ту­а­ци­я­та въ ком­плек­са: нѣ­кои отъ сгра­ди­тѣ му би­ли от­да­де­ни подъ на­емъ, не­яс­но би­ло на ко­го при­над­ле­жатъ дру­ги. Ин­те­ресъ у бъл­гар­ски­тѣ ме­дии прѣ­диз­ви­ка­ха най-ве­че из­каз­ва­ни­я­та на …

Вижъ статията

Паметникъ на Марксъ прѣкръстенъ на Христо Ботевъ въ Бесарабия

„Български освѣдомитель“ провѣри съобщението за бесарабско село, чийто паметникъ на Карлъ Марксъ получилъ табелка съ името на Христо Ботевъ.

Де­кем­ври мѣ­сецъ. За раз­ли­ка отъ всѣ­ка дру­га го­ди­на, прѣзъ та­зи снѣ­гътъ рѣ­ши да не ни из­не­над­ва, точ­но ко­га­то се ока­за спѣш­но ну­женъ, за да за­пъл­ни раз­ни язо­ви­ри. Ами се­га, за как­во ще пи­шатъ ме­ди­и­тѣ? Нѣ­ма страш­но, Бо­тевъ от­но­во на­ди­га гла­ва отъ оня свѣтъ и – съ та­ка ха­рак­тер­ния за не­го ус­тремъ – вли­за въ но­ви­ни­тѣ, то­зи пѫть по­мък­налъ и Карлъ Марксъ съ се­бе си. …

Вижъ статията

Въ търсене на по-качественъ хлѣбъ

Въ Пловдивъ отвори врати най-голѣмата пекарна въ България

Все по­ве­че бъл­га­ри тър­сятъ ал­тер­на­ти­ви на па­ке­ти­ра­ния хлѣбъ, кой­то се пред­ла­га въ су­пер­мар­ке­ти­тѣ. До­ка­за­тел­ство за то­ва е по­я­ва­та на пе­кар­ни въ го­лѣ­ми­тѣ гра­до­ве, ко­и­то се стре­мятъ къмъ по-ви­со­ко ка­чес­тво на про­дук­ти­тѣ. Не­от­дав­на въ Плов­дивъ от­во­ри вра­ти „Хлѣбъ и за­кус­ка­та“ – най-го­лѣ­ма­та пе­кар­на у насъ, чи­и­то соб­стве­ни­ци­тѣ каз­ватъ, че имен­но ка­чес­тво­то е на пър­во мѣс­то. Еки­пътъ на „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ се свър­за съ ед­но отъ глав­ни­тѣ дѣйс­тва­щи ли­ца тамъ, за да на­у­чи по­ве­че. …

Вижъ статията

„Вѣщерътъ“: програма „Еразъмъ“ за студенти въ вълшебния свѣтъ

„Вѣ­ще­рътъ“ на пол­ския пи­са­тель Ан­джей Сап­ков­ски е ед­на отъ най-ус­пѣш­ни­тѣ фен­тъ­зи-по­ре­ди­ци съ меж­ду­на­ро­денъ фенъ-клубъ прѣзъ пос­лѣд­ни­тѣ три де­се­ти­лѣ­тия. Ис­то­ри­я­та на Ге­ралтъ отъ Ри­вия има скром­но на­ча­ло отъ нѣ­кол­ко раз­ка­за още прѣзъ 90-тѣ го­ди­ни, но на­би­ра по­чи­та­те­ли пър­во въ Пол­ша, а сет­нѣ въ цѣ­ла Ев­ро­па и от­вѫдъ оке­а­на съ прѣв­ръ­ща­не­то си въ се­рия ро­ма­ни. Лю­бо­пит­но е, че единъ отъ пър­ви­тѣ раз­ка­зи за вѣ­ще­ра из­ли­за на бъл­гар­ски езикъ още прѣзъ 1992 г.: то­ва е „Зрън­це ис­ти­на“, за­бав­но прѣ­об­ръ­щащъ сю­же­та на кла­си­чес­ка­та при­каз­ка „Кра­са­ви­ца­та и Звѣ­ра“. Връз­ка­та меж­ду вѣ­ще­ра Ге­ралтъ и ев­ро­пейс­ки­тѣ фол­кло­ри е на нѣ­кол­ко рав­ни­ща. …

Вижъ статията

Консултации за промѣни въ конституцията

Как­то бѣ обя­вилъ, под­пис­вай­ки ука­за за наз­на­ча­ва­не на Иванъ Ге­шевъ за гла­венъ про­ку­роръ, пре­зи­ден­тътъ за­поч­на кон­сул­та­ции за про­мѣ­ни въ кон­сти­ту­ци­я­та, ко­и­то да въ­ве­датъ ме­ха­ни­зъмъ за дѣйс­тви­те­ленъ кон­тролъ надъ рѫ­ко­во­ди­те­ля на дър­жав­но­то об­ви­не­ние. Пър­ви­тѣ два крѫ­га отъ срѣ­щи се про­ве­до­ха още на 17 и 19 де­кем­ври, а мѣ­сецъ по-къс­но пос­лѣд­ва и тре­ти.

Пър­ва­та срѣ­ща съб­ра Прав­ния съ­вѣтъ къмъ пре­зи­ден­та и прѣд­ста­ви­те­ли на ака­де­мич­на­та об­щность. Тя про­те­че въ от­сѫт­стви­е­то на ме­ди­и­тѣ и не до­не­се ис­тин­ски но­ви прѣд­ло­же­ния, ог­ра­ни­ча­вай­ки се до об­щи кон­ста­та­ции. Та­ка нап­ри­мѣръ, Ра­девъ за­да­де въп­ро­са „Има ли въ кон­сти­ту­ци­я­та дос­та­тъч­но за­щит­ни ме­ха­низ­ми срѣ­щу по­газ­ва­не­то на раз­дѣ­ле­ни­е­то на влас­ти­тѣ и срѣ­щу …

Вижъ статията

2019 е годината на електромобилитѣ

Ре­дак­ци­я­та на „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ се из­ви­ня­ва на сво­и­тѣ чи­та­те­ли за до­пус­на­ти­тѣ не­точ­нос­ти въ про­пор­ци­я­та на елек­тро­мо­би­ли­тѣ въ Бъл­га­рия и Ру­мъ­ния. И въ две­тѣ стра­ни тя е 0,04%, а не 0,1% и 0,3% как­то бѣ пуб­ли­ку­ва­но пър­во­на­чал­но.

Бъл­га­рия не ос­та­на из­клю­че­ние отъ об­ща­та свѣ­тов­на тен­ден­ция за все по-ши­ро­ко нав­ли­за­не на елек­тро­мо­би­ли­тѣ въ ежед­не­ви­е­то. Спо­редъ дан­ни на КАТ, бро­ятъ на ав­то­мо­би­ли­тѣ, зад­виж­ва­ни из­цѣ­ло съ елек­три­чес­тво, дос­тиг­на 1 325 въ края на 2019 г. То­ва по­каз­ва ръстъ отъ 64% спря­мо края на 2018 г. или ръстъ отъ 194% спря­мо края на 2017 г. На „Меж­ду­на­род­ния ав­то­мо­би­ленъ са­лонъ Со­фия 2019“, про­ве­денъ прѣзъ м. ок­том­ври ми­на­ла­та го­ди­на, бѣ­ха по­ка­за­ни 13 мо­де­ла елек­тро­мо­би­ли. Бро­ятъ на об­щес­тве­ни­тѣ за­ряд­ни стан­ции сѫ­що на­рас­на зна­чи­тел­но как­то въ гра­до­ве­тѣ, та­ка и по ре­пуб­ли­кан­ска­та пѫт­на мрѣ­жа. За рас­тя­ща­та по­пу­ляр­ность на елек­тро­мо­би­ли­тѣ го­во­ри и съз­да­ва­не­то на клубъ на соб­стве­ни­ци­тѣ на та­ки­ва МПС, кой­то ре­дов­но ор­га­ни­зи­ра срѣ­щи съ цѣль об­мѣ­на на …

Вижъ статията

Изгрѣвътъ на прокурора-слънце

Иванъ Гешевъ не се поколѣба да играе на политическата сцена отъ началото на мандата си като главенъ прокуроръ.

Осъз­налъ аб­со­лют­на­та си власть, но­ви­ятъ гла­венъ про­ку­роръ не се свѣ­ни да се дър­жи ка­то по­пу­лис­тки Луи XIV на но­во­то врѣ­ме. Вмѣс­то да бѫ­де ку­че­то-па­зачъ на дър­жав­ни­тѣ за­ко­ни, Иванъ Ге­шевъ обър­на въ дѣ­ла ду­ми­тѣ си, че нѣ­ма нуж­да отъ раз­дѣ­ле­ние на влас­ти­тѣ и се изя­вя­ва на по­ли­ти­чес­ка­та сце­на.

ДА УВОЛ­НИШЪ МИ­НИС­ТЪРЪ

На 9 яну­а­ри се слу­чи нѣ­що без­пре­це­ден­тно въ съв­рѣ­мен­на­та ис­то­рия на Бъл­га­рия—ми­нис­търъ Не­но Ди­мовъ бѣ арес­ту­ванъ и об­ви­ненъ въ умиш­ле­на без­сто­пан­стве­ность, до­ве­ла до вод­на­та кри­за въ Пер­никъ. Съ­би­ти­е­то е осо­бе­но впе­чат­ля­ва­що ка­то се има прѣд­видъ, че за поч­ти три го­ди­ни на пос­та Ди­мовъ бѣ за­мѣ­сенъ въ мно­жес­тво скан­да­ли за ло­ши …

Вижъ статията

Хроника

На 20 де­кем­ври м. г. до­се­гаш­ни­ятъ уп­ра­ви­тель и прог­ра­менъ ди­рек­торъ на те­ле­ви­зия „Ка­налъ 3“ Ива Сто­я­но­ва бѣ наз­на­че­на за ге­не­ра­ленъ ди­рек­торъ „Ин­фор­ма­ция“ въ Но­ва те­ле­ви­зия. Сто­я­но­ва е за­поч­на­ла ка­ри­е­ра­та си ка­то спор­тенъ жур­на­листъ, во­ди­ла е и сут­рѣш­ния блокъ „Бо­дил­никъ“ на ТВ7 за­ед­но съ Ни­ко­лай Ба­ре­ковъ.

———

Бив­ши­ятъ пре­ми­еръ Иванъ Кос­товъ обя­ви на 22 де­кем­ври, че прѣк­ра­тя­ва сѫ­щес­тву­ва­не­то на своя „Цен­търъ за ана­ли­зи и уп­рав­ле­ние на рис­ко­ве“. Чрѣзъ съз­да­де­но­то прѣзъ 2013 г. зве­но къмъ Новъ Бъл­гар­ски уни­вер­си­тетъ, Кос­товъ из­ра­зя­ва­ше мнѣ­ни­е­то си по раз­лич­ни об­щес­тве­ни въп­ро­си. На зат­ва­ря­не­то му се гле­да ка­то на сво­е­об­раз­но пен­си­о­ра­не на нѣ­ко­гаш­ния ли­деръ на СДС.

——— …

Вижъ статията

Българи отъ старо врѣме

Кратъкъ очеркъ отъ едно пѫтешествие изъ Буджакъ

За мно­го хо­ра по­чив­ни­тѣ дни око­ло Ко­ле­да и Но­ва го­ди­на сѫ оби­чай­ни­ятъ пе­ри­одъ за рав­нос­мѣт­ки и сѣ­мей­ни съ­би­ра­ния въ за­ду­шев­на об­ста­нов­ка. Вмѣс­то то­ва, гру­па при­я­те­ли рѣ­ших­ме да прѣ­ка­ра­ме то­ва врѣ­ме, осѫ­щес­твя­вай­ки крат­ка оби­кол­ка изъ бъл­гар­ски се­ла въ ук­ра­ин­ска­та часть на Бе­са­ра­бия.

ЗА­ЩО ТОЧ­НО БУД­ЖАКЪ

За раз­ли­ка отъ чес­то по­я­вя­ва­щи­тѣ се въ пуб­лич­но­то прос­тран­ство де­ба­ти за бъл­га­ри­тѣ въ Ма­ке­до­ния и За­пад­ни­тѣ пок­рай­ни­ни, нѣ­как­си мно­го по-рѣд­ко въ цен­тъ­ра на вни­ма­ни­е­то по­па­датъ на­ши­тѣ съ­на­род­ни­ци отъ Буд­жакъ и тѣх­ни­ятъ гла­венъ градъ Бол­градъ. И до­ри ко­га­то то­ва се слу­чи, обик­но­ве­но ста­ва въп­росъ за клик­бейтъ пи­кан­те­рия (справ­ка – „но­ви­на­та“ за ста­ту­я­та на Карлъ Марксъ въ Се­ли­о­лу …

Вижъ статията

Парламентътъ и БНТ демонстриратъ неграмотно отношение къмъ „стария“ правописъ

Ин­те­ре­сътъ към пра­во­пи­са на Тре­то­то бъл­гар­ско цар­ство на­рас­тва прѣзъ пос­лѣд­ни­тѣ нѣ­кол­ко го­ди­ни и на­ци­о­нал­ни­тѣ ин­сти­ту­ции не ос­та­ватъ без­раз­лич­ни. Отъ сблъ­съ­ка имъ съ не­го оба­че ста­ва яс­но, че лип­сва пра­вил­но раз­би­ра­не за сѫщ­ность­та му. Спо­редъ БНТ раз­ли­ка меж­ду „старъ пра­во­писъ“ и „въз­рож­ден­ски езикъ“ нѣ­ма. Пар­ла­мен­тътъ пъкъ се до­вѣ­ря­ва на ен­ту­си­ас­ти отъ Уи­ки­пе­дия, прѣ­пи­са­ли тек­ста на Тър­нов­ска­та кон­сти­ту­ция съ грѣш­ки, за да го по­мѣс­ти на своя сайтъ и то безъ да по­соч­ва из­точ­ни­ка.

ТЪР­НОВ­СКА­ТА КОН­СТИ­ТУ­ЦИЯ НА САЙ­ТА НА НА­РОД­НО­ТО СЪБ­РА­НИЕ

Об­щес­тве­но­то лю­бо­пит­ство къмъ „ста­рия“ пра­во­писъ во­ди до фо­то­тип­ни из­да­ния на кни­ги и до­ку­мен­ти отъ пе­ри­о­да прѣ­ди 1945 г. Та­ка нап­ри­мѣръ прѣзъ 2018 …

Вижъ статията

Новитѣ въплъщения на старитѣ ерове

Зачестява употрѣбата на краесловни ерове въ името или логото на фирми и продукти.

Единъ отъ пър­ви­тѣ слу­чаи за упот­рѣ­ба на кра­ес­ло­венъ еръ въ съв­рѣ­ме­ненъ кон­текстъ е сед­мич­ни­кътъ „Бан­керъ“, кой­то из­ли­за отъ 1993 г. Въ пос­лѣд­но врѣ­ме оба­че се за­бѣ­лѣз­ва ис­тин­ски бумъ на по­доб­ни на­и­ме­но­ва­ния: не­ка ци­ти­ра­ме сай­та за раз­слѣд­ва­ща жур­на­лис­ти­ка „Би­волъ“ или кло­ня­щия къмъ край­но­дѣс­но­то „Кон­сер­ва­торъ“. Яв­ле­ни­е­то оба­че се наб­лю­да­ва и въ мно­го по-мал­ки на­чи­на­ния, вклю­чи­тел­но фейс­букъ стра­ни­ци. „Бъл­гар­ски ос­вѣ­до­ми­тель“ се свър­за съ прѣд­ста­ви­те­ли на пе­кар­на „Хлѣбъ и за­кус­ка­та“ въ Плов­дивъ и на фейс­букъ стра­ни­ци­тѣ „Ох­лю­вар­никь“ и „Зми­яр­никЪ“, за да на­у­чи по­ве­че за при­чи­на­та да се из­би­ратъ та­ки­ва из­пис­ва­ния. …

Вижъ статията

Държавна охрана при съмнителни обстоятелства

Отново се повдига въпросътъ за държавната охрана на Доганъ и Пѣевски

Дър­жав­на­та „На­ци­о­нал­на служ­ба ох­ра­на“ ни­ко­га не се е пол­зва­ла съ доб­ро име, но пѫ­тенъ ин­ци­дентъ отъ 12 де­кем­ври м. г. от­клю­чи но­ва се­рия скан­да­ли. За блъс­на­то въ Со­фия 14-го­диш­но дѣ­те пър­во съ­об­щи Но­ва те­ле­ви­зия. Бър­зо се раз­бра, че пос­тра­да­ло­то мом­че е въ ста­бил­но със­то­я­ние, но съ из­би­ти зѫ­би и че­реп­но-мо­зъч­на трав­ма, а от­го­во­ренъ за ин­ци­ден­та е млад­ши слу­жи­тель на НСО.

Нѣ­кол­ко дни по-къс­но прѣдъ Но­ва ин­тер­вю да­де ген. Ди­ми­търъ Вла­ди­ми­ровъ, рѫ­ко­во­ди­тель на НСО до 2004 г. Ко­мен­та­ри­тѣ му оба­че не се ог­ра­ни­чи­ха до спаз­ва­не­то на пра­ви­ла­та за дви­же­ние отъ стра­на на дър­жав­ни­тѣ слу­жи­те­ли. Ген. Вла­ди­ми­ровъ за­я­ви, че трѣб­ва да се …

Вижъ статията

Успѣшна заплаха за протести на прѣвозвачитѣ

Правителството прие прѣдложенитѣ отъ транспортния бизнесъ тарифи за пѫтни такси.

Ме­ха­низ­мътъ за пла­ща­не на пѫ­ти­ща­та, ста­налъ из­вѣс­тенъ ка­то „толъ сис­те­ма“, трѣб­ва­ше да за­ра­бо­ти още ав­густъ мѣ­сецъ 2019 г., но уп­рав­ля­ва­щи­тѣ ра­зум­но рѣ­ши­ха да от­ло­жатъ стар­та за 1 мартъ 2020. Да­ли то­ва от­ла­га­не бѣ съ цѣль из­чак­ва­не на мѣс­тни­тѣ из­бо­ри есень­та? Съ си­гур­ность пус­ка­не­то на но­ва­та сис­те­ма не мо­же­ше да ми­не без­проб­лем­но и всѣ­ки не­га­тивъ щѣ­ше да се от­ра­зи на ре­зул­та­та на ГЕРБ въ во­та. Яс­но е, че прѣд­ви­дѣ­ни­тѣ отъ пра­ви­тел­ство­то та­ри­фи, дос­ти­га­щи до 36 ст. на ки­ло­ме­търъ за то­вар­ни прѣ­воз­ни срѣд­ства, не бѣ­ха по вку­са на фир­ми­тѣ въ бран­ша и въ на­ча­ло­то на яну­а­ри мно­жес­тво тѣх­ни ор­га­ни­за­ции обя­ви­ха на­ци­о­нал­на стач­ка, …

Вижъ статията

Хитроститѣ на българскитѣ банки

Въ на­ча­ло­то на мартъ 2019 г. бѣ окон­ча­тел­но при­е­та ев­ро­пейс­ка ре­гу­ла­ция, съ ко­я­то бан­ки­тѣ въ Съ­ю­за се за­дъл­жа­ватъ да при­ла­гатъ сѫ­щи­тѣ так­си за прѣ­во­ди въ ев­ро къмъ чуж­би­на, как­то и за вѫт­рѣш­ни­тѣ прѣ­во­ди въ мѣс­тна­та ва­лу­та. Про­мѣ­на­та нас­тѫ­пи на 15 де­кем­ври и бѣ доб­ра но­ви­на за всич­ки бъл­гар­ски час­тни ли­ца и фир­ми, ко­и­то из­пра­щатъ ев­ро въ ЕС, но ло­ша за род­ни­тѣ бан­ки, чи­и­то та­риф­ни ус­ло­вия къмъ он­зи мо­ментъ бѣ­ха труд­но­съв­мѣс­ти­ми съ всѣ­как­ва ло­ги­ка. Та­ка нап­ри­мѣръ, „Пър­ва ин­вес­ти­ци­он­на бан­ка“ на­ла­га­ше так­са отъ 15 ев­ро за прѣ­водъ въ раз­мѣръ на 100 ев­ро, а „Рай­фай­зенъ банкъ“ ис­ка­ше до­ри 24 ев­ро, по дан­ни на …

Вижъ статията

Протестъ въ Варна срѣщу строежъ

Кметътъ и главниятъ архитектъ се оправдаватъ съ реституцията

Око­ло 200 вар­нен­ци се съб­ра­ха на 26 яну­а­ри, за да из­ра­зятъ не­до­вол­ство­то си отъ стро­е­жа на два се­дем­на­де­се­те­таж­ни бло­ка (пър­ви­ятъ отъ ко­и­то ве­че въ нап­ред­на­ла фа­за) въ под­но­жи­е­то на ем­бле­ма­тич­ния за гра­да па­мет­никъ на бъл­га­ро-съ­вѣт­ска­та друж­ба. Ар­гу­мен­ти­тѣ на про­тес­ти­ра­щи­тѣ граж­да­ни сѫ, че случ­ва­що­то се зас­тро­я­ва­не е за­ко­но­во не­до­пус­ти­мо, тъй ка­то то се осѫ­щес­твя­ва на те­ри­то­ри­я­та на паркъ „Же­ра­венъ връхъ“.

Съ ог­ледъ на не­о­со­бе­на­та за­ин­те­ре­со­ва­ность на об­щин­ски­тѣ влас­ти къмъ по­доб­ни про­тес­тни про­я­ви въ ми­на­ло­то (най-чес­то от­на­ся­щи се до ре­жи­ма за дви­же­ние на ав­то­мо­би­ли въ Мор­ска­та гра­ди­на), съ­би­ти­е­то отъ не­дѣл­ния день из­не­над­ва­що прѣ­диз­ви­ка ре­ак­ция. Кме­тътъ Иванъ Пор­тнихъ нас­ро­чи и про­ве­де прес­кон­фе­рен­ция по …

Вижъ статията

Новооткрититѣ Яворови стихове – истински или фалшификатъ?

Проф. Димитъръ Михайловъ: „Стихотворнията не звучатъ по Яворовски“.

Слѣдъ по­ве­че отъ 100 го­ди­ни, об­щес­тве­но дос­то­я­ние ста­ватъ но­во­от­кри­ти три сти­хот­во­ре­ния на Пѣ­йо Яво­ровъ, за­ед­но съ дру­ги до­ку­мен­ти, пи­са­ни отъ по­е­та. Рѫ­ко­пи­си­тѣ се да­ти­ратъ отъ 1912 г., ко­га­то Яво­ровъ е пър­ви кметъ на гр. Нев­ро­копъ (днесъ Го­це Дѣл­чевъ). По­я­ва­та имъ прѣ­диз­ви­ка не­ед­ноз­нач­ни ре­ак­ции у спе­ци­а­лис­ти и об­щес­тво­то ка­то цѣ­ло.

Ис­то­ри­кътъ и ар­хи­вистъ доц. Мил­ка­на Бош­на­ко­ва, дъл­го­го­ди­шенъ рѫ­ко­во­ди­тель на от­дѣлъ „Бъл­гар­ски ис­то­ри­чес­ки ар­хивъ“ къмъ На­ци­о­нал­на­та Биб­ли­о­те­ка и ро­домъ, как­то Яво­ровъ, отъ гр. Чир­панъ, пот­вър­жда­ва ис­тин­ность­та на рѫ­ко­пи­си­тѣ. Са­ми­ятъ ар­хивъ дос­ти­га до рѫ­цѣ­тѣ ѝ бла­го­да­ре­ние на ко­лек­ци­о­не­ра Хрис­то Пав­ловъ, кой­то го на­мѣ­рилъ „въ ко­фи­тѣ за бок­лукъ“.

Ето и от­кѫсъ отъ сти­хот­во­ре­ни­е­то …

Вижъ статията

„Марица“ съ забѣлѣжителенъ успѣхъ въ волейболната Шампионска лига

От­бо­рътъ на „Ма­ри­ца“ пос­тиг­на пър­ва­та въ ис­то­ри­я­та си по­бѣ­да ка­то гостъ въ най-прес­тиж­на­та ев­ро­пейс­ка клуб­на над­прѣ­ва­ра за же­ни, над­дѣ­ля­вай­ки надъ клас­ния тимъ на „Ди­на­мо“ Мос­ква съ 3:1 (25:23, 18:25, 25:23, 25:17). По то­зи на­чинъ тѣ съб­ра­ха 4 точ­ки и, въп­рѣ­ки че ос­та­ват на чет­вър­то мѣс­то въ врѣ­мен­но­то кла­си­ра­не, за­паз­ватъ ре­ал­ни шан­со­ве за прѣ­о­до­ля­ва­не на гру­па­та си.

За най-до­бъръ със­те­за­тель въ дву­боя бѣ­ше от­ли­че­на раз­прѣ­дѣ­ли­тел­ка­та на плов­див­чан­ки Ло­ра Ки­ти­по­ва, а Алек­сан­дра Ми­ла­но­ва и Кре­ме­на Ка­ме­но­ва до­ба­ви­ха съ­от­вѣт­но 18 и 17 точ­ки за по­бѣ­да­та.

Пос­лѣд­ни­тѣ два рѣ­ша­ва­щи дву­боя за край­но­то кла­си­ра­не сѫ на 5 и 18 фев­ру­а­ри, ка­то въ за­ла „Ко­лод­ру­ма“ въ …

Вижъ статията

Български пробивъ въ Висшата лига на Англия

Родениятъ въ САЩ Индиана Василевъ отказа да играе въ националния ни отборъ.

Нѣ­кол­ко­го­диш­ни­ятъ пе­ри­одъ на ну­ле­во при­сѫт­ствие на род­ни със­те­за­те­ли въ най-ви­со­ко­то ни­во на фут­бол­ни­тѣ над­прѣ­ва­ри въ Ве­ли­коб­ри­та­ния бѣ­ше прѣ­кѫс­натъ на 18 яну­а­ри по врѣ­ме на мачъ въ юж­ния бри­тан­ски градъ Брай­тънъ. Въ 67-ма­та ми­ну­та на срѣ­ща­та меж­ду ед­но­и­мен­ния мѣс­тенъ тимъ и Ас­тънъ Ви­ла на те­ре­на се по­я­ви мал­ко из­вѣс­тния за бъл­гар­ски­тѣ фут­бол­ни поз­на­ва­чи Ин­ди­а­на Ва­си­левъ. Осем­на­де­сет­го­диш­ни­ятъ мла­докъ се пон­ра­ви съ иг­ра­та си и по­мог­на на сво­и­тѣ съ­от­бор­ни­ци да се прѣ­бо­рятъ за точ­ка­та въ та­зи срѣ­ща, ка­то доб­ро­то прѣд­ста­вя­не му до­не­се още иг­ро­ви ми­ну­ти при дра­ма­тич­на­та по­бѣ­да съ об­ратъ отъ 0:1 до 2:1 въ слѣд­ва­щия крѫгъ при до­ма­кин­ство­то на бир­мин­гам­ци срѣ­щу Уот­фордъ. …

Вижъ статията